За превантивна дейност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, както и за наблюдение на държавната граница и контрола за спазване на граничния режим МВР разчита и на извънщатни сътрудници. Работата с тях "се основава на принципите на законност, доброволност, безвъзмездност и защита при и по повод на сътрудничеството", пише в наредбата, която влезе в сила само преди дни и от която се подразбира, че вътрешното министерство си търси агенти.

Извънщатните сътрудници трябва да са психически здрави, да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, срещу тях да няма започнато наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер и трябва да имат завършено поне средно образование. Забранено е определени категории хора да бъдат извънщатни сътрудници, например депутати, кметове, общински съветници, партийни шефове.



Основната функция на сътрудниците е сигналната,



тоест да предоставят информация на полицията. Те нямат полицейски правомощия. Предвижда се да ползват средства за комуникация - вероятно телефони и радиостанции, както и отличителни знаци, а съвместно с полицаите - и служебни коли.

Желаещите да бъдат вписани за извънщатни сътрудници подават заявление до ръководителите на съответното районно управление на МВР, в областната дирекция, в Криминална полиция, Охранителна полиция, Гранична полиция. Изисква се копие на диплома за завършено средно образование, а в заявлението задължително се посочва минималният брой часове на месец, през които извънщатният сътрудник може да осъществява дейността си.

Следва служебна проверка и ако всичко е наред, кандидатът се вписва за сътрудник, след което му се дава карта за легитимация. Именно тази карта бе основен проблем, когато в миналия парламент се приемаше новия Закон за МВР. Тогава от ГЕРБ бяха категорично против длъжността "извънщатен сътрудник" и се опасяваха, че



издаването на служебни карти ще доведе до злоупотреби,



тъй като притежателите им ще могат да ги използват, за да избегнат налагането на административни наказания от контролни органи от различни институции.

Нормата обаче влезе в сила с аргумента, че сега вече се чакат резултати от агентурата. "Със създаването на работещ апарат от извънщатни сътрудници ще се постигне максимална информираност на полицейските органи за оперативната обстановка, което от своя страна ще повиши ефективността и ефикасността на дейността на полицейските органи", пише например в мотивите към наредбата.

Естественият въпрос е ще се плаща ли на сътрудниците. Предвидена е една-единствена възможност за парично обезщетение от МВР - само при причинена тежка или средна телесна повреда при/или по повод изпълнение на дейността на агента. Това означава, че въпросните сътрудници ще бъдат доброволци и ще сътрудничат без заплащане. За сравнение: преди години имаше регламент, че ще се плаща до 85 лв. на месец.

Това поставя основателния въпрос



дали някой изобщо ще стане сътрудник



Или ако все пак се намери доброволец, изкушен от възможността да получи карта, радиостанция и някой път да се повози на полицейска кола, колко полезна ще е получената от него информация? Ето от няколко дни наредбата е в сила, а опашки за сътрудници пред управленията не се виждат.

Проблемът с извънщатните сътрудници важи и за т.нар. секретни сътрудници, чиято дейност се урежда със секретни инструкции и документи. Предишният вътрешен министър Цветлин Йовчев твърдеше, че "ефективно от 2011 г. до края на май 2013 г. секретните сътрудници на МВР са намалели с една трета, а с толкова са намалели и делата". И той, както и предшествениците, се оплака, че полицията има сериозен проблем с агентурата. Както впрочем и всички специални и тайни служби. Това личи и от ефекта от дейността им.

Апарат от сътрудници поддържат всички - цивилното и военното разузнаване, МВР, ДАНС. Като се има предвид заложническата криза в Ирак преди години, когато бяха обезглавени двама българи, или пък множеството неразкрити поръчкови убийства, както и смразяващата битова престъпност, е ясно що за агентура имат вътрешното министерство и службите. Всъщност те сами си признават този тежък проблем.

По време на целия преход почти всяка година МВР свикваше по едно национално съвещание, на което винаги се констатираше, че никой не иска да става извънщатен служител. Оказваше се, че агенти искат да стават все хора от криминалния контингент или такива, на които трудно може да се има доверие, както и обикновени кариеристи заради служебните карти.



Дори босове на силови групировки се оказаха част от агентурата



на службите, независимо че бяха с по няколко висящи дела. Тогавашният депутат от БСП Татяна Дончева изрече култовата реплика: "Нашите служби така и не намериха къде е сечението между това да имаш агенти, да ползваш агенти и да не допускаш все пак целият криминален контингент да е агент или на лявото крило на онази дълга сграда на бул. "Черни връх", или на дясното крило." Това означаваше, че всички оперативно интересни лица са агенти или на НСБОП, или на НСС, които се помещаваха във въпросната сграда.

И тези думи бяха точно в десетката. По едно време дори стоеше ребром въпросът дали има някой от групировките, който да не е сътрудник. Защото МВР трябваше да обяснява защо нищо не е направило например срещу Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора, независимо че беше обществена тайна, че са тартори на контрабандата. Въпросът отпадна от само себе си, след като единият беше разстрелян насред Амстердам, а другият в центъра на София. После се оказа, че братя Галеви, които сега се издирват из целия свят за излежаване на присъда, също били на секретен щат в МВР.

Няма спор, че драмата с досиетата, бившата Държавна сигурност и новите икономически, а и обществени условия породиха двойно по-голяма драматичност по отношение на агентурата. Аналогията с доносниците по времето на социализма тежи и върху днешния образ на агентите. Затова



МВР няма почти никакъв избор



И затова служителите му започват да вербуват криминалния контингент. Като от много секретност често буквално го прибират почти целия под крилото си. Или пък не рядко пристъпват към привличане като секретни сътрудници на бивши служители, които от години са напуснали системата и се занимават с бизнес.

Ясно е обаче, че никой от престъпния свят не може да бъде осъден без извънщатна агентура. Няма спор, че МВР и специалните служби пак трябва да си огледат агентурата и да я запазят, а пък прокуратурата и съдът трябва зорко да следят законите да са еднакви за всички.

По този проблем обаче нищо не се прави. Само валят признания, че положението било драматично. Но нещата са далеч по-зле, отколкото МВР и службите признават. Защото много от нещата, свързани с агентурата, са на ръба на закона или отвъд него. Например, от наказания и затвор се спасяват хора, прикриват се политици агенти, слагат се чадъри над държавни чиновници, над митничари с пури и без пури.

Да не говорим, че въпросните лица парадират с несметни богатства, с неуважение към държавата и с принадлежност към службите. И се оказва, че под чадъра и оправданието "агент" някакви хора богатеят на плоскостта на престъпността - дали ще е в митници, дали ще е точене на ДДС, дали ще е в държавна служба, дали ще е в бизнеса. Нещо, което е напълно неприемливо. Защото не само не се бори престъпност, а се произвежда такава.