Недоволни сте от "Гугъл"? Значи нападате правото й на свободно слово. Тези две изречения практически резюмират последното решение на Съда на Сан Франциско, според което търсачката има право да подрежда резултатите на дадено търсене както пожелае и това право й е гарантирано от Първата поправка на американската конституция. Дори когато извежда на първо място линкове към собствените си бизнеси и услуги, вместо към по-посещавани и релевантни на търсенето сайтове.

Собственикът на сайта CoastNews.com подаде иск срещу търсачката през юни тази година, твърдейки, че компанията му е нанесла щети като е монополизирала бизнеса на търсенето в интернет. Той е категоричен, че "Гугъл" показва



резултати в услуга на рекламодателите,



плащащи на компанията, както и на фирмите, които самата "Гугъл" притежава. Мартин твърди, че сайтът му излиза на първите места при търсене на думите "Сан Франциско ресторант гид Норт Бийч" в търсачките "Бинг" и "Яху". За сметка на това той изобщо не се появява на първата страница при търсене в "Гугъл". Това, впрочем, може да се види на съответните сайтове и в момента.

"Гугъл" не показва "честни" отговори на търсенията, а линкове, за които е платено да бъдат показвани, смята Мартин. "Ако "Гугъл" не получаваше пари, тя щеше да показва резултати, основани на най-добрите възможни отговори, а не тези, от които търсачката печели най-много", пише той в иска си. Според него практиките на компанията вредят както на потребителите - като им предоставят "лъжливи" резултати, така и на малкия бизнес, като го правят "невидим" и пречат на развитието на дейността му в интернет.

Ответникът доказа, че исковете срещу него изхождат от



защитена от конституцията дейност,



гласи решението на съдия Ърнест Голдсмит, което се простира в един-единствен абзац. Той отхвърля желанието на ищеца без право на обжалване.

В отговора си "Гугъл" се позовава директно на калифорнийското анти-SLAPP законодателство. Абревиатурата SLAPP означава "стратегическо дело срещу общественото участие", а този израз се отнася за дела, които са повдигнати с цел ответникът да се откаже от изразените си мнения и позиции пред заплахата от дълги и скъпи съдебни битки. Щатът Калифорния въвежда през 1992 г. специално законодателство за процеси, които се отнасят до проблеми на свободното слово - обвинения в клевета и обида, речи, изнесени на публично място и т.н. То позволява бърза и достъпна защита на хора, съдени заради поведение, което е практически упражняване на свободата на словото им. Целта на анти-SLAPP законите е да опазят обществения интерес и да гарантират достъпа до правосъдие.

"Гугъл" и Мартин обаче дават две диаметрално



противоположни дефиниции на "обществен интерес".



Според недоволния собственик на CoastNews.com в обществен интерес е търсачката да изкарва на челни места най-посещаваните и релевантни на търсенето уебсайтове. Според "Гугъл" обществен интерес е компанията да упражнява правото си на свободно слово, независимо от това какво очакват потребителите й. В отговора си фирмата никъде не оспорва твърденията, че механизмът на търсене е в услуга на рекламодателите и на другите й бизнеси. Тя просто поддържа, че "мненията на "Гугъл" за ранкинга на резултатите са реч, защитена от закона". Впрочем, това твърдение не е само мнение на корпорацията, а е част от съдебно решение по делото "Кинг" срещу "Гугъл текнолъджи" от 2003 г. Друго дело срещу търсачката от 2007 г. завършва със същото становище. Такова е и решението от тази пролет в защита на китайската търсачка "Байду", в което американски съд постановява, че редакционните решения за резултатите са защитени от Първата поправка.

"Гугъл" е под прицел в Европа по същата тема. Според европейското законодателство обаче практиките й са проблемни. Миналата седмица евродепутатите гласуваха резолюция, с която призоваха Европейската комисия да разследва търсачките и да гарантира, че показваните от тях отговори не са свързани с другите им бизнес дейности. Брюксел няма преки правомощия да принуди компанията да раздели дейността си, но е твърде възможно това да бъде постигнато чрез натиск от регулаторите и чрез съдебни дела.

Еврокомисията разследва "Гугъл" от четири години по обвинения, подобни на тези, които са отправени към нея и в САЩ. Брюксел подозира, че търсачката



нарушава антитръстовите закони,



като използва доминиращата си позиция на европейския пазар, за да облагодетелства рекламодателите и собствения си бизнес. Разследването бе започнато от предишния еврокомисар по конкуренция Хоакин Алмуня, но той не успя да постигне споразумение с компанията. Сега наследничката му Маргрете Вестагер продължава делото.

Потребителите, разбира се, не могат да се противопоставят на взети съдебни решения. Остава само да имат едно наум, че когато не им се налага да плащат за услуга, значи те са продуктът за продан.