Почти няма разследване и съдебен процес в държавата, което да може да бъде решено без експертиза. От медици, инженери, автотехници, криминолози, психиатри, финансисти, икономисти и още куп други специалисти се очаква да помагат честно и безпристрастно на съда и прокуратурата в търсенето на истината. Неведнъж се е случвало някое дело да се преобърне заради заключението на вещите лица. Всяка година съдебната власт плаща над 3.5 млн. лв. за експертизи. Това е само сумата за наказателните дела, тъй като по гражданските и административните плащат страните. Излиза, че експертизите са



скъпо, но слабо място в системата



Въпреки важността на темата обаче тя системно се неглижира от управляващите. Експертите са нископлатени, което, от една страна, отблъсква добрите специалисти от тази роля, а от друга - е предпоставка за корупция. Много от вещите лица не са достатъчно квалифицирани, да не говорим и за липсата на нормални условия за работа и случаите на забавени експертизи, заради които се бавят делата. Има и още един проблем - когато експерти трябва да свидетелстват срещу свои колеги. Тъй като го правят твърде неохотно, делата за лекарска грешка, например, са обречени още преди да стартират.

Всичко това води до абсурдни ситуации, като тази с изчезналите тефтерчета на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, както и със съмненията за преправянето им по време на разследването. Скандалът с изчезналите от колата на експерта важни доказателства, докато той клечал край спуканата си гума, а после се облекчавал в близките храсти, вече беше затрупан от други безобразия в държавата. От прокуратурата още не са обявили резултатите от проверките, които започнаха по случая. Повтарят само колко маловажни са тефтерите, които бяха представени като супернаходка и прожектирани с апломб на интерактивна пресконференция от обвинението. И ако това се случва с доказателства по т.нар. знакови дела, какво остава за "обикновените" случаи, за които не се вдига шум.

Казусът с тефтерчетата не е просто инцидент, а поредната



индикация за сериозен проблем



Сещате ли се как, когато през юли м.г. в катастрофа загина шефът на Националната лаборатория по компютърна вирусология в БАН, изведнъж се оказа, че няма кой да направи експертизата на прословутия крайслер за подслушване, за който разследващите твърдят, че е обикалял София, докато по документи е бил в гаража. Проф. Евгений Николов беше единственият, който беше категоричен, че крайслерът е годен да подслушва и записва от разстояние и в него могат да се намерят доказателства за това. Това разследване още не е приключило, а да го доведе до успешен финал, прокуратурата разчита и на експертизата от Великобритания, която трябва да каже дали могат да се възстановят изтритите файлове в мобилната апаратура за подслушване на МВР. Експертната помощ от Лондон беше поискана преди година и от прокуратурата още не са обявили да са я получили.

На куриоз с експертизата станахме свидетели и по делото за констинбродските бюлетини. Там като вещи лица се явиха двама адвокати, членове в избирателни комисии, които никога преди това не са правили експертизи. При това изводите им бяха, че 351 хил. бюлетини от намерените са годни за гласуване, но един експерт не призна, че не би ги приел в този им вид...

В понеделник пък стана ясно, че две болници не са изпълнили съдебно разпореждане да определят лекари, които да прегледат подсъдимия по дело за документни и длъжностни престъпления бивш шеф на Административния съд в Бургас Атанас Вълков. Заради това положение съдът сам избра експерт, но и отложи делото за края на януари догодина. Друг е въпросът защо от самото начало магистратите не са определили вещо лице, а са разчитали на болниците.

Наказателният кодекс предвижда от 1 до 5 години затвор и лишаване от права за вещо лице, което



съзнателно даде невярно заключение



или разпространи информация, станала му известна покрай делото. Ако това е извършено по непредпазливост, санкцията пада на до 1 година или пробация. Прокуратурата пък не преследва експерти за неверни заключения. Това е трудна задача, защото срещу тях трябва да свидетелстват техни колеги. И кръгът се затваря.

Не е без значение и фактът, че наказание за забавяне на заключенията няма. Единствената възможна санкция е изваждане от списъка с вещите лица.

В края на 2011 г. Конституционният съд прие, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не може да издава наредби. А вписването на квалификацията и възнагражденията на вещите лица бяха уредени точно с наредба. Това беше добър момент проблемът с експертизите да бъде уреден на законово ниво, но Министерството на правосъдието се задоволи само да издаде от свое име наредбата. Неотдавна Върховният административен съд отмени окончателно наредбата. От правосъдното министерство публикуваха нов проект за наредба на сайта си. Но и тя не се различава съществено от отменената от съда.



Проблемите са все същите - няма стандарти,



системата за регистрация на вещите лица е твърде формална и позволява да се назначават хора без квалификация. Според наредбата вещите лица трябва да имат поне 5 години стаж по специалността и да не са осъждани. Само при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини например му се полагат 15 лв. хонорар. Като определя възнаграждението, органът, възложил експертизата, преценява сложността и спецификата на поставените задачи, компетентността и квалификацията на вещото лице, времето за изследването, обема на работата. За всеки действително отработен час се плащат 5 лв. "Действително отработен час" е времето за оглед на обекти, събиране на образци за сравнително изследване, измерване, преглеждане на документи, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и т.н.

За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението може да бъде увеличено до 100%. Двойно може да е и заплащането за експертизи, направени в почивни дни и национални празници.

От сдружение "Сефита", което обединява различни експерти, вече излязоха със становище, че



предложената стара/нова наредба



има много слабости и не съответства на принципите за обоснованост и стабилност на нормативните актове. Според тях с наредбата не се цели да се решат многото висящи или лошо регулирани въпроси с експертизите, както и не отчита добрите европейски практики.

Ето някои от забележките на експертите. Така например според тях е практически неприложимо експертите да бъдат назначавани на принципа на случайния подбор. Защо е така обаче, в становището не се обяснява. Настояват също да отпаднат текстовете, че за възложените и извършените експертизи вещите лица водят деловодство на хартиен и електронен носител.

Проектът освен това предвижда, че ако някой не спазва етичните правила за вещи лица, той може да бъде отписан като такъв. В същото време обаче няма приет Етичен кодекс на вещите лица. Няма и критерии за определянето на разумен срок за извършване на експертизи, а в проекта е заложено забавянето на заключенията също да може да се санкционира с отписване.

От "Сефита" настояват и полагащите се 15 лв. хонорар за явяване да се актуализират с инфлацията от 2008 г. насам.

Не е ясно дали от правосъдното министерство ще вземат предвид забележките им и дали ще започнат да работят по Закон за вещите лица. В стратегията за продължаване на съдебната реформа има няколко точки, свързани с експертизите. Сред тях са повишаване на изискванията при подбор на експерти, свързани с професионалните и моралните им качества; поддържане и развитие на квалификацията им и периодична атестация; антикорупционни мерки; гаранции за прозрачност и превенция на конфликта на интереси; гаранции за адекватен избор по конкретните дела и т.н. Има и идея за изграждане на институционален капацитет за осигуряване на особено сложни или скъпи експертизи. Тепърва ще видим дали нещо от това ще се реализира, или ще остане в сферата на пожеланията и на обсъжданията по кръгли маси.