Ако някой се опитва да вземе пари от гражданите, без да им даде съответната услуга или стока, със сигурност ще бъде обявен за мошеник и съвсем резонно най-различни държавни служби ще започнат проверки, ще налагат глоби, полицията и прокуратурата ще съберат доказателства и сигурно ще се стигне до обвинения в съда. Когато в тази позиция е държавата, няма никакви последствия за никого. Характерно при класическата финансова пирамида "Понци" (по името на нейния създател) е, че се обещава нереалистичен финансов резултат. Докато има наивници, които да внасят (сегашните работещи), тези, които са се включили по-рано в пирамидата (сегашните пенсионери), ще получават. Когато в един момент постъпленията в пирамидата спрат или намалеят (поради демографски и емиграционни причини), бъдещите пенсионери (сегашните работещи) ще се озоват в ролята на излъганите.

Представете си частна финансова институция, която ви кани да влагате пари при нея, като не е ясно кога и колко ще получавате, но пък е ясно, че ако починете, всичко ще остане за нея и наследниците ви няма да видят и лев от това, което сте спестявали. Е, няма разумен човек, който доброволно да приеме такава "оферта". Но в България "офертата" е на държавата и никой не ни пита искаме ли я. Просто трябва да си плащаме вноските, защото е задължително и защото иначе законът и държавата ще ни преследват с цялата си мощ.



На тази принуда и липса на избор



се гради държавната пенсионна система в България.

Ще изберем един прост пример със самоосигуряващо се лице, за да избегнем вечните спорове кой точно плаща вноските за наетите при трудови правоотношения - работодателят или работникът. При самоосигуряващите се лица парите несъмнено са си техни лични. Ако такова лице се осигурява върху доход от 1000 лева на месец, то всеки месец ще внася в Държавното обществено осигуряване (ДОО) по 128 лева (а още 50 лева ще отиват по негова лична партида в избран от него пенсионен фонд). Ако приемем, че това е мъж, започнал своето осигуряване на 25 години и се осигурява в продължение на 40 години, за това време той ще внесе 128х12х40=61 440 лева в ДОО. Приемаме също, че пенсионната възраст ще е 65 години и за мъжете, и за жените - нещо което е малко вероятно за след 40 години (въпреки че в момента тази възраст е по-ниска). В настоящия момент част от европейските държави с демографска картина, далеч по-добра от българската, имат пенсионна възраст 67-70 години. Ще приемем, че се е запазила и средната продължителност на живота при мъжете в България - 71 години (въпреки че и тя ще расте и затова би следвало и пенсионната възраст да се увеличава заедно с нея).

В момента



средната пенсия е около 1/3 от дохода,



върху който се е осигурява едно лице (въпреки че прогнозите на НОИ са в следващите 30 години това съотношение да стане ?). В нашия случай това означава, че пенсията ще бъде около 333 лева. Един мъж в България получава пенсия средно 6 години, или общо 333х12х6=23 976 лева. Жените в България живеят средно 78 години и получават пенсия средно 13 години, което означава, че ДОО ще плати общо 333х12х13, или 51 948 лева. Средната продължителност на живота в България е 74.5 години, или средното съотношение, което включва и жените, и мъжете пенсионери, ще бъде 333х12х9 + 333х6х1 = 37 962 лева. Т.е. един работещ в частния сектор в България, който си плаща сам пенсионните вноски, се оказва ограбен от ДОО средно с 23 478 лева. И това е при положение че смятаме само главницата - защото при едно лично спестяване винаги ще има някаква лихва. Например ако човек не иска да поема рискове и си внася парите за старини в банка срещу скромните 2% годишна лихва, това прави допълнително 33 000 лева за 40 години. Ето как заради принудата на солидарната пенсионна система всеки трудил се българин в крайна сметка губи средно около 56 000 лева.

Лошо е, че някакви, представящи се за експерти и за загрижени политици,



бранят пенсионен модел от 19-и век,



когато светът навлиза в информационния 21-ви век. Безпочвената защита на пирамидата ДОО е вредна и опасна с рекетьорски идеи, чиято единствена цел е ограбване на работещите в частния сектор и преразпределяне на техните средства към всякакви мързеливци и към хора, които не произвеждат БВП (като работещите на бюджетна заплата).

Поради забавяне на реформите в пенсионната сфера е много вероятно едно поколение да изнесе цялата им тежест. Това са 40-50-годишните в момента, които са сравнително големи поколения и със своя труд и вноски могат да поддържат системата на изкуствено дишане. Но когато те се пенсионират и трябва да ги издържат по-малките поколения на техните деца (колко от тях ще са в България е съвсем друг въпрос), системата просто ще рухне. И същите тези хора ще трябва да работят и внасят осигуровки по-дълго, а ще се пенсионират по-късно и с по-малки пенсии (както се вижда от актюерските доклади на НОИ). Но това си е закономерност при финансовите пирамиди - каквато е солидарната пенсионна система - първите печелят, а последните са тотално губещи.

Ето защо реформите са неизбежни. Възможни са много промени, но най-безалтернативно е повишаването на изискванията за възраст и стаж. България е 4-та по застаряващо население в света, а от друга страна, има една от най-ниските възрасти за пенсиониране. Каквито и популистки временни лозунги и спирачки да се прилагат, те са безсилни пред демографските процеси.