България и Европейската комисия са се споразумели да не се открива процедура по свръхдефицит срещу страната ни, ако през 2015 г. се вместим в рамките на допустимите 3%. Това съобщи вчера финансовият министър Владислав Горанов при обсъждането на бюджетите на държавата, Държавното обществено осигуряване и здравната каса. Трите бюджета бяха одобрени на първо четене от трите комисии, като депутатите от БСП и ДПС не подкрепиха нито един. Критики имаше от работодателите, синдикатите и пациентски организации. Предложенията за промени ще бъдат направени най-вероятно между първо и второ четене. Бюджетът на ДОО мина със заложеното увеличение на възрастта и стажа с по 4 месеца за трета категория работещи от 1 януари.

"Ако покажем, че свръхдефицитът за 2014 г. е около 3.5% от БВП, от ЕК биха предложили на съвета да гледат на това като на еднократен момент", обясни Горанов. За отиващата си година се очертава бюджетна "дупка" над допустимите 3% заради провала на разчетите за приходите и разходите. Така обаче страната ни ще наруши Закона за държавните финанси и изискването на Брюксел, заради което догодина ЕК може да стартира наказателна процедура по свръхдефицит. Една от възможните санкции е дори спиране на европейските фондове. Финансовият министър обаче увери, че се е споразумял с ЕК да избегнем процедурата, ако покажем твърд курс към дисциплиниране на държавните финанси. В тригодишната бюджетна прогноза се посочва 2.5% дефицит за 2016 и 2% за 2017 г. "Възприели сме стъпка от 0.5% консолидация, която се счита за нормална, не е твърде бърза, за да оказва негативно влияние върху ръста на икономиката", подчерта Горанов.

Финансовият министър бе категоричен, че държавата ще е коректен платец към бизнеса и няма да бави възстановяването на ДДС. Според него до края на годината правителството имало готовност да разплати всички изостанали разходи по "Околна среда" и "Регионално развитие". А догодина ще започне авансово изпълнение на оперативните програми с бюджетни средства, за да не "повтаряме грешките" от първия програмен период, обясни още Горанов, но не даде подробности.

Работодателите, синдикатите и депутатите от БСП и ДПС критикуваха отново заложените параметри на икономически растеж (едва 0.8%), минималната инфлация от 0.1 на сто, както и слабото понижаване на безработицата до 11.7%. Според социалните партньори това са песимистични параметри, а не реални. Приходите са планирани в размер на 36.8% от БПВ, а разходите - на 39.8% от БВП. "Проблем е, че ние залагаме под 40% разходи, а средното в Европа са 49% от БВП", коментира Румен Гечев (БСП). Горанов му отговори, че политиката на ГЕРБ е да остави хората сами да решат за какво да си харчат парите и да ограничи преразпределението от страна на държавата.

ЗДРАВЕ

Бюджетът на здравната каса бе критикуван по няколко направления. Първо, че не се осигуряват повече средства за доболнична помощ и за дентални дейности. "Правителството е поело ангажимент, че бюджетът на НЗОК няма да е по-малък от всички дейности, извършени през 2014 г.", коментира здравният министър Петър Москов. Той обяви, че като част от изсветляването на разходите на болниците, МЗ ще въведе електронна лекарствена борса, за да се гарантира, че цената на един и същ медикамент в различните болници не се различава в пъти. Това, по думите на министъра, може да се случи след първото тримесечие на 2015 г. "В други европейски държави разходите за лекарствени средства намаляват средно с 20% след въвеждането на мярката", обясни Москов. Председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов предложи да се намали резервът на НЗОК до нива между 5-8%, а с парите, които остават, да се инвестира в медико-диагностичните дейности и доболничната помощ. Лекарите не са доволни от бюджета на касата и има голяма вероятност да не подпишат нов Национален рамков договор. От БЛС прогнозират нов дефицит в края на 2015 г. от около 100-150 млн. лв. Според Москов пък няма да има дефицит. "Денталните дейности през 2015 г. не се различават от тези през т. г. Пакетът с услуги за пълнолетни граждани остава като този, приет през 2000 г., а за децата - като от 2003 г. Близо 3 млн. българи ще бъдат изключени и няма да могат да се възползват от пакета. Минимум 17 извадени зъба имат възрастните над 60 г. Получава се, че месечно на човек се падат по 1.37 лв. за орално здраве, което е, меко казано, недостатъчно", коментира шефът на организацията на зъболекарите Борислав Миланов. Според ДПС не са заложени реформи в здравеопазването и въпреки правилните стъпки за спешна помощ и увеличението на заплатите там, акцент трябва да е доболничната помощ.



ОСИГУРЯВАНЕ

Към бюджета на ДОО имаше най-малко забележки на вчерашната дискусия. Горанов съобщи, че след дискусия със социалните партньори е решено минималната заплата да се се увеличи от 1 януари от 340 лв. на 360 лв., а от 1 юли с още 20 лв. Работодателските организации разкритикуваха увеличението на минималните доходи като икономически необосновано, на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2600 лв. и на осигурителните прагове със средно 4.4%. Работодателите отново са против, че трябва да плащат първите три дни от болничните. Николай Ненков от КНСБ заяви, че категорично не подкрепят увеличаването на възрастта за пенсиониране с 4 месеца. КСНБ не са доволни, че се запазва плоският данък и се премахва данъчното облекчение за най-ниските доходи.

"БСП не подкрепя бюджета на ДОО, защото той не залага политика по доходите и мерки за стимулиране на потреблението, а в същото време натоварва финансово най-уязвимите групи от обществото - майките, хората с ниски доходи и тези в предпенсионна възраст. Ние сме против стъпката за нарастване на пенсионната възраст с по 4 месеца, защото продължителността на живот у нас е със 7 г. по-ниска от средната за Европа, а се пенсионираме с 3 г. по-рано от европейците. Бюджетът на ДОО само реже разходите в НОИ на изхода на системата, без да залага политики по приходите", коментира Корнелия Нинова.