Изминаващата 2014 г. донесе лоши новини за регионите ни. Северозападът трайно затъва, но вече дърпа със себе си и области от Северна и Централна България, където се проявяват негативни тенденции в заетостта и икономическото развитие, непознати допреди четири-пет години. София продължава да стои като самотен остров на относителна стабилност и растеж, но и тук инвестициите бележат значителен (двоен) спад. Това са последните тенденции от изследването "Регионални профили" на Института за пазарна икономика. Изненадата не са констатациите за Видинско и столицата, а тези области, които се сриват към групата на най-зле представящите се - Ловеч, Търговище и Монтана се присъединиха към Разград и Силистра. Какво се случва в тях?

В годините преди 2012 г. област Търговище е класирана няколко пъти като най-добрата за правене на бизнес у нас - малка област, ниски данъци, достъпна администрация. В последните години обаче няколко големи предприятия затвориха, а други изместиха дейността си и това оказа много лош ефект, обяснява Явор Алексиев от ИПИ пред "Сега". Ловеч пък се движи трайно надолу в заетостта - за пета поредна година тя пада и вече е под критичните 40% - 37.8%. Единствено Силистра може да се "похвали" с по-ниска заетост - 37.1%.

Ниската заетост забавя и доходите. Ловеч е с най-нисък ръст в последните десет години - средно с 3 на сто. За сравнение за същия период средното увеличение на доходите за цялата страна е над два пъти повече - 8.5%. Така през 2013 г. средният годишен доход в тази област е едва 3134 при 4814 лв. за страната. По този показател само Силистра и Търговище са зад Ловеч. София е все едно в друга страна - средногодишният доход на човек е 7441 лв. Съседната област Перник е с 35% по-ниски доходи.

Получава се омагьосан кръг - няма заетост, няма доходи, пазарът е свит, потреблението - ниско, затова и фирмите не се насочват към тези области. "Дори когато има позитивни тенденции в икономиката като цяло, те много трудно ще се усетят в най-слаборазвитите региони, преди да са се установили трайно на другите места. Причината е, че в Северозападна и Централна България няма силни икономически центрове като София, Пловдив и Бургас, които да покриват територията. Имаме една Варна, която е тотално изолирана. За да тръгне заетостта в изостаналите региони, трябва цялата икономика да ги повлече, тоест парите да няма къде да ходят, за да тръгнат натам", коментира Алексиев.

Въпреки че някои от тези общини имат всички предпоставки да бъдат привлекателни за бизнеса - ниски данъци, достъпна администрация, местните власти сякаш не правят кой знае какво, за да привлекат инвестиции. "Липсва интерес на местната администрация да създава по-добри условия за бизнес и за привличане на инвестиции, за рекламиране на региона. В момента практиката е, като се появи инвеститор с апетит към общински терен, той става обект на корупционен натиск, за да може кметът да наблажи. Това е проблем, който гони инвеститорите. Затова предлагаме повишаване на финансовата самостоятелност на общините", коментират от ИПИ.

Според Александър Цветков, който прави социално-икономическите профили на регионите, нито един инвеститор не си избира мястото за бизнес само по един фактор - прави се анализ на региона по редица показатели. Като цяло обаче корупционният натиск и липсата на добра инфраструктура най-често са пречките, които отказват бизнеса. С най-високи нива на корупция в администрацията според анкетите сред бизнеса са София-област и столицата, Сливен, Варна, Велико Търново, Благоевград. На другия полюс са Добрич, Разград, Ямбол, Пазарджик. Интересно, че когато фирмите се питат дали са правили нерегламентирани плащания към общинската или данъчната администрация и съдилищата, отговорите не са така категорични. Според резултатите редица области се приближават до оценката за много редки непозволени от закона плащания. И отново столицата и Благоевград излизат най-отпред.

Що се отнася до другия основен проблем за инвеститорите, едва 39% от пътищата се оценяват в добро състояние по данни на пътната агенция за 2013 г. Въпреки че две поредни правителства изведоха пътищата като приоритет - едното залагаше на магистралите, другото на малките пътища. По региони положението е трагично - Враца е с най-лошо качество на настилката. Делът на оценените като добри пътища в тази област намалява от 28% през 2013 г. до малко под 18 на сто миналата година. В Монтана 29% от пътищата в добро състояние. И това би могло да обясни защо само един Дунав мост 2 пролет не прави. В едва 4 области, и то само на юг от Стара планина, половината и малко над половината от пътищата са в добро състояние, като най-добре се представя Сливен - с над 79% добри пътища. Дори в големи области положението е тежко - по качество на пътищата Бургас е по-зле и от Монтана с 27% добри пътища.

Изследването обаче ясно показва, че общините в южната част на страната са значително по-развити. Въпреки че пускането само на магистрала "Тракия" не може да преобърне картината на състоянието на пътищата, аутобанът раздвижи икономическия живот в градовете, до които мина. Пазарджик и Сливен са чудесни примери за благотворното влияние на магистралата - през първата половина на тази година привличат много повече инвеститорски интерес, а безработицата много бързо намалява в Пазарджик. Изключение донякъде прави Стара Загора - тази година тя изпада от групата на първите най-развити. Ситуацията на пазара на труда се влошава, но това изследователите обясняват с приключването на строителството на магистралата, защото повечето работна ръка - около 3000 души, е била именно оттам. Тази заетост пък в кризата е била буфер и градът е останал стабилен, докато другаде е имало спад.

Анализаторите са категорични, че е необходима радикална промяна в подхода към регионите и по-балансиран подход в инвестирането на средствата. През последните години всички мащабни проекти са в Южна България. На север единствено Дунав мост 2 бе завършен, но засега проектът не дава тласък на развитието. И една от причините за това е, че прекосяването на Дунав през Видин е истинско изпитание заради пътищата до моста. Според Александър Цветков принципът на регионалната политика е сбъркан, защото в момента "колкото си по-голям като население, толкова повече право имаш на европейско финансиране". "На малките населени места във Видин как ще им помогнем да се развият така? Трябва да е обратно - по-малките да получат повече европейските средства", коментира Цветков.

7 години след влизането ни в ЕС у нас все още има хора, до които не е стигнал пряко нито лев от Брюксел. Тези хора не са усетили подобрение в развитието на общината, в която живеят, защото тя не е усвоила и евро от еврофондовете. Такива са например пернишката община Ковачевци (с над 1400 жители) и видинската Грамада (с 2000). В Борован се падат по 23 лв. на човек от 2007 г. насам, в Невестино - по 5 лв. Липсата на административен капацитет в малките градчета е причината за липсата на проекти за европейско финансиране. Но и в общини с по 1000-2000 души, където една жена отговаря за кметството и за читалището едновременно, за какъв капацитет може да става дума. Освен това тези населени места срещат и трудности да осигурят необходимото съфинансиране по проектите.

Парите от Брюксел дълго се представяха като панацея за страната ни, но стана ясно, че те не само не сближават регионите ни, а напротив - раздалечават ги. Политиците изоставиха тази теза и започнаха да мислят за мобилизиране на национални пари и частни инвестиции към бедните региони. Така се роди пораждащата по-скоро усмивки "стратегия" за Северозапада, която се заключава до наливането на имагинерни 1 млрд. лв. в региона. Откъде, как, в какво - не е твърде ясно. Според икономистите това е тотално погрешен подход. "Не може да стане с механично наливане на пари, дори и на хората да раздадат 1 млрд. лв., това ще има само кратък ефект. А и това е същото, което се прави в момента, но в по-голям мащаб. Нито един човек във Видин не го интересува колко милиарда ще се инвестират, ако няма къде да отиде на кино, ако няма университет, други млади хора. Ако парите се вложат само в инфраструктура - окей, но ако ще възстановяваме "Химко" - не. Освен това кой ще реши за какво да отиде тази сума. Администрацията досега не ни е показала, че е способна да доведе до приемлив край такива грандиозни проекти. Това ще са едни пари, които ще бъдат изпукани, усвоени от близки до партиите фирми, това е модел, от който трябва да избяга", коментира Алексиев.

Като възможни решения на тежкия проблем със задълбочаващото се раздалечаване на регионите икономистите предлагат част от подоходния данък да остава в градовете, за да получат глътка въздух и да не зависят толкова много от държавната субсидия. Но идеята на ИПИ не е нито да се увеличи плоският данък, нито частта от него да е за сметка на държавната субсидия. Ако видят, че част от парите все пак остават за тях, местните администрации ще имат стимул да търсят инвестициите. Това искат и общините от няколко години. Миналото правителство дори обеща на кметовете да им преотстъпи 2% от плоския данък в замяна на това да си затворят очите срещу, меко казано, несправедливото разпределение на 500-те милиона по инвестиционната програма на Орешарски. И ГЕРБ записаха това в предизборната си програма, но обещанието не намери отражение в законите за 2015 г. Така и догодина общините ще разчитат основно на изравнителната субсидия от държавата.

Развитието на регионите и обезлюдяването поставя въпроса не е ли време да започне дебатът и у нас, както в момента във Франция, за обединяване на общини. Според ИПИ броят на общините може да бъде намален. "Обезлюдяването е естествен процес заради дисбалансите отпреди 30-40 години, когато държавата решава къде какъв завод ще има не защото наблизо има пристанище, а защото някой просто е решил. Но да има общини с 2000 човека е смешно. Та в моя блок живеят повече хора. Ако технически гледаме, Търговище не трябва дори да е областен център", обяснява Алексиев. В момента има общини, които са нефункционални като административни деления, защото са прекалено малки, а и ако 90% от населението е над 65 г., не може да се говори за кой знае какво бъдеще. Затова следващото изследване на ИПИ ще се опита да очертае границите на областите не по административното деление, а икономически. Да се види къде са икономическите разделения между областите и как може да се картографира страната на типове области - на клъстери от различен тип производства. Това разделение може би ще покаже по-реална картина на регионите.

ПРЕСТЪПНОСТ

Честотата на престъпленията е един от показателите, които ИПИ мери за качеството на социалната среда. Макар и да не отразяват най-вярно картината, тези данни са добри за съпоставка между областите. През 2013 г. най-опасният град е столицата, където на 1000 души са регистрирани почти 16 престъпления. След това са Бургас и Варна - с 14.6 и 13.8. Логично е най-големите градове да са и с най-много регистрирани престъпления. Но на четвърто място е Враца - с 12.4. Плевен, Русе и Перник също са с високи нива на престъпност.

БЕДНОСТ

Видин остава най-бедният регион, където най-много хора живеят в материални лишения. Над 34 на сто от хората в областта живеят с под 60% от средния доход за региона, тоест в лишения. Много близо е и Сливен - с 32%. В Смолян са 25%.