Пътят на премиера Бойко Борисов до Брюксел и обратно е застлан с евробанкноти. Отиде за ден, върна се и ни донесе радостната вест, че Еврокомисията се е мобилизирала да налее на България 4.5 млрд. евро, които иначе бихме изтървали след година. Как да не се радваме?

Само че вицепремиерът Ивайло Калфин, който специално е натоварен да се грижи за социалния ни просперитет, клати скептично глава. "Членството в ЕС трябва да води към подобряване на качеството на живота, но не е така", заяви неотдавна той. Поканен по повод представянето на резултатите от "Мониторинг на членството на България в Европейския съюз 2013-2014 г.", евроентусиастът Калфин бе необичайно резервиран като социален министър към ползата, извлечена досега от българите за осем години в ЕС. "Членството в ЕС не попречи на засилването на социалното неравенство", обобщи той и добави: "За това не ни е виновен ЕС." Бонусът бил, че без ЕС щяхме да сме още по-зле, защото "нямаше да използваме инструментите, които смекчиха проблемите в икономическата криза". Справка: фалитът на КТБ и връщането поне на гарантираните до 100 000 евро влогове, овардени принудително заради специална европейска директива.

Извън брюкселската терминология, която Калфин владее отлично като бивш евродепутат, нещата звучат елементарно: Ако не ни даваха европейски пари ("инструменти"), щяхме да сме още по-бедни, но колкото и да вземаме от ЕС, си оставаме бедни. Всеки българин може да си направи равносметка колко се е променил стандартът му на живот, откакто на личната му карта пише, че е гражданин на ЕС. Като се изключат онези, които отидоха да вдигат жизненото си равнище в други държави от ЕС, останалите едва ли се чувстват повече европейци в сравнение с периода преди членството.

Що за икономическа пустиня е България, чието оросяване с европейски фондове не подобрява реколтата? "У нас се говори колко средства са усвоени, а не се отчитат резултати", призна вицепремиерът Калфин, чието правителство по традиция също е втренчено повече в числата, отколкото в качеството на живота.

А числата са следните: През първите 7 години в ЕС България имаше право на 9 369 203 792 евро по седемте оперативни програми. Договарянето на проекти приключи в края на 2013 г., а изплащането продължава до края на 2015 г. съгласно правилото N+2/N+3. Според данни от 17 октомври 2014 г. в държавата са влезли 5 720 055 848 евро, или 61% от полагаемите се средства. Имаме една година за усвояване на оставащите близо 40%.



Под лозунга "Нито евро неприбрано!"



властите се вдигнаха на финален щурм, но са наясно, че през пръстите им ще изтекат значителни суми въпреки растящите нужди от свеж финансов ресурс. Вече не е възможно да се навакса нито пропуснатото време в началото на бюджетния период, когато държавата страдаше от слаб административен капацитет за европейски проекти, нито загубата на много месеци поради наказателното спиране на плащания по оперативни програми, в които Брюксел засече нередности.

Но това не е най-голямата беда. На фона на брутен вътрешен продукт (БВП) от 82 млрд. лв. (над 40 млрд. евро) годишно България не би трябвало да е толкова притеснена за еврофондовете, които в пълния си обем възлизат едва на 1.3 млрд. евро годишно. Хубаво е да си помага с тях, но е редно да се справя преди всичко със свои сили. Само че премиерът Бойко Борисов страда като младенец, когото отбиват от майчина гръд, щом Брюксел затегне кранчето. По принцип еврофондовете трябва да служат като икономически лост за увеличаване на стопанската ефективност, а не като главен инвестиционен ресурс, за какъвто бяха обявени през последните години след секването на чуждестранните инвестиции. Такъв е смисълът например на обявения неотдавна план от 315 млрд. евро на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за съживяване на европейската икономика, в който наличните засега средства са едва 5 млрд. евро, но чрез ефекта на лоста се очаква да произведат 60 пъти по-голям резултат.



Защо европейският лост не повдига



нито икономиката, нито жизненото равнище в България? Ако си спомним легендата за Архимед, освен лост трябва да имаме подходяща опорна точка ("Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна Земята"). Лостът е налице, въпросът е къде се намира опорната точка в България. На кръгла маса за икономическата и образователната политика в България, организирана на 1 декември от представителството на ЕК в София, един от чуждестранните участници стигна до следния извод: "България има слаб финансов инженеринг, защото разви грантов манталитет по отношение на ЕС." Преведено на нормален език, това означава: държавата има готовански манталитет и чака някой да й дарява пари, за да ги харчи за свое удобство. Вместо да намери опорна точка, европейският лост потъва в същата българска тиня, която погълна много по-големи национални ресурси през периода на т.нар. преход.

След като превърнаха националните богатства в скрап, за да ги разпродадат по-бързо и да ги изконсумират за свои нужди, нашите водещи икономически школи, които създадоха родния елит (като школата в Симеоново, школата за олимпийски надежди, висшата партийна школа и др.), се насочиха към еврофондовете. Те обаче се оказаха доста скромни за потребностите им и затова готованският им манталитет напоследък се храни от външни заеми.



Задачата е да се харчат готови пари,



пък друг да мисли за последиците. Фалшива е утехата, че досега България е била отличник в ЕС по съотношение на държавен дълг към БВП, защото е далеч от допустимите 60%. През 2013 г. дългът й беше 18% от БВП, а в края на 2015 г. ще бъде 30%. И ще продължи да расте. Още по-лъжливо е успокоението, че новият дълг от 5 млрд. лв. щял да отиде главно за погасяване на предишни заеми, и от него само 2 млрд. лв. щели да бъдат номинално увеличение. В действителност България трупа задължения от лихви по 1 млрд. лв. годишно, и то при сегашните ниски лихвени равнища в света. Твърдението, че няма нищо страшно, след като най-богатите държави в ЕС са задлъжнели още повече, е измамно, защото има голяма разлика дали зад процентите задлъжнялост стои силна или слаба икономика. В една развита икономика дългът може да стимулира растежа, а в недоразвитата служи за текуща консумация, от която не остава нищо. България влиза в спирала за изплащане на едни дългове с други, която може да се завърти шеметно при вдигане на лихвените проценти.

Но най-тревожното е, че новият дълг няма нищо общо с икономическите потребности, а е породен от обикновена кражба. Източването на КТБ ще се компенсира с чуждестранен заем, който ще увеличи държавния дълг със 7%.



Държавата замита следите на най-голямото престъпление



през годините на членството си в ЕС, станало не само под благосклонния поглед на нейните надзорни институции, но и с прякото й участие чрез концентрирането на държавни средства в една банка. Неслучайно откакто се заговори за новия дълг, темата за банкера беглец Цветан Василев загуби актуалност, сякаш случаят е приключен и трябва да се забрави.

Чужденци се чудят как е възможно държавата да прозяпа такава чудовищна далавера. На кръглата маса в софийското представителство на ЕС гостът от Франция Жан-Мари Деманж напразно се опитваше да разбере как така никой не е забелязал тревожен симптом. "Банковият проблем не е макроикономически проблем. Това е проблем на надзора", каза той и за да е сигурен, че неговият английски е разбран точно, добави: "КТБ е пирамида." Наши топ икономисти се опитаха да го уверят, че надзорът си е бил на място, но симптомите са били неуловими, и предизвикаха реакция на ръководителя на икономическата служба в посолството на Германия в София Томас Пфане, който отсече: "В Румъния има хора, които са пратени в затвора, а в България - не. Какво доверие могат да имат чуждестранните инвеститори в институциите, за да дойдат тук?" Икономистът Георги Ангелов продължи мисълта му: "В КТБ бяха установени липси за 4.9 млрд. лв., а надзорът се е състоял от 1 човек. Когато една банка върти 7 млрд. лв., не е проблем да купи един човек. За големи измами никога няма осъдени. Политически свързани кръгове не стигат до съд."

Мониторингът на членството на България в ЕС през 2013-2014 г., извършен с подкрепа на Форума за европейска политика и фондация "Фридрих Еберт", търси диагноза защо след 8 години в ЕС държавата продължава да се проваля. От избраните сфери - макроикономика, социална политика, управление на структурните фондове, селско стопанство, околна среда, правосъдие и вътрешни работи - авторите извеждат един и същ общ знаменател на проблемите:



политическите назначения



Свързани лица се поставят на възлови места, за да пазят статуквото на готованците. Ако научният им поглед обхване целия криминален преход (както го нарича от седмица в качеството си на "проф. д-р" и бившият главен прокурор Никола Филчев), ще стигне до първичното политическо назначение, останало в историята със знаменитата фраза "Другари, назначаваме ви за милионери". След като никой от "другарите", преродили се в "господа" и "бизнесмени", досега не е понесъл никаква отговорност, а е отгледал свои производни в ръководните среди, няма защо да се чудим, че дори като член на ЕС България си е все същата несретница.