В социалната сфера стават чудеса напоследък. Първо, на фона на продънения бюджет и новия заем от няколко милиарда за няколко часа се намериха 50 млн. лв. за коледни добавки на пенсионерите. След това стана ясно, че минималната заплата не само няма да се замразява в следващите години, ами напротив - ще се увеличава с по 40 лв. на година, докато през 2017 г. стигне 460 лв. От БСП трябва да са доволни, защото този размер на минималното възнаграждение надхвърля дори техните смели представи (правителството на Пламен Орешарски залагаше 450 лв. минимална заплата след три години). И двете чудеса бяха предхождани от един и същи сюжет - финансовият министър Владислав Горанов обикаля телевизиите и обяснява категорично, че нито има пари за коледни добавки, нито има намерение да вдига заплатата. Онзи ден пред депутатите от три парламентарни комисии при обсъждането на държавния бюджет Горанов заяви с едно изречение, че е



размислил за минималната заплата



по настояване на социалните партньори. Явно в консултациите е слушал по-внимателно само едната страна, защото работодателите са крайно недоволни от преобръщането на позицията. За аргументи по същество и финансов анализ на ефекта от подобна мярка дума не е отваряна.

Минималните доходи несъмнено са изключително ниски. За около 200 000, които се трудят срещу минимално заплащане, компромисът на Горанов ще има пряк ефект. Но колко от тях ще бъдат съкратени, защото някоя фирма ще предпочете да не увеличава разходите си? Колко ще бъдат принудени да минат в сивия сектор и да загубят осигурителните си права? Колко още ще се заличи разликата извън София и големите градове между най-нископлатените и средния ешелон служители? Такива анализи и прогнози никога не се правят, когато се вдига механично минималната заплата. А че това ще доведе до съкращаване на работни места или до минаване в сивия сектор - редица фирми го признават. И не в София или Пловдив, защото в столицата минималната заплата може да стане 450 лв. още от Нова година и това едва ли ще повлияе на бизнеса при средно възнаграждение от над 1000 лв.



Във Видин обаче средната заплата е 564 лв.,



в Монтана и Плевен - 620 лв. Това е опасно сближаване между двете величини. Работодателите твърдят, че съотношението не трябва да минава 40%, а то вече е над 50% в някои региони. Според данните на бизнеса за периода 2008-2014 г. средната заплата се е увеличила с 49.5 на сто, а минималната - с 55 на сто. А реалният ръст на производителността на труда е около 14%. До 2017 г. се предвижда минималното възнаграждение да скочи с още 35%, а средното - с едва 9% за трите години.

Проблемът е, че политиката по минималните доходи се използва основно популистки, а отгоре на това касае уязвима част от обществото. Как е възможно един ден финансист №1 да обяснява, че всякакво, дори и минимално, увеличение на минималното заплащане ще съкруши фирмите, а след това да предлага ръст. Освен че е безкрайно объркващо като послание, това означава, че Горанов е готов да жертва малки фирми и заетост на нискоквалифицирани хора, за да угоди на социалните партньори?! Според работодателите в административното увеличение на минималната заплата няма икономическа логика, защото то не е продиктувано от икономически растеж. Този спор - дали и с колко трябва да се увеличават минималните доходи, би могъл да се разреши обективно, ако се въведе автоматичен механизъм за определянето им. Опитите за въвеждане на формула, която по измерими критерии да определя нивото на минималната заплата, не успяват вече 4-5 години. Крайно време е да се въведе този механизъм, за да спрат



упражненията по темата



както на управляващите, така и на социалните партньори. Да се знае - увеличение на заплати има срещу икономически растеж и увеличение на производителността.

Социалната политика на кабинета засега се състои по-скоро в механично рязане на социални плащания и вдигане на минимални прагове без залагане на ясни реформи. Това може да носи ползи за един бюджет, но в дългосрочен план води само до натрупване на проблеми. Друг пример за липсата на политики е спирането на втората инвалидна пенсия. Това за бъдещите пенсионери означава 25% по-ниски суми от НОИ. От гледна точка на осигурителния институт стъпката е добра, тъй като изчиства системата на общественото осигуряване от несвързани с осигурителен принос плащания. Но не се предлага никаква структурна промяна в подкрепата на хората с увреждания, която да компенсира липсата на тази добавка за бъдещите пенсионери. А едва ли някой има нужда да бъде убеждаван, че става въпрос за една от най-уязвимите групи българи.

Обективните механизми в социалната сфера ще помогнат изключително за предвидимостта на системата. Ако ги има, сега хората нямаше да чакат до 31 декември, за да научат как ще се пенсионират след Нова година. Решенията на кабинета в социалната сфера излъчват всичко друго, но не и предсказуемост и сигурност. Сега всички гадаят ще се спъне ли в някой личен политически интерес в парламента увеличението на възрастта за пенсиониране. Всяка такава неизвестност руши и без това крехкото доверие в пенсионната система.