:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,133,197
Активни 79
Страници 12,776
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Докато има "народно творчество" в търговете, ще има и глоби от Брюксел

Пише се нов закон за обществените поръчки, казва изпълнителният директор на Камарата на строителите в България инж. Иван Бойков
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Иван Бойков
Иван Бойков е завършил Техническия университет в София. Работил е в "Енергопроект", "Цимент плант", "Балканкар" АД, "ЗИТ Инвест" АД. През 1997-2001 г. е депутат, след това - генерален секретар на "РЕИ холдинг" АД. Ръководил е браншова камара "Пътища", след това влиза в ръководството на Камарата на строителите в България. Наскоро бе избран в ръководството на Асоциация на индустриалния капитал в България.

- Господин Бойков, още в първата си среща с новия регионален министър Лиляна Павлова Камарата на строителите постави въпроса за обществените поръчки. Говорихте и за типовите договори. Какво съветвате властта и защо често тя не ви чува?
- Ние говорим едно и също с различните правителства и министри. При последните промени настоявахме за нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), дадохме много предложения. Те влязоха за обсъждане на първо четене в парламента, но накрая излезе съвсем друг закон. В парламента има сериозни лобистки групи и промените се правят на крак - без да се отчита въздействието им. Няма дискусия. А ние правим предложения винаги след сериозно обсъждане в нашите среди. От година и половина включихме в него и инженерите, архитектите, геодезистите, както и всички в сферата на строителството. Така нашите предложения отговарят на техните искания.
Вижте, и самият Европейски съюз има проблеми с поръчките. Има нова директива, затова и у нас се пише нов закон. С това е натоварен вицепремиерът Томислав Дончев, с когото сме във връзка. В реализацията на европейските програми участват правителството, бенефициентите - в голямата си част това са общините. Третата страна сме ние - строителите, проектантите, инженерите, които реализираме проектите. В България се дава тежест на правителството и на общините, докато ние оставаме в ролята на компенсаторен механизъм за всички неудачи. Това е сериозният проблем. Когато се подготвя закон, в него се описва как работи държавният орган, но не и как се реализира докрай един обект. Не се отчита крайния продукт и живота му, а точно от това се интересува Европейската комисия.
- И тогава ни бият през ръцете...
- Точно така. Освен това се насади мнение, че трябва непременно да усвояваме средства. Не се мисли докрай какво правим, какво ще остане в България, накъде ще се развиваме. А тези средства са насочени към подобряване на средата, в която живеем - вода, градска инфраструктура и т.н. ЗОП дава рамката, но не и идеологията на процеса. И така, забързани в усвояването, изпускаме крайната цел - къде злонамерено, къде от незнание и недостатъчно добра подготовка.
- Това не е ли липса на професионализъм?
- В годините се изгради добра администрация от млади хора, които са добре запознати с европейските правила. Недостатъкът обаче е, че много често ги сменят, и че те разсъждават формално, повърхностно. Министерствата се изпразниха от хора, които разбират, разби се баланса между икономисти, юристи, специалисти с техническо образование. Да не говорим за общините, там експертиза няма.
- Но нали години наред влагаме и европейски пари в административен капацитет. Как така не сме го изградили?
- По-скоро става дума за управление на административния капацитет. Хора има, но управлението на процесите трябва да се вкара в правилна схема. У нас всичко зависи от политиците, но това не е тяхна работа. Те се опитват директно да участват - през кадрови назначения или "указания", и така се получават изкривявания. Може би все пак има добра новина - това, което сме идентифицирали като грешки във времето, сега управляващите го признават.
Започнахме разговора от типизацията на договорите. Има готови типови договори, които ние, въпреки съпротивата на администрацията, съгласувахме с европейската комисия. Те са тук, в България, от 3 години, но не се прилагат. Второто са електронните търгове, но пък ние нямаме електронно правителство. Те предполагат да има изградени регистри, свързани в мрежа. Не е толкова сложно - когато се публикува в интернет един търг, винаги през регистрите се вижда кои могат да играят. Това вече е приложено в нашия регистър на строителните фирми - една мрежа подрежда успешните фирми, които могат да реализират определен проект. Дали сме и две методики за провеждане на търговете - немска и френска. Преборихме се за премахване на най-ниската цена. Тъй като няма изграден пазар и коректив, най-ниската цена означаваше дъмпинг и лошо качество. Последствията се виждат сега на големите обекти. Вече се работи по икономически най-изгодната цена, както е европейската директива - около 30% от поръчките в ЕС вървят на най-ниската цена, останалите - на икономически най-изгодната. Но тя има 3 компонента - цена, финансови и технологични възможности. Тук е заровено кучето - последните два компонента всеки ги разбира както си иска. В нашия ЗОП е записано, че възложителят може да дописва условия, затова там се развихри "народното творчество". В резултат имаме наложена директна глоба по "Околна среда" от 10%, следва глоба по "Регионално развитие", ще има глоби и по други програми, тъй като има изкривяване на насочващи показатели.
- Какъв е изводът - трябва да има адекватни правила и те да се следват?
- Трябва да се следват правила, които са написани така, че да не се получават изкривявания. Не може, както преди дни министърът на околна среда каза, за един и същ водопровод разликата в цените да е между 15 и 20% при едни и същи условия. Опитахме се да помогнем в тази посока, но инкасирахме глоба от 200 хил. лв. от КЗК. Имаше държавно искане да кажем как цените от търговете се отнасят към изграждането на определени части от проект. Заложихме на германския правилник - в него е написано как се ценообразува по веригата. Имаме 5-годишен опит в реализацията на обекти и може да се направи елементарна статистика на цените на дейностите.
- Защо ви глобиха?
- Това се възприе болезнено от КЗК като опит за налагане на монополни цени.
- Но защо КЗК, Агенцията за обществени поръчки или друг държавен орган не се намеси за лот 4 на магистрала "Струма", където проблемът е точно в това - търг, спечелен с нереално ниска цена? И сега строителят иска още пари.
- Тук е балансът. Все пак трябва да има справочник за цените. Нека го направи администрацията, не ние. И да се използва статистиката на цените от изминалите години. Има хаос и в отчитането на проектите. Всичко трябва да се типизира, да има матрица и в нея да се попълва. Така работят държавите в ЕС. Но пък това предполага, че няма да има "творчество" в търговете и нещата ще са по-подредени. Тогава няма да се сблъскваме с недовършени проекти, с пречиствателни станции без довеждаща канализация и куп още недомислия. Тези задачи ще ги решим, вече има виждане в тази посока. Признавам, че имаме различни интереси с администрацията, но трябва да стигнем до обща пресечна точка. Разчитаме на вицепремиера Томислав Дончев, той има опит и като кмет. Другите министри, с които работим, също са компетентни. Мисля, че ще доведем нещата до успешен край - въпрос е на стабилност на правителството и на време за изпълнение.
- Трябва ли да има специален закон за строителството, какъвто се предлага от бранша?
- Закон има, но е скрит под името ЗУТ (Закон за устройство на територията - б.р.). Проблемът е, че ЗУТ набляга пак на формалната страна, променян е толкова пъти, че вече почти не работи. Пишат се правилници, но той пак не работи. Затова ние сме подготвили три закона - нов закон за устройството на територията, който обхваща генералното планиране на страната; закон за териториалното и селищно устройство, който показва по места как да се планира територията, и закон за строителството, който казва как да се реализират тези планове. Дадохме ги на предишното правителство, както и на сегашното. Надяваме се през пролетта да влязат в комисиите на парламента. Пътят е дълъг - почти една година, но това е реформа в сектора, която ще реши много от натрупаните проблеми.
- Очевидно и в строителството трябва реформа.
- Това е реформа в обществото, защото строителството засяга живота на всеки човек. Точно като реформа в здравеопазването, в съдебната власт. Изграждането на държавата също има нужда от промяна. Защото държавата вече пречи. От централизирания модел минахме към абсолютно свободния, сега търсим балансирано развитие напред. Целта е опростяване на процеса, строг контрол и отговорност на играчите в него. Сега отговорността е размита, разхвърляна е между много хора и контролът не е на нужното ниво. Иска се по-освободен от администрацията процес заедно с ясен и строг контрол. За всичко това трябваше време - да узрее обществото, да лансираме идеите.
- Защо служебното правителство обяви, че ще търси за довършване на последния участък от "Струма" нов изпълнител, а сегашното - че ще остави гръцкия строител да го довърши?
- За да не се губи време в търгове, обжалвания, дълги съдебни процедури, които не знаем как ще свършат. Защото в казуса с тази магистрала и държавата не е чиста като задължения. Нищо ново. Вижте и завода за боклук в София - същата фирма, по същия начин. Т.е. всеки компромис в тръжни процедури и техническа експертиза се връща.
- Какъв ще е компромисът?
- Ние ще ви дадем малко пари, а вие ще свършите работата. Няма друг полезен ход. Така стана с магистрала "Люлин" - български фирми довършват подобни обекти, но това става срещу някакви пари. Проблемът е в мениджмънта на проекта. Но вие ме питате само за лот 4 на "Струма", а защо не говорим за лот 3 през Кресна?
- Това също е голяма тема...
- Как е структуриран тунелът на Кресна? Как е направен така, че минава успоредно на дефилето? В света няма такъв случай. Обикновено е напряко през планината като принципно решение. Екологичните съображения са черешката на тортата. Камарата се опитва да даде алтернативни варианти, за да има избор този, който решава. Но да хвърлиш 1,5 млрд. лева в този тунел при условие, че държавата плаче за всеки лев, ми се вижда абсурдно.
- Казват, че българските строители са против тунела, защото не могат да го строят те.
- Аз пък мога да кажа, че има много сериозно лоби, което иска тунел.
- Но то строи в чужбина и успява...
- Затова имаме държава - отговорни хора и министри. Не е въпросът кой ще строи тунела, а какво ще струва в бъдеще. Другото са частни проблеми.
4323
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД