Радикални промени, написани на коляно в 12 без пет, не могат да донесат нито доверие, нито стабилност в осигурителната система. Ще постигнат точно обратното. Замазването на проблемите и отлагането на реформите за догодина - също. Удивително е, че в последните седмици публиката се наслуша до втръсване на неизменното "ще се търсят дългосрочни решения за пенсионната система с максимално широк консенсус", а за по-малко от два часа в неделя и малко преди да изтече крайният срок за промени в бюджета на Държавното обществено осигуряване, премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Ивайло Калфин, финансовият министър Владислав Горанов и депутатът Менда Стоянова направиха точно обратното. Подкрепиха спорни предложения с възможно най-тесен консенсус.

Какво е последното положение?

Увеличаването на възрастта за пенсия отново се замразява (впрочем със същите мотиви, с които това сториха и от БСП, колкото да и не му харесва на Борисов, а предстои да видим дали и със същия (нулев) резултат). Ще расте само стажът - схема, която досега не е пробвана у нас. По-революционното предложение обаче е в друга посока - родените след 1959 г. да имат право да избират къде да отива вноската им за втора пенсия - в НОИ или и както досега в частен пенсионен фонд.
Тези решения бяха взети под натиска на синдикатите, без участието на третата страна в диалога - работодателите, без актюерски разчети до какво би довело това и без нито един ясен мотив защо се прави. Обяснението на премиера Борисов, че даването на избор на българите къде да отиват осигурителните им вноски било демократично, е направо смешно. Осигурителната ни система не е демократична, тя е солидарна. Ако беше демократична, щяхме да имаме избор дали изобщо да се осигуряваме, при кого и за какво.
Всъщност зад привидно благородния жест към българите се крие една съвсем прозаична цел - да се закърпи поне временно тежкото положение в държавното обществено осигуряване. Това представлява

скрита национализация на частните пенсионни фондове,

коментира шефът на асоциацията на пенсионните дружества Никола Абаджиев пред "Сега". В последните месеци на няколко пъти в медиите беше сондирана отново идея за национализация на личните ни натрупани средства за втора пенсия и явно тя съвсем не е била инсинуация, както горещо се опитаха да ни убедят институциите.
Универсалните пенсионни фондове управляват близо 5.5 млрд. лв. за втора пенсия на 3.4 млн. българи. Отделно са професионалните фондове, където се осигуряват миньорите и другите работещи тежък труд. Не може да се каже колко от клиентите им ще предпочетат да отидат в НОИ. Но идеята парите им да престанат да изтичат към огромните такси на частните фондове може би ще се окаже блазнеща за голяма част от хората. Ще подобри ли това негативния баланс в НОИ? Най-вероятно да, но само временно - няколко години може би държавата няма да покрива повече от половината разходи за пенсии. След това и тези пари ще свършат

Ще се увеличат ли пенсиите на хората?

Не, защото парите им ще влязат в общия кюп, ще се похарчат за намаляване на дефицита в НОИ, а пенсиите ще продължат да се осъвременяват с 2-3% годишно. Ще получават ли по-високи пенсии бъдещите пенсионери? Не, защото освен че ще загубят парите си, те няма да им носят и доходност.
Това упражнение ГЕРБ вече ни предложи на два пъти. Прехвърлените над 100 млн. лв. от професионалните фондове към НОИ през 2011 г. беше частична национализация на партидите на над 45 хил. души и Конституционният съд отмени решението с мотива, че този прецедент "създава несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока". ГЕРБ посегна и на резерва на здравната каса - взе над 1.3 млрд. лв. от здравните ни вноски, уж ги прехвърли в държавния резерв, а се оказа, че с тях са запушени за кратко дефицити, включително и в НОИ. Доведе ли до подобрение в здравната или пенсионна система това?
Идеята на синдикатите преобръща из основи целия модел на осигурителната ни система, чиято крайна цел беше новите поколения да разполагат с нова система,

основана на капиталов принцип,

която постепенно да измества тежестта от солидарния първи стълб на старите поколения, основан на разходо-покривен принцип. При приемането на тази система е заложено вноската във втория стълб да се увеличи от 5% на 7% и това е трябвало да се случи още преди години, а не непрекъснато да се отлага в бъдещето (2017 г. според сегашния закон).
Прав е Борисов - политиканстването върху темата, обещанията преди избори, заравянето на главата в пясъка като щраусите, е запазена марка на всички политици в последните правителства. И той самият не прави изключение. Прозрението му, че заради кърпенето пенсионната система не може да функционира вече, само доказва, че с решения в последния момент няма да се подобри положението. А сравнението му с банковата система е стряскащо. На всичко отгоре всички други решения в пенсионната система се отлагат поне с три месеца, докато уж бъде постигнат широк консенсус, но изборът за това къде да се осигуряваме ще влезе в сила след 15 дни.

Защо е това бързане?

Текстовете за промени в закона дори не са написани и внесени в парламента. И изобщо не е ясно как така от 1 януари ще тръгнем да си прехвърляме парите, по каква процедура.
Вторият стълб има проблеми - таксите, които се събират от частните фондове, продължават да са твърде високи. Има твърде много ограничения пред възможните инвестиции. И затова резултатите от управлението на тези пари не са особено впечатляващи. Това обаче е въпрос на законодателни промени, а не на цялостно преобръщане на системата.
В нормална пазарна среда,

появилата се изневиделица конкуренция
за осигурени между НОИ и частните дружества би следвало да е от полза за клиентите им. Но у нас - едва ли. Прехвърлянето на пари от фондовете към НОИ няма да реши проблемите в първия стълб. Най-много да застраши стабилността на частните фондове и на цялата система, както отбелязаха работодателите. Ефектите от тази стъпка ще ги изстрадат пак тези, които съвестно си плащат осигуровките.
Другото отстъпление - за възрастта показва, че каквото и да говорят експертите, министрите и депутатите, последната дума има премиерът. Решението е против здравия разум, но ще осигури спокойна Коледа на кабинета. Всички, дори протестиращите синдикати, признават, че увеличаването на възрастта и стажа няма алтернатива, но в същото време настояват за поредно отлагане. Стъпката от два месеца за увеличаване на възрастта беше по-мека и приемлива, около нея се зароди консенсус и сред депутати и сред част от социалните партньори. Борисов обаче явно е слушал само синдикатите. Отново се връщаме на изходната позиция, както и в края на 2013 г. Тогава отново щеше да се търси трайно и устойчиво решение за пенсионната реформа. И отново за хората в предпенсионна възраст няма никаква сигурност докога ще работят. Точно това са идеалните съставки за забъркване на още по-голяма каша с пенсионирането - тези хора ще направят всичко възможно да намерят вратичка в законите и да си извадят поне инвалидна пенсия. А именно ранното пенсиониране е големият проблем на нашата осигурителна система. Сериозният дебат кой и защо да има право на ранно пенсиониране обаче няма как да донесе политически дивиденти на управляващите. Затова колкото и да е ясно, че решението трябва да се търси в тази посока, никой няма да го стартира. А доверието в системата, което би трябвало да е най-ценният й актив и да кара работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, вече е отрицателно. "Реформаторското" правителство, което записа в програмата си продължаване на пенсионната реформа, отстъпи под натиска на един от синдикатите и остави цената да се плати от всички останали.