Щях да пиша нещо друго, когато внезапно прочетох – отново има инцидент с пребит от роми медик. В град Раковски тумба цигани докарали дете, което се било натровило с нещо, 65-годишната лекарка установила, че няма опасност и ги проводила в друг кабинет, но циганите не харесали това и настояли тя да лекува детето, а за повече убедителност я набили.

Първо нека кажем, че това е ярко поредно безобразие, което изисква реакция на цялото правителство, включително различните и многобройни НПО-та. Тази реакция не следва да е заплашително говорене, а методични дългосрочни мерки, които настойчиво и неотклонно да бъдат провеждани от сегашното и всички следващи управления. Какви ще са мерките сега няма да изброявам, пък и не ми е работа. Знам само, че са преди всичко просветителски, освен това задължителни.
А второто е как никак не се чувствам добре от факта, че излязох прав –


речите на Москов няма да спрат нищо.


Министърът бе заявил преди няколко дни, че „с цената на каквото и да било“ няма да позволи повече насилие над лекари. Оказа се, че не е вярно. Пази боже, да смятам, че лекарката е бита с негово позволение, но случилото се само показа каква голяма пропаст зее между патетичната реторика и грозната действителност. Тя е такава, че ничий популизъм не може да я запълни, дори да е министерски. Особено ако е министерски.

Министър Москов е вече атакист, нещата ще се оправят, когато всички станат такива – заключиха форумни радикали. Но изводът „циганите са лоши“ не може да удовлетвори приличния човек, защото е чист расизъм. Той може да донесе само бегло и мимолетно удовлетворение на някоя семпла глава, усетила внезапна екизстенциална радост от факта, че не е върху раменете на циганин. Расизмът не е нещо лошо, защото тъй е повелила „политическата коректност“. Расизмът е нещо лошо, защото дели хората на по-пълноценни и по-непълноценни раси. Примерно по-белите – по-пълноценни, а по-черните – по-низши. А това не е вярно, опровергано е от сериозната наука. Много сериозно е опровергано. Хората са на различно дередже не поради цвета на кожата и формата на очите, а поради ред географски, климатични и прочее фактори, които правят човешкото развитие неравномерно в социален, политически, икономически, културен план*. Но ако цивилизацията има някакъв смисъл, той е в това, че по-напредничавите носят факлата на просвещението в гетата, а не живеят редом с тях без съприкосновение – както живеят мишките и рибите. Този, който управлява, има задължението и грижата да издигне тези, които управлява, до своето образователно равнище. Дори само заради това, че така ще е истински свободен, понеже само равенството в този план прави едно съжителство наистина свободно**.

Аз съм виждал скромни и читави цигани, както съм виждал мързеливи и необразовани българи, някои направо


оскотели от пиянство.


Виждал съм и западноевропейци на това дередже. Всеки е виждал. Някой ще възкликне - но процентът, процентът е различен! И ще бъде прав. Само че процентът е функция тъкмо на неравномерното развитие, на неумението да управляваме света и нежеланието да се замесваме с такава тегава и трудоемка работа.

Друг радикалист ще каже - лесно ти е да пишеш от кабинетчето, иззад компютъра. Нещата ще се оправят само с калашник и телени мрежи! Впрочем ще го каже също иззад компютъра.

Нему ще поясня, че съм походвал насам-натам, и съм имал гюрюлтия с цигани, дори на по-млади години дваж-триж съм се послупвал с такива братя. Помня обаче как посетих в едно изцяло циганско село местния здравен медиатор Захари. Захари води своите съселяни на доктор, прави връзката между тях и лекарите, защото недоверието между двете страни е огромно. Скромен и целеустремен мъж с две деца - Самуил и Десислав, който ми каза какви надежди възлага на образованието:

- Който знае малко, ще поиска да узнае още повече. Който не знае нищо, той не знае, че не знае, и нищо не иска и да научи. А такъв е по-буен, по не можеш да се разбереш с него за нищо.

Това е пътят, а не този на калашника.

-----

*Професор Джаред Даймънд например добре илюстрира това в „Пушки, вируси, стомана“, преведена и на български.

**Ръдиард Киплинг има емблематично стихотворение по темата, нарича се The white men burden - Бремето на белия човек.