Сегашното управляващо мнозинство, съставено от също толкова несъвместими партии, колкото и предишното, упорито пробва да си присвои званието "носител на коалиционна култура". Всеки недопустим компромис се опакова в националноотговорен целофан и ни се поднася като едва ли не неизбежен в името на стабилността. Коалиционната култура у нас се схваща като извинителна бележка за крайна политическа промокаемост. Така например реформаторите стават параван на мутрите във властта, но не, това не е падение, а плод на дълбока коалиционната култура. Националисти преглъщат безропотно загубата на суверенитет чрез милиардни заеми - пак в името на коалиционна култура. От "културни" съображения политическият пачуърк, който ни управлява, набута във властта хора, чиято основна политическа заслуга се състои в това да си присадят коса с пари от партийната каса.
За сравнение - когато идейно несъвместимите християндемократи и социалдемократи склониха да управляват заедно Германия, преговаряха близо три месеца, в резултат на което подписаха предълго коалиционно споразумение. В обемния документ само за медиите бяха отделени пет страници. Така двете партии встъпиха във властта с предварително разписани ангажименти и приоритети, без възможни изненади.
От германския пример българските коалиционери взеха само общите постановки от преамбюла в стил "дайте да дадем".
Коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок изобилства от общи фрази като "върховенство на закона", "сигурност за функционирането на държавата като стабилизираме институциите" и неизбежното "да направим България добро място за живеене", каквото и да значи всичко това. Пожеланията от типа "въздухът е за дишане" трябваше да убедят управляваните, че грижата за тях е голяма. Усилията на коалиционните партньори бяха съсредоточени най-вече в изработването на технически процедури, по които да се взимат решенията. Разбираемо, като се има предвид склонността на българските партии и коалиции към повратливост в хода на управлението. Дори и те обаче не можаха да предотвратят недоразуменията и шантажа около кадровите назначения във властта. Какво от туй, че процедурите предвиждаха съгласуване на всяко решение? Изненадите не закъсняха. Само две седмици след тържественото сглобяване на мнозинството Патриотичният фронт заплаши с оттегляне на подкрепата си заради двата кадрови пробива на техния съюзник - партията на Корман Исмаилов НПСД.
Помните ли, че управляващите ни уверяваха как до месец след подписване на споразумението ще представят подробен план за действие - с конкретни задачи, срокове за изпълнение и пр.? Месецът изтече на 6 декември, а подобен документ още не сме видели.
Мнозина вероятно са забравили за обещанието
Затова пък управленските решения валят едно през друго.
Никъде в програмата, одобрена от мнозинството, не фигурираше като приоритет "вкарване на държавата в огромна задлъжнялост", но това вече е факт. Нещо повече - обещават ни процесът да продължи и догодина. Не беше предварително ясно и какво се подразбира под реформа в здравеопазването, затова всякакви експерименти на новия министър изглеждат позволени. Лишаването на ромското население от медицински грижи не фигурира в управленските задачи във всеки случай. "Утвърждаването на културата като национален приоритет" също не се връзва с последните протести срещу назначенията в тази сфера. Обещаваният данък върху операциите на капиталовите пазари, за който настояваше най-вече АБВ, си остана само брошка върху десния ревер на правителството. Ревизията в енергетиката, в резултат на която трябваше да паднат цените на тока, засега си остава само коледно пожелание. На националистите от Патриотичния фронт, които толкова държаха на одита, им се видя по-важно да наместят свои "контрольори" на "протурското" влияние в изпълнителната власт. Започнаха да се прокрадват и разни непланирани идеи за отмяна на мораториума върху добива на шистов газ, за приватизация на БДЖ, за закон за печата и прочие импровизации извън коалиционния консенсус.
Когато не е ясно какво правиш, правиш каквото ти хрумне
С универсалното оправдание - коалиционна култура.
После как да разберем дали замислената от Реформаторския блок реформа в правосъдието протича успешно, след като не знаем нито конкретните й стъпки, нито сроковете, нито търсения краен ефект. При обтекаемите формулировки в програмата процесът може да продължи 4, а може и 14 години! Вече имаме горчив опит със седесарската реформа в здравеопазването, начената през 1998 г. и недовършена до днес. В резултат безпорядъкът в системата се умножи до нехуманни размери. Чудесен повод за все нови и нови реформи.
В резюме, управленската програма на настоящата коалиция между традиционната, крайната и социалдемократическата десница се оказа само топ хартия, формален документ, опит за имитация на европейско поведение, блъф като оня на реформаторите, дето театрално отблъскваха Борисов, за да го прегърнат още по-крепко накрая. Коалиционна халтура.