Месец след началото на парламента ГЕРБ, подкрепян от коалиционните си партньори, задълба в любимата си тема - подслушването. Няколко депутати, част от които шефове на възлови парламентарни комисии, явно "оправили" всички други проблеми, се заеха с премахването на едно от малкото положителни неща, които пробва да направи предишното управление в областта на използването на специалните разузнавателни средства (СРС) - принципа "Който поръчва подслушването и следенето, той плаща". Този подход бе толкова напредничав за ситуацията в България още когато беше въведен, че дори ДПС и БСП се изплашиха и както го бяха приели, така бързо го отложиха за 1 януари 2015 г.
С приближаването на тази дата дойде "изненадата". Оказа се, че нито една институция не е подготвена да започне да прилага този текст от закона ефективно и да отделя пари от бюджета си, за да си поръчва СРС-та. Затова депутати директно вкараха проект за промяна в Закона за специалните разузнавателни средства в общи линии с една точка -

премахва се принципът на финансовата обвързаност при подслушването

и следенето. "Анализът на практиката при използването на СРС в държавите от Европейския съюз показва, че няма такава финансова обвързаност между заявителите на СРС и структурите, осъществяващи мероприятия по СРС. Поради това предлагаме отмяна на възприетия принцип на финансова обвързаност", написаха в мотивите си те. Сред подписалите са бившият вътрешен министър Цветан Цветанов /ГЕРБ/, Атанас Атанасов /РБ/, Методи Андреев /ГЕРБ/, Михо Михов /АБВ/, Димитър Лазаров /ГЕРБ/... Така ще отпадне идеята органите, които заявяват СРС, да се дисциплинират през бюджетите си. Умира и възможността да се намери баланс между нуждата от използване на "тайни доказателства", гражданските права и финансовите възможности на данъкоплатците. Същността на идеята бе, че заявителите на СРС да се дисциплинират, тъй като трябва да платят от собствения си бюджет за всеки отделен случай на прилагане на СРС от Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО), щом са го поискали. Тоест прокуратурата, МВР, Националната полиция, Гранична полиция, ДАНС, военното и цивилното разузнаване да се научат да поръчват само подслушване, което да послужи за доказателство в наказателния процес.

Щеше да бъде ясно кой носи отговорност

и дали разходите са били оправдани.
На практика така бе въведена една сравнително стара идея, лансирана за първи път публично от бившия главен прокурор Борис Велчев. Още през 2010 г. при един от поредните големи скандали със СРС той предложи ведомствата да могат да искат използване на СРС - подслушване, следене, филмиране, агенти под прикритие и т.н, само ако имат пари в бюджетите си. "Така органите ще поръчват използването на СРС само когато са сигурни, че могат да си го позволят. И ако това се приеме, то ще се събират данни със СРС само тогава, когато няма друг законен способ за събиране на доказателства", аргументира се тогава Велчев. Всъщност именно тази идея бе вкарана в закона за СРС през 2013 г. Тогава като аргумент бе дадена например Франция, където има лимит от СРС-та в рамките на бюджета. Когато той се надскочи, а прокуратура, полиция или контраразузнаване искат ползване на СРС, то тогава съответното ведомство да си плаща. Вносителите на законопроекта сега и дума не обелват за Франция.
Отмяната на принципа на финансовата обвързаност е голяма крачка назад, защото това беше

шанс за намаляване на безконтролното подслушване

и следене, прикрито със законова обвивка. ГЕРБ вероятно имат къса памет и са забравили тревожните констатации от последния доклад за контрола над използването на СРС от миналата година. В него ясно беше казано, че независимо от незначителния спад, тенденцията за преимуществено използване на СРС се запазва за сметка на всички останали основни способи за доказване на обвиненията в наказателния процес, каквито са огледът, разпитът, претърсването, изземването, следственият експеримент, разпознаването на лица и предмети. Констатира се и че продължава тенденцията от оперативните способи да се залага основно на използването на подслушване - 7450 или 52%, и на проследяване - 5439 или 38%, от всички приложени способи. А много често за едно и също лице се поръчват едновременно и подслушване, и проследяване.

Ефектът от това в съда е нищожен

- показва го малкият брой присъди срещу организираната престъпност. Статистиката показва, че в едва 25 на сто от случаите, в които е имало използване на специални разузнавателни средства, данните от тях са се превърнали във веществени доказателствени средства и са ползвани в досъдебните производства. Още по-трагично е положението, когато въпросните доказателства са ползвани в съдебно производство - това е ставало в под 10% от случаите.
Подслушването е

мързелив способ с огромни възможности за злоупотреби

Точно затова принципът за финансовата обвързаност беше един добър модел за прекратяване на тази порочна практика. И като знаем какъв пик достигна използването на оперативните способи през 2010 г. - първата година на управление на ГЕРБ, можем да предположим какво ще става пак. Тогава исканията бяха 15 618 - над 50% увеличение в сравнение с 2009 г. В следващите две години наистина имаше известно намаление на исканията: 2011 г. - 13 846, 2012 г. - 12 336, но пък ГЕРБ си тръгна от властта със скандал за гигантско незаконно подслушване.
Сега, в началото на новия мандат, всичко се връща по старому - маха се механизмът на финансовата обвързаност, оставя се подслушването на ДАНС, която уж щеше да става информационна служба, дават се цели 44 млн. лв. на ДАТО за използване на СРС. Чакаме нов рекорд на подслушването и следващи сериали с флашки, изтекли записи и интриги с парите на данъкоплатците.