Чушкопекът е българско изобретение от годините, когато хиляди млади българки и българки напускаха селата и отиваха да живеят в панелните блокове в жилищните комплекси. И тогава имаше една много дъждовна година като сегашната. Колелата на тролейбуса плискаха пръски вода от локвите, минувачите на тротоара бягаха, вътре в тролея беше спарено, кондукторът с кондукторската чанта се провираше в навалицата и късаше билетчета, минахме Орловия мост, Перловската река беше придошла. Двама старци се вайкаха за съсипаната реколта, млада погражданена селянка ги сряза: Хич не ме интересува реколтата. По семсе-и-пет-стинки трудоден у те-ке-зе-се-то.

- О, чудо! - възкликнах. - Какво му е чудното? - оспориха ме. - Чудно е, че сегашните старци си спомняме как едно време хлябът струваше стотинки, а не си спомняме за 75 стотинки трудоден. Нито за почина "ломски ямки" и как се подхилвахме - "Ямки го Лом!, все едно казваме тогавашното политкоректно "Янки го хоум! Чудно е, че не си спомняме гладорията, когато взеха на хората добитъка и после лозунг за "самозадоволяване", като повик за онанизъм. И повик "Във всеки дом говедо!" Китайските хунвейбини размахваха червената книжка на великия кормчия Мао, че US са "книжен тигър". Изпълняваха повика "Във всеки тибетски дом китаец!" За да покитайчат Тибет. Онзи ден, през декември 2014-а, папата отказа среща на Далай Лама, за да не дразни Пекин. Миналото не е живо, миналото е мъртво, но то хвърля своята дълга сянка върху настоящето.

Социалната инженерия не е от вчера. Тя не е измислена от Ленин и Сталин, макар че те са нейните корифеи. Тя е европейска идея. Майката на Мария Антоанета... Коя? - Мария Антоанета, бе. Оная, дето казала на народа: "Като нямате хляб, яжте пасти", и после й отрязали главата. Ама не нейна, а на майка й била идеята. Чакай да запаля една цигара, че ми стана смешно. Майката на Мария Антоанета се казвала Мария Терезия Австроунгарска. Maria Theresia von Oesterreich. Тя казала: Ще купуваме млади хубави циганки. Ще им даваме зестра земя, ако се омъжат за унгарци. Безземлените унгарци ще се оженят за младите циганки заради земята и така ще претопим унгарските цигани. Мао е плагиат с неговото "Във всеки тибетски дом китаец", понеже майката на Мария Антоанета живяла през ХVIII век.

За разлика от Те-Же... - Кой? - Тодор Живков, бе. Много сте тъпи вие, непушачите и трезвениците. За разлика от ТЖ Симеон Сакскобургготски, когото по инерция наричаме Царя, не искаше да претопява българомохамеданите. Той за всеки случай нарече Хасан внучето си от Калина. Симеон можеше да стане цар, ако с царствен жест беше отхвърлил всякакви имотни искове и бе поискал референдум република или монархия. Щеше да го спечели. Щеше да е световен джумбуш и сеир. Българският народец така се зарадва на Симеон, че ръцете му целуваше, баници му разточваше. Много повече баници, отколкото журналистката Валерия Велева разточи на Бойко Борисов, охранителя на Симеон. Но Симеон не беше "Остави питомното, че иди гони дивото" в гората. Прилапа имотите на българското интендантство и гора колкото можа. Срещу обещанието да оправи България за 800 дни. Не игра вабанк. Взе стюардесата Полина Карастоянова за секретарка. Сега тя няма да е стюардеса, а шефеса. На парламентарната комисия за култура и медии, понеже артистите изпъдиха "архонта" Слави Бинев. Да се пукат от завист политиците. И те крадат, и те лъжат, и те сменят партии, и те се извъртат, и те крадат, ама Бойко Борисов повече и те му се возят на шлейфа. - Какъв шлейф? - Много сте прости вие, въздържателите непушачи. Не знаеш ли комикса за Батман. Батман лети. Батман не успял да излети от Куба, щото много кубинци му се били хванали за шлейфа от мерак да стигнат до САЩ. Много сте прос... - Добре де, чухме, прости сме, не разбираме от кубински пури.

Радой Ралин хептен не разбираше. Беше ми комшия в съседния блок. Забеляза ме тъкмо на онова място, където сега му е паметникът с котето на скулптора Чапкънов. Радой се провикна отдалеч: Хайде да вървим, Димитри. - Хайде, къде? - Как къде? На Орловия мост да посрещнем царя. - Ти върви, аз после, излъгах го. Все го лъжех... Той не ми даваше да пуша в неговата кухничка. Сипваше три давилови капки и една капка валериан в чашата с гореща вода и после "Димитри, харесва ли ти моят чай". - Харесва ми - лъжех. Онзи ден, когато папата отклони среща с Далай Лама, бил световен ден на чая. - Не се отплесвай. - Няма. Радой си събра епиграмите в едно книжле "Люти чушки". Илюстрира ги Борис Димовски. На последната страница нарисува прасенце, опашчицата му накъдрена като подписа на ТЖ. Ей тази свинска опашчица им изяде главите и на двамата, които си позволяваха не каквото им позволяваха, а каквото те си позволяваха. Конфискуваха книжлето и го претопиха. - Но дойде демокрацията. Дойде времето на Бойко Борисов, на мутрите, на чалгата, на големия грабеж, на голямото плюскане, La Grande Bouffe, както е във филма с Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре. Никой не се сети да преиздаде лютите чушки. Сети се един приятел. - Кой? - Няма да кажа. Той даде пари за преиздание, но ще му премълча името. Той пази анонимност. А ти? - Аз не можех да откажа на Радой и Димовски, когато те поискаха аз да представя новото издание на "чушките". Изтъпаних се на трибуната в залата във Военния клуб. - И какво? - Препълнената зала ми ръкопляска, понеже я изненадах приятно. Говорих само 55 секунди. Нали знаеш как е досадно да ти дуднат на главата от трибуната. Но Радой се надигна от първия ред и каза: "Димитри, много хубаво го каза. Спаднала ми е батерията на слуховия апарат и не чух какво каза, ама ти много хубаво го каза." Смяха се всички, смях се и аз. Тъпкано ми върна, дето все го лъжех. Чакай да запаля една цигара, че пак ми стана смешно.

По-рано... ще да е било 1974 г., понеже тогава излезе филмът "Селянинът с колелото". Той беше на режисьора Людмил Кирков, който се ожени за моята колежка от БТА, Алиса, към която се обръщах с "Алисицо". Сценарист беше Георги Мишев, музиката беше на Борис Карадимчев, а Георги Георгиев-Гец беше много добър като грубия селянин с нежна душа, пътуващ с колелото си между града и селото, което е истинската му любов за разлика от любовните му увлечения. - Добър артист беше. - Да. Мълвеше, че казал на ТЖ: Аман от вас, и от тебе, и от дъщеря ти, и от зет ти. - Вярно ли е? - Не знам. Не съм го видял това, нито познавам някой, който го е видял. Мълвеше се. Щом се мълви, значи на народеца му се е искало да е вярно и си избрал Гец да каже каквото на него му се иска да каже. Занаятът на артиста е една хамалогия и Гец беше голям хамал. Но завист човешка. Хейтъри. Думата хейтъри още не беше влязла в българска употреба, когато една вечер в ресторант "Крим", руския клуб на улица "Добруджа", седяхме на кръглата маса в ъгъла Людмил Кирков, Алисицата, Гец, едни други и аз. На две крачки от Народния театър. Като се дегримират след представление там, идваха артистите да разпуснат, щото актьорският занаят е хамалогия и там беше най-добрата кухня. Влезе един, не го видях кой беше, щото бях гърбом, но той беше театрален артист, каза със сценично поставен глас, че всички да го чуят: "Я, селянинът с колелото дошъл без колело." - А Гец какво? - Нищо. - А ти и другите какво? - И ние нищо. Няма по-голямо унижение за хейтъра от мълчанието. Само че тогава думата хейтър още не беше влязла в употреба. Мъж беше Гец. И добре изигра този копнеж на селяка по загубеното село. Селските старци - дърво без корен в града. На село по това време преди Коледа те още не бяха наложили сланината в качето, но вече претакаха кацата с киселото зеле, лютеницата вече я бяха направили с чушки, опечени на тенекия в двора. А в панелките, на кухненското балконче - чушкопек. Няма истински огън, няма жар - едно нещо с реотани вътре в керамичното тяло и отвън с вдлъбнатина за всяка отделна чушка. - Не пуши толкова много, на кутията пише, че пушачите умират млади. - Не мога да умра млад. Ще подкарам 84. Вярно, много пуша, но и много пия; двете взаимно се неутрализират, щото едното свива кръвоносните съдове, другото ги разширява, само че не знам кое какво прави и не искам да знам. Скоро българите ще знаят какво е барбекю, а няма да знаят какво е чушкопек.



DI copyright