Германски експерти ще дойдат в България, за да съветват министрите за реформата в съдебната система, в енергийния сектор, в усвояването на еврофондовете и да наблюдават финансовата система, съобщи завчера премиерът Бойко Борисов в Берлин след срещата си с германския канцлер Ангела Меркел. Германците, както е известно, са оправни хора и следователно и у нас нещата ще се оправят, щом започнем да черпим техния опит.



Старите шлагери са невехнещи



Борисов ни припява нещо познато, което беше в топ класациите за 2008 г. Тогава след спирането на еврофондовете заради корупция и тежък конфликт на интереси (например, аферата "Батко и братко") вицепремиерът Меглена Плугчиева отиде в Берлин да моли за германски съветници, които да ни учат как да не злоупотребяваме с еврофондове, за да си върнем доверието на Брюксел. Номерът мина и частично парите бяха възстановени, след като държавата се покая с извинението, че още е неопитна като нов член на ЕС, но обеща да се поправи. Проблемите бяха отнесени към недостатъчния административен капацитет и лошата комуникация с Брюксел, а обещанието бе представено като политическа воля за промяна.

Съветниците дойдоха, повъртяха се из министерствата, препоръчаха да не се краде без мярка и си взеха заплатите, надхвърлящи значително възнагражденията на министрите. Всички бяха доволни с изключение на Еврокомисията, която в един от докладите си препоръча, че трябва не само да се слушат съвети, но и да се изпълняват. После забравихме какво са ни препоръчвали германските наставници и не остана друга следа освен далечния спомен.

Борисов се яви в Берлин не с един, а с трима вицепремиери, "за да покажем, че сме единни и можем да си подредим държавата", но не разкри за какво са му немски съветници, щом сме способни и сами да се справим. Същия ден БНБ съобщи, че преките чужди инвестиции в България през януари-октомври 2014 г. са се сринали с почти 40% (505 млн. евро) в сравнение с година по-рано, като най-голям е отливът към Германия.



Чужденците бягат панически



и трябва да им се даде успокоително. Управляващите се надяват, че връщането на германските съветници в министерствата ще даде такъв ефект.

За целта обаче трябва да се свърши още нещо - западните държави да приберат посланиците си, защото напоследък се разприказваха публично и отпъждат и без това плашливия частен инвеститор от чужбина. Ето ви факти само от последните две седмици. На 5 декември френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан обяви по bTV, че в съдебната система има "гнили ябълки", защото поименно посочената от него съдия Румяна Ченалова е позволила обсебване на две френски фирми в България. Запитан какви съмнения го карат да твърди подобно нещо, той отвърна: "Аз нямам никакви! Аз съм сигурен." И добави, че на предстоящ бизнес форум в Париж ще трябва да обясни на желаещите да инвестират в България: "Хайде, инвестирайте тук и някой ще ви краде фирмата с помощта на съдия!"

Допускаме, че френският посланик е генерализирал ситуацията от патриотични подбуди и че извън този казус не може да бъде винен съдът за манипулиране на пазара. На 11 декември обаче неговият британски колега Джонатан Алън написа в блога си: "Като посланик на Великобритания българите ме питат какво казвам на инвеститорите за България почти толкова често, колкото инвеститорите се интересуват какво мисля за страната. И в двата случая отговарям еднакво: прекрасна страна с истински потенциал и чудесни хора, но и с някои сериозни проблеми - особено по отношение върховенството на закона и регулаторните органи." Според него



съществуват три основни проблема,



"като всичките могат да бъдат отнесени към проблемите в областта на върховенството на закона: непредвидимост на съдебната система; неспазване на ангажименти по договори и споразумения от страна на властите на местно и национално ниво и липса на сериозни мерки срещу корупцията... За тези трудности ми споделят бизнес лидери, а също и почти всички колеги посланици, така че това е мнението на широк кръг от хора."

Двама посланици не правят дипломатически корпус. Има ли други, които споделят подобно мнение? Два дни по-късно, на 13 декември, се включи и холандският посланик Том ван Оорсхот. Пред БНР в предаването "Събота 150" той заяви: "Поради много причини аз искам да привлека холандски компании да инвестират тук, но основно проблемът с липсата на доверие в съдебната система е огромен недостатък и това е огромна пречка пред икономическия растеж." Той обясни и защо не се стеснява въпреки дипломатическия етикет да отправя критики към българската съдебна система, която е много чувствителна на тема съдебна независимост: "Върховенството на закона е един от основополагащите принципи на ЕС. Всичките ни икономики са напълно интегрирани, така че идеята е ние да имаме доверие на системите в останалите страни. Хората трябва да носят отговорността за своята собствена политика, за своята собствена съдебна система."

Последното изречение сякаш предупреждава Борисов да не се опитва да залъгва партньорите си в ЕС с прехвърляне на отговорности върху чужди съветници, а да се захване с работа, която държавата упорито отказва да върши. Докато бе в Берлин, неправителствената организация Global Financial Integrity (Световна финансова честност) разпространи доклад, според който за 10 години в началото на века



България е изгубила над 25 млрд. долара



заради престъпност и корупция. През 2003-2012 г. всяка година българската икономика се е захранвала средно с по 2.5 млрд. долара, придобити от незаконна дейност, и нелегалните финансови потоци продължават да си текат. Вината е на всички власти, защото "законодателството, насочено срещу вземане и даване на подкупи, сякаш е създадено така, че да може да се избягва правосъдието (...) с цел облагодетелстване на определени бизнес интереси" (Джонатан Алън), изпълнителната власт си затваря очите и затова издирва с международни заповеди за арест големите разбойници, омитащи се навреме в чужбина, а "гнилите ябълки" в съда довършват работата, ако някой случайно попадне в тяхната кошница.

Разпадът на държавната система се дължи не на пробиви в отделни нейни сектори, а на общото й презрение към върховенството на закона. Каква полза може да има от съветници в министерствата, пък били те и германци? На какъв език ще ни съветват, ако понятия като "законност" и "ред" са загубили смисъл? Тук не става дума за рискове в превода. Европейската комисия премина на пряка комуникация на български език с нашите власти, за да избегне грешки в превода, а резултатът е все същият. Нима нейните ежегодни доклади, които на български описват проблемите и дават конкретни насоки, не са достатъчно ясни?



Ако България се нуждаеше от съвети, отдавна да ги е послушала



Канцлерът Ангела Меркел е благосклонна към Бойко Борисов, защото се кълне във вярност към нейното европейско политическо семейство ЕНП. Но дори тя е резервирана, когато я моли за конкретни решения - например, да ни подкрепи за отсрочка в усвояването на еврофондовете, които ще загубим догодина, или да пусне България в Шенгенската зона. "Специално Меркел обеща да помисли дали не може да ползваме и ние някои от възможностите, които даде ЕК на Словакия, Румъния и Гърция - да се удължи с една година срокът и на България да усвои парите, които безвъзвратно загуби", съобщи Борисов. С други думи, човекът каза "Ще видим". А що се отнася до влизане в Шенген поне по въздух и вода, Берлин пусна по-гъста мъгла и от софийската през последните дни: Меркел заяви, че първо иска да види през януари следващия доклад по механизма за наблюдение на България.

Не е нужно да имаме богато въображение, за да си представим какво ще пише в него. Холандският посланик Ван Оорсхот предложи жокер за недосетливите: "Тази (миналата - бел. ред.) седмица в България имаше екип от ЕК и ние с любопитство очакваме да видим какви са неговите заключения. Както всички добре знаем, през последната година не много неща са се случили в правосъдната система в България по отношение на реформите."

Въртим се в омагьосан кръг и за да излезем от него,



трябва да пристъпим към нестандартни решения



Има две възможности: първо, да започнем да вкарваме крадливия елит в затвора, за да изпълним очакванията на партньорите ни в ЕС за върховенство на закона. Както се видя, усилията на каквито и да е съветници в тази посока се провалиха. Втората възможност е България да издигне знамето на общата външна политика и да обяви, че няма нужда от свои посланици в другите столици от ЕС, както и реципрочно от посланици на държави от ЕС в София. Тогава поне няма да има кой да надува алармата под прозорците на властите и да смущава спокойствието им. Вместо посланици ще вземем още повече добре платени съветници, които проявяват по-голяма публична въздържаност и дискретност зад дебелите стени на министерствата.