Идеята вноските за пенсия, трупани в частните фондове, да бъдат прехвърлени в държавното обществено осигуряване е абсурдна по толкова много причини, че е трудно да бъдат изброени.

В неделя правителството и синдикатите подписаха меморандум за разбирателство, който предвижда от следващата година да се въведе и принципът на свободен избор на хората, родени след 31 декември 1959 г., да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или изцяло за пожизнена пенсия в Държавното обществено осигуряване. Най-малкият проблем е, че въпросният меморандум е подписан без никакво обсъждане и в отсъствието на работодателите.

Към момента 12.8% от осигурителния доход на работещите в най-масовата трета категория труд отиват в НОИ, а 5% - в частен фонд. Парите, влизащи в държавното осигуряване, се събират в общ кюп и с тях на практика се плащат пенсиите на настоящите пенсионери. Парите в частните фондове се натрупват по индивидуални партиди, от които впоследствие се плаща част от пенсията, като при смърт се и наследяват. Ако новият подход, който е вече заложен в проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, се приеме и работещите решат да се осигуряват само в НОИ, натрупаните им досега пари ще отидат в общия бюджет на общественото осигуряване, където индивидуални партиди няма. От самото представяне на идеята стана ясно, че веднъж избрали новия подход, хората няма да могат да променят решението си.

На практика тази идея обезсмисля цялата философия на съществуващата в момента тристълбова пенсионна система, без да предлага нов модел. Така



държавният и частните фондове се поставят в конкуренция,



а те са замислени като допълващи се. Като краен ефект от предложението ще се прелеят пари от частните пенсионни фондове към НОИ, които ще бъдат изхарчени за изключително кратък период от време (Институтът за пазарна икономика изчисли, че с парите от универсалните фондове ще се покрие дефицита в системата за година или две, а след това отново ще се формира недостиг) без ясна представа какво ще стане след това.

В момента в частните пенсионни фондове има 7 млрд. лв., но в тази сума влизат и доброволните вноски, които хората си правят. Броят на хората в частните фондове е 4.2 млн. души. Ако половината от тях решат да се прехвърлят в НОИ, ще настъпи



първият голям проблем - крах на капиталовия пазар



За това вече предупреди бившият шеф на социалната комисия в парламента Хасан Адемов (ДПС), който изчисли, че сривът ще настъпи дори при положение, че половината от ползващите частни фондове мигрират към НОИ. Това е така, защото частните фондове са може би единствените стабилни играчи на родната фондова борса. Те инвестират парите на клиентите си в акции и държавни ценни книжа, което им носи прилична доходност, която в крайна сметка се трупа по индивидуалните партиди на работещите. При масова миграция на осигурени към НОИ ще последва масова разпродажба на ценни книжа, за да могат частните фондове да набавят средствата, които ще трябва да прехвърлят към общия бюджет на НОИ. "Пенсионните фондове са най-големият институционален инвеститор у нас и ако парите оттам бъдат извадени и внесени в НОИ, те ще излязат от икономиката, а това ще е удар върху бизнеса и означава по-висока безработица", смята бившият министър на труда Иван Нейков.

Вторият голям проблем ще се появи по-късно и ще удари самите работещи. В НОИ ще се прехвърлят всички, които не се осигуряват на реалните си доходи, и когато дойде моментът да се пенсионират, ще поискат висока пенсия. Ако предложението се приеме, ще бъде



ясен сигнал за работещите да не внасят осигуровки върху реалните си доходи,



защото от това няма да има смисъл.

Подобно одържавяване на активи на частни пенсионни дружества е много рядко срещано в развитите държави. Далеч по-аргументирано това стана в Полша, където след обсъждане и шестмесечен гратисен период то бе прието. Преди година правителството на Доналд Туск обяви, че близо 52% от активите на фондовете, които са основно в държавни ценни книжа, ще бъдат прехвърлени към държавата, а книжата - занулени. Тогава беше обяснено, че Варшава го прави, за да намали дълга си чисто счетоводно, но това не попречи на пенсионните фондове да осъдят Полша за близо 2 млрд. евро.

Другият пример е с класическия популист Виктор Орбан, който буквално национализира парите в частните фондове. През 2011 г. премиерът консерватор сложи ръка върху 90% (9.6 млрд. евро) от частните пенсионни фондове. А приетият този понеделник бюджет на Унгария за 2015 г. предвижда държавата да прибере и останалите 10%. И с това се изчерпват международните примери от така наречения цивилизационен свят, при цялата условност на това определение по отношение на Орбан.

Освен унищожението на фондовата борса и фалита на пенсионноосигурителни дружества, които със сигурност ще осъдят държавата за това, далеч по-големият проблем пред България ще бъде



тоталното дискредитиране на страната като място за инвестиции



Към разклатената съдебна система, липсата на регулации и корупция ще се добави и непрогнозируемост, характерна за африканските държави.

В първоначалния си шок инвестиционната общност помисли, че идеята е възприета под натиска на синдикатите, които ден по-рано протестираха, а всички знаем каква е реакцията на Бойко Борисов към протестите. В понеделник обаче синдикатите отрекоха авторството на спорната идея и я приписаха на финансовия министър Владислав Горанов. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че профсъюзите предлагали подобна промяна само за професионалните фондове, в които се осигуряват работещите тежки професии. Идеята това да важи и за работниците от масовата трета категория била на финансовия министър. С това признание се разсеяха и основателните съмнения за следващия по ред заподозрян - вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин от АБВ.

Ако признанието на синдикатите е факт, то това е тежък рецидив от страна на Бойко Борисов, защото едва ли има човек, който си мисли, че Горанов може да предложи нещо подобно на своя глава. А и самото присъствие на лидера на ГЕРБ на подписването ясно показва кой поема отговорност за това решение.



А на Борисов това ще му е за трети път,



което изключва възможността за подвеждане и недоглеждане.

През 2011 г., по времето на първото правителство на Борисов, бяха прехвърлени вноските на родените преди 1960 г., работили първа или втора категория труд, от частните професионални пенсионни фондове в Националния осигурителен институт. Мярката влезе в сила на 31 март, а два месеца по-късно Конституционният съд я обяви за противоконституционна. За това време мярката се отнасяше за 108 млн. лв. от вноските в професионални фондове на близо 45 000 души, преди да бъде отменена. Решението на КС имаше сила само занапред, като юристи тогава обясниха, че практическият му ефект се свежда до това, че вече е ясно, че всеки следващ опит за преместване на средства от индивидуалните партиди на осигурени граждани в частен фонд към общите фондове на НОИ ще е в нарушение на конституцията.

През същата година от сметките на Националната здравноосигурителна каса в централния бюджет бяха прехвърлени и 1.4 млрд. лв., които така и не стана ясно за какво са похарчени. Въпреки че не е същото, този акт ясно показва отношението на Борисов към публичния ресурс.

Това обаче не е най-страшното. Най-страшното е, че дори промените в Кодекса за социалното осигуряване да не се приемат,



доверието в системата ще бъде разколебано безвъзвратно



За отлива на чуждестранни инвестиции няма да говорим, защото очевидно това не е приоритет на настоящото правителство. Реформаторската претенция на втория кабинет "Борисов" пък окончателно отива в историята. Първият сигнал за това бе проектът за бюджет за следващата година, където не е обезпечена нито една сериозна реформа. Последното предложение за изменение в Кодекса за социално осигуряване идва като доказателство, тъй като е всичко друго, но не и реформа.