"На 18.08.2014 г. около 22 ч. в гр. Роман ищецът седял на пейка в близост до павилион за продажба на захарни изделия, безалкохолни напитки и цигари заедно с продавача - свидетеля А. И. П., показвал на И. снимки от телефона си." Така започва историята на едно дело, заведено от човек с инициали В. П. за това, че е бил арестуван, сложени са му белезници и е държан в районното управление в гр. Роман един час. Официалният мотив за този арест е формалност - човекът нямал лична карта и полицаите поискали да установят самоличността му, като го заведат в управлението. След това го освободили. Дотук нищо необичайно.

Какво обаче е породило внезапният полицейски интерес към В. П.? Казано на официален език - с действията си той е предизвикал основателно предположение, че снима униформените. Това не би трябвало да се таксува като престъпление, защото все пак полицаите са на работа, В. П. не е отишъл да ги снима в домашна обстановка по анцуг, което би могло да мине за нарушаване на личното пространство. А и снимането по принцип не е престъпление. Но очевидно за униформените това няма значение.

"Тогава двама полицаи излезли от отсрещното заведение, качили се в патрулната кола и спрели на около 10 м от тях. Слезли от колата и единият попитал ищеца докога ще ги снима. Той отговорил, че не ги снима, и предложил да му проверят телефона. Полицаите не се съгласили и решили да си тръгнат. Тогава ищецът им казал, че много филми са гледали. След тези думи единият полицай се върнал и му поискал лична карта. Тъй като П. не я носел в себе си, казал, че може да я донесе, тъй като живее наблизо. Но полицаите му сложили белезници и го отвели в РУП-Роман", пише мотивите по делото съдия Силвия Димитрова от административния съд във Враца.

От този пасаж става ясно, че до произнасянето на репликата за гледането на филми двамата полицаи не са подозирали някакво престъпление. След това също, но са ядосани, че им се отговаря по този начин. Били са подразнени и от опасността В. да не ги заснеме с телефона си. Откъде този страх, не е сигурно, но може да се подозира. Воден от логиката "Знам ли го какво ще направи с тая снимка", полицаят вероятно е прав за себе си. Снимка обаче няма. Затова идва ред на стандартните процедури: "Дай си личната карта." Липсата на документ за самоличност вече е основание за арест, тъй като не може да се установи кой е човекът. А според делото той отказва и да каже имената си и ЕГН-то. Тук обаче въпросът е дали изобщо тези служители на МВР щяха да поискат личната карта на В., ако не се бяха притеснили, че ги снима. По делото няма никакви данни, че те са имали подозрение за нещо нередно. Освен снимките, които така или иначе не съществуват.

"Според свидетеля И., П. не е създавал проблеми при задържането. След като е отведен в РУП-Роман, белезниците са му свалени. Там е казал трите си имена и ЕГН, за което е направена справка и е установено, че отговарят на личните му данни. След установяване на самоличността на П. е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи", става ясно от съдебното решение. Въпросната разпоредба от закона задължава гражданите да представят документите си при поискване.

След час престой в районното П. е свободен. Впоследствие завежда иск за обезщетение и иска 3000 лв. Твърди, че заради задържането си в районното се е повишило кръвното му налягане и е потърсил помощ от лекар. Пред съда медикът потвърждава, казва, че положението е овладяно бързо с медикаменти и че през последната година пациентът му не е правил такива кризи. Вещото лице, чиято задача е да изготви експертиза по делото, обаче смята, че задържането може и да е причина за кризата, но може и да не е.

От мотивите на съда също става ясно, че никъде в тази история не се говори за престъпление или подозрение за такова, извършено от арестувания. Тъкмо напротив. Цялата работа се върти около предположение за снимане и една реплика за гледане на филми. "Отправената от ищеца реплика, в смисъл че са гледали много филми, ги предизвикала да му направят проверка за носене на лични документи", пише съдия Димитрова.

За това, че искането на личната карта е предизвикано точно от тази реплика, съдът не се изказва, въпреки че го признава. Негова тема е само дали. Негова тема е само дали полицаите са извършили нарушение за това, че са задържали един човек поради липса на лична карта. Отговорът е ясен и кратък - не. Полицията има право да проверява лични документи и да установява самоличност, ако за това се изисква задържане в районното.

Оттук насетне съдът елегантно натиква в ъгъла всички претенции на П. Как става това? Съдия Димитрова приема, че полицаите всъщност са извършили "подготвителни действия" за издаването на два административни акта - заповед за задържане и акт за нарушение. Съдът приема, че на практика тези два документа са крайният резултат от ареста. Тези два акта обаче не са обжалвани в законоустановения срок и са влезли в сила. Нещо повече, те не са предмет на делото, по което П. иска обезщетение.

Колкото до белезниците, съдът приема, че те са поставени от гледна точка безопасност на самите полицаи и също няма нарушение. Тъй като двата административни акта не са предмет на въпросното дело, за съдия Димитрова остава да се произнесе само по въпроса вършат ли служителите на МВР нарушение, когато задържат човек, чиято самоличност не може да се установи по друг начин освен с отвеждането му в районното. "Задържането му за това време е последица от издадената заповед за задържане на лице, неоспорвана по съдебен ред и влязла в сила, поради което законосъобразността й не може да бъде предмет на настоящото производство", пише тя.

"Относно твърденията на ищеца, че полицаите са се държали грубо с него и бил третиран като престъпник, съдът приема за недоказан този факт, тъй като не се събраха никакви доказателства в тази насока", пише съдия Димитрова. Решението й подлежи на обжалване.