Папката със списъка на дружествата за приватизация на шефа на агенцията Емил Караниколов съвсем изтъня в последните 2 г. |
Как при това обезкървяване те продължават да живеят? Дружествата се въртят в омагьосан кръг, в който непрекъснато избива социално недоволство заради липса на пари, служителите им ги крадат, а управлението често се свежда до назначаването на ръководни постове на верни партийци. И никой - нито Тройната коалиция, ГЕРБ или кабинета "Орешарски" не разбра, че да управляваш фирма с хиляди служители и милионен оборот, не е като да си въртял семейната бакалия или счетоводството в районния партиен клуб. А когато стане въпрос за съкращения или друг вид оздравяване, започват протести. Колкото до Сребърния фонд, създаден от социалния министър на БСП Емилия Масларова през 2007 г., там не влиза почти нищо. По закон в него, освен приходите от концесии, бюджетен излишък и др., трябва да влизат и 90% от приходите от раздържавяване, за да се гарантират парите за старост на бъдещите пенсионери. Но уви - без продажби, няма и пари за пенсии.
Показателна е и работата на самата Агенция за приватизация в последната година. Справка на ведомството на Емил Караниколов показва, че общият брой на сделките за 2013 г., в които не се включват продажбите на пакети с под 50% държавно участие, е точно 3. А оправданията за липсата на инвеститори са в нестабилната политическа и икономическа ситуация. За изминалата 2014 г. все още няма данни, но те едва ли ще покажат нещо различно. Още повече, че кабинетът "Орешарски" пое курс към реиндустриализация. И добре, че не успя да стигне до реализация на идеите си, тъй като те включваха единствено наливане на още държавни пари в безнадеждни предприятия като "Химко", "Ремотекс", соцгиганта "Диамант" (за който дори уж беше намерен инвеститор, който така и не посмя да се появи публично).
В плана на агенцията за приватизация за 2014 г. например влизаха продажбата на фондовата борса, Централния депозитар, държавната част от 49.46% в "Международния панаир - Пловдив". Наред с тях приоритет бе и приватизацията на "Аудиовидео Орфей" и "Овча купел" ЕООД, на "АДИС" и др. За всичко това през миналата година повече се говореше, вместо да има някакви конкретни действия.
Още в първите дни на новото правителство тонът се промени. И министри, и техни съветници започнаха публично да говорят за продажба на някои от затъналите държавни мастодонти. За пореден път се спряга БДЖ - Товарни превози, а неофициално се споменават ВМЗ - Сопот, "Кинтекс" и дори "Български пощи". При натоварените със социални функции пощи например
2008 от всичките 2981 станции са на загуба
Затова дори само продажбата на тези компании би била стъпка напред. Засега обаче пътническите превози на БДЖ си остават в забранителния списък - отново заради социалните си функции - евтините карти за студенти, пенсионери, деца. Друг е въпросът, че до 2006 г. те бяха особено облагодетелствани, тъй като разчитаха на т.нар. кръстосано субсидиране и получаваха допълнително пари от реализираната при товарните превози печалба. А оттогава насам с нищо не показаха, че могат да се издържат сами - влаковете едва кретат, сигурността не е на добро ниво, закъсненията и инцидентите зачестяват. Да не говорим изобщо за хигиената на купетата, за спящите по земята хора и не толкова рядката липса на осветление във вагоните, 36% от които са над 30 години. Колкото до това дали са на печалба - не са. "Пътнически превози" приключиха 2013 г. със загуба от 12.3 милиона лева и с това за пореден път показаха, че трудно биха реализирали положителен резултат.
Сега кабинетът "Борисов" 2 отново открива продажбите на ненужните държавни фирми, като започва с "Товарни превози". "Ще трябва да се направят някакви промени, но нашата концепция ще продължи да бъде такава - концентрираме се в оздравяване, доколкото е възможно, на "Пътнически превози" и най-вероятно ще рестартираме процедурата по приватизация на "Товарни превози", заяви транспортният министър Ивайло Московски в края на миналата година. Но това е вече видяно. По време на предишното управление на ГЕРБ
на два пъти беше направен опит
да се продаде товарното поделение на БДЖ. Но и двата се провалиха.
Първият опит за приватизация беше прекратен, тъй като се оказа, че за "Товарни превози" се бори само кипърската офшорка "Дует реълуей България", регистрирана с капитал от 10 лева. Затова и Агенцията за приватизация реши да прекрати конкурса и да проведе нов заради липсата на сериозен инвеститорски интерес и на конкуренция. Макар че летвата за кандидат-купувачите бе свалена, както и цената, която държавата се надяваше да получи, до намирането на нов кандидат така и не се стигна. След идването на уж експертния кабинет на Пламен Орешарски процедурата окончателно бе замразена с обяснението, че има запор върху дялове на дружеството. Тогавашният ресорен министър Данаил Папазов дори допусна, че компанията може да излезе на печалба. Но не излезе - към деветте месеца на м.г. товарното поделение на БДЖ е на минус от почти 10 милиона лева.
Подобна е ситуацията и във ВМЗ-Сопот. "Подобна", защото неговият отчет е апокрифен, тъй като става въпрос за военно производство. Към края на 2013 г. обаче за дружеството се знае, че е
със 150 млн. лв. дългове и разчита основно на държавни дотации
Сега оттам твърдят, че имат поръчки и се надяват те да не свършват. Но докога? Наясно с финансовите показатели на дружеството са в принципала - министерство на икономиката, но засега оттам мълчат. Единствено ресорният министър Божидар Лукарски плахо намекна за приватизация, без обаче да прави сериозни заявки.
"По отношение на приватизацията както на ВМЗ, така и на други предприятия със специална продукция от военно-промишления комплекс, засега правителството подхожда изключително внимателно към този въпрос. Идеята е, че трябва да се върви към приватизация в този сектор. Специално за ВМЗ все още няма готовност предприятието да се вкара в списъка за приватизация", заяви Лукарски при посещението си в завода в края на м.г. В подкрепа на приватизацията се изказа и съветникът му Владимир Каролев, който очевидно вече подготвя почвата за намеренията на властта.
Още по-драматично е положението в държавната енергетика. Всяко от последните правителства показваше склонност да дава отстъпки - само мир да има и да няма протести. Сега енергийното министерство предлага мерки за укрепване на енергийната система. Част от тях предвиждат именно продажба на акции на държавните дружества под шапката на Българския енергиен холдинг. И отново - вече видяно. Тази идея е родена още през 2009 г., но отхвърлена впоследствие. Съвсем отделен въпрос е, че според много експерти холдингът е просто паразитна структура, създадена да обслужва пропадащите един след друг грандомански енергийни проекти и просто трябва незабавно да бъде закрит.
Приватизацията от години е синоним на мръсна дума заради опасенията, че продаденото дружество може да попадне в ръцете на лошия частник, който ще започне да безчинства. Оптимизацията на повечето държавни предприятия обаче не може да мине без съкращения и това е ясно на всички. Разходите за ненужни дейности и привилегии трябва да се съкратят, иначе няма как да се постигне печалба. А това ще гарантира и по-високи заплати на работещите в предприятието. Някои ще кажат, че дружествата се продават под себестойност, но не е ли по-важно държавата
да спре да носи бремето на загубите в милиони?
В момента ГЕРБ могат да разчитат на реформаторска подкрепа в опита за приватизация на част от дружествата. Да се разбере доколко този план може да се реализира и с друга подкрепа, е въпрос на време. Но отсега е ясно, че дори и да се стигне до продажба на "Товарни превози" или на "ВМЗ", това едва ли ще стане в рамките на тази година. Причината е, че ще трябват нови финансови оценки, подготовка на документи, обявяване на конкурс и т.н., което ще постави процедурите в режим "на изчакване". А и в оръжейните предприятия отново назрява съпротива срещу раздържавяването им.
Така че "Нармагът" на ГЕРБ се очертава да отвори само с БДЖ на рафта. Ако, разбира се, и този път говоренето не се окаже повече от истинската работа.