Нападението срещу сатиричното издание Charlie Hebdo не е само трагедия. То е и катализатор. Защото накара света да мисли и говори по-честно от обичайното. Идеологическите последици от този акт няма да отшумят безследно, включително у нас. Струва ми се, че в огромния, но разнороден и притежаващ потенциал за промени мюсюлмански свят случилото се във Франция не толкоз ще провокира мобилизация на фундаменталисти, колкото ще предизвика процеси на разграничаване, на преосмисляне на религиозните догми и техните радикални тълкувания. Надявам се на това. Не е случайно, че стотици хиляди мюсюлмани, както и видни ислямски лидери, включително такива с лоша слава в демократичния свят, заклеймиха предприетото от терористите като удар тъкмо срещу исляма.



То наистина е така. Вярвам ударът да е целебен.



Затова не искам да се фиксирам върху трагедията от мъченическата й страна. Смехът няма да секне, тъкмо той е голямата победа над догмата и табуто. Всъщност няма религия, освен дзен будизма, която да съдържа дори намеци за хумор в себе си. Затова някои могат да намерят една карикатура, която ми хареса, за проява на лош вкус, но аз я намирам за героична - тя е на фундаменталист, който обезглавява пленник, а отрязаната глава се смее и плези на палача си. От тази гледна точка призивът на Ходорковски - дайте всички да рисуваме Мохамед колкото може по-смешно - ми се струва находчив.

Дължим на жертвите не толкова плач, колкото смях. Те не биха искали да загърбим онова, което е било дело на живота им, пък и на смъртта им. Ще ви кажа коя от многобройните интерпретации на случилото се ми достави най-голямо веселие.

Тази на умния човек Доналд Тръмп. Милиардерът се изказа за станалото в Париж и обясни защо се е случил терористичният акт. На бас, че няма да се сетите. Може би мислите, че Тръмп обяснява причините на трагедията със световните политики? С имперските рефлекси на САЩ и другите големи, с кръстоносните походи? С липсата на интеграция, с разделението в света, с човеконенавистническите доктрини на "Ислямска държава"? Тц. Боядисаният милиардер заяви, че са виновни законите на Франция, които не давали на хората да носят оръжие. Там било разковничето. Ако тия хора на планьорката - карикатуристи и журналисти, бяха въоръжени, нямаше да загинат, обясни Тръмп. Поне не всички. Щяха да дадат отпор.

Таман да тръгна да искам от нашето ръководство да купи лека картечница на Комарницки, и си спомних нещо. Имах на гости един американец преди години, заможен мъж на средна възраст. Беше адвокат, фермер, преподавател, въобще симпатичен господин с авантюристичен, но изискано авантюристичен нрав. Не го разбирах много, но ми допадаше. Той колекционираше разни неща, между които ръчно тъкани килимчета. Може би затова, когато научи за софийския битак, тутакси пожела да го отведа там, за да си потърсел килимчета и други джунджурии. Бях обаче зает, нямах възможност да го придружа. Той реши да иде сам. Посъветвах го да не ходи - хем не знае дума български, хем е криминогенно място. Отдалече му личи, че е чужденец с пари, тоест заплес. Джон не ме послуша. Отиде, върна се. Купи ли си нещо, не помня, но разказа следното. Гледал, пипал, явно събудил интерес. Някакъв тъмен тип се лепнал и тръгнал неотстъпно след него. "Аз обаче му направих знак, че съм въоръжен" - обясни ми Джон. "И какво?" - зачудих се аз. "И нищо. Онзи не схвана знака. Тогава се успокоих" - разказа ми той.

Защо се успокоил, не разбрах. Не разбирам и сега. Още повече че няма как да е бил въоръжен, кой ще го пусне през границата с оръжие. И тогава, и сега не схващам по какви пътища се движи мисълта Джонова. Но този спомен ми помогна да разбера Тръмп. Не да се съглася с умозаключението му. То е тъкмо толкова абсурдно, колкото ученик, разстрелял половин училище, понеже се усетил обиден и имал с какво да го стори. А ако ме питате защо обявих Тръмп за умен, то е, защото изхождам от сентенцията въпрос, разпространен у нас, която съм цитирал и друг път: "Ти като си умен, що не си богат, бе?" Откъм тая страна Тръмп е гений.

Ако има нещо, с което категорично съм несъгласен, то е "да поспрем с присмехулствата". Тоест сатирата да минимизираме. И смеха. Тц, няма. Някому такива призиви може да се сторят разумни. Аз ги смятам



за отглас от робски времена



Принадлежим на цивилизация, която е турила за свой фундамент липсата на табута. Има ли дори едно, значи ще има и други. Ако го допуснем, значи си плюем на цивилизацията, каквато сме я създали и ни е създала дотук. Значи плюем на Сократ и Волтер, на Джордано Бруно, на Нютон и Толстой, на Ботев. То не значи, че трябва да харесваме всекиго волнодумеца; значи само да браним свободата му.

Че и Ататюрк е волнодумец за редовия ислямист. Ето какво твърди Мустафа Кемал, макар днес в Турция да гледат да забравят тази му мисъл: "Повече от пет века теориите и правилата на един стар арабски шейх и тълкуванията им от лениви и невежи свещенослужители са определяли основите на гражданското и углавното право в Турция. Те са определили основите на конституцията, разписали са детайлите за живота на всеки турчин, как да яде, кога да става и кога да ляга, какво да облича, как да се раждат децата му, дори най-интимните помисли. Ислямът е абсурдна теология на един неморален бедуин, разложен труп, който трови животите ни."