Новата година започна интересно. След десетина месеца предстоят избори, ние като електорат да внимаваме. Отсега. Защото откъм върховете на държавата се казаха важни неща, но на едро и само гражданската будност би била превенция да не ни се случи поразия.

Става дума за вечната тема - как да гласуваме, по каква система. Държавни мъже и жени набелязаха приоритети. Президентът Росен Плевнелиев заяви, че "през 2015 г. трябва да се върне дебатът за електронното, задължителното и мажоритарното гласуване". Не спомена думичката "референдум". Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Вълчев я спомена - референдум с местния вот за задължителното гласуване ("Труд"). Но пък изпусна мажоритарното и електронното. Вицепремиерът и един от лидерите на Реформаторския блок Меглена Кунева спомена електронното. Без другите и референдум.

Предисторията на тази каша също е объркваща. В началото на 2014 г. в ярко обръщение към нацията Плевнелиев поиска три референдума заедно с предстоящите европейски избори - част от депутатите да се избират мажоритарно, да се въведе електронно (дистанционно) гласуване, както и задължително. 3 в 1 накуп, като се знаеше, че задължителното не е консенсусно, може да се окаже противоконституционно,



рискува иначе хубавата идея



за допитване. Гражданите, протестиращи срещу Орешарски, спретнаха и внесоха в парламента подписка в подкрепа на президентските искания, БСП и ДПС очаквано я неглижираха. Важен нюанс - голяма част от протестиращите произлизат от либералните среди и въобще не споделяха президентския ентусиазъм от задължителното гласуване. "Но нека хората да се произнесат, нека суверенът каже", заявяваха те и се подписваха. Днес те и Плевнелиев не говорят за референдум, макар че мандатоносителят ГЕРБ говори.

Ще продължим с предисторията. ГЕРБ подкрепи президентското искане за референдум, макар в своя управленски мандат да не проведе такъв, а и не бе направила нищо по въвеждането на тези три вида гласувания, щом толкова ги иска. Сергей Станишев пък, тъй както бе много против задължителен вот, изстена от смъртния управленски одър, че много го иска (юни 2014 г., краят на кабинета "Орешарски"). Кой какво точно иска днес, не е ясно. Атанас Мерджанов (БСП) заяви, че БСП би подкрепила задължителен вот. Но с референдум ли? Май не. Защото Патриотичният фронт и АБВ също са "за" такъв вот, с ГЕРБ и БСП това си е направо конституционно мнозинство. Защо му е на ГЕРБ тогава референдум? Могат да си го гласуват. Но ние не знаем дали ГЕРБ чак толкова много желае задължително гласуване. Може да се окаже, че тя не го желае, обаче настоява суверенът да си каже мнението (не е шега, в теорията и практиката се среща подобно политическо поведение).

Затова е хубаво в тази каша парламентарните политически сили да направят няколко неща. Би помогнало и на нас като граждани да разберем техните позиции и да формираме действия спрямо тях.



Първо да кажат принципно



- тия въпроси в парламента ли смятат да ги решават, или мислят да ги поверят на гражданството. Ако е второто, директно да се отива на референдум заедно с местния вот. Няма какво толкова да му се мисли и приказва. Но ако е първото, нужно е да знаем принципното мнение на всяка една партия по същината на евентуалните изборни промени. Но не на едро, а детайлно - подробно по всяко от предложенията на президента (или по други). Но, повтарям, подробно - искат ли мажоритарен елемент или не, електронен вот или не, и т.н. Защото някак неусетно разговорът се плъзга единствено към задължителния вот, а той никога не е бил в същината на дискусията.

Аз например искам част от депутатите да се избират мажоритарно, не съм против електронното гласуване, но съм категорично срещу принудителното. Как да определя коя политическа сила споделя позициите ми? Искам ли референдум? Имам подозрения, че задължителното гласуване се вкарва като тема, само и само да размие другите две - за да изхаби излишно време и да провали проветряването на политическата система. Затова искам допитване по мажоритарния и електронния вот. Но ако знам, че в парламента има мнозинство да прокара принудителния вот и смята да го направи, първи ще поискам референдум и за него - с надеждата да го спре.

Затова парламентарните сили трябва да престанат с приказките на килограм и да кажат какво точно искат, как смятат да го постигат. Ще ни помогнат на нас.



Много по-конкретен трябва и да е президентът



"Всички избори оттук нататък в страната трябва да вървят в комплект с референдуми по важни теми", бе казал още на старта на 2014 г., затова е впечатляващо днешното му разсейване по повод "комплекта".

В началото на 2013 г. се проведе първият национален референдум след падането на комунизма - за АЕЦ "Белене". Поиска го БСП, разрешен бе от ГЕРБ, а Плевнелиев го насрочи. Всички партии ще спечелят, ако продължат да питат хората. С едно условие - да задават честни и ясни въпроси.