Зверството, извършено в редакцията на френското сатирично издание "Шарли ебдо", завърши с много терор и кръв.

Предупреждения за опасност от антимюсюлманска "реакция" се появиха още преди убийците и похитителите да бъдат ликвидирани. Преди извършването на терористичната атака също имаше такива предупреждения и се предполагаше, че тя ще провокира ответна реакция. Хора, пътуващи в автобус в Австралия, туитнаха "Ще се возя с теб" през декември, когато въоръжен мъж взе 17 заложници в сладкарница. В. "Ню Йорк таймс" пусна свое предупреждение, докато убийците от "Шарли ебдо" все още бродеха из северната част на Франция, а съучастниците им убиха полицайка, взеха за заложници жени и деца от еврейски произход в кашер супермаркет в навечерието на шабат.

Добрата новина е, че повече от 13 години след терористичните атентати от 11 септември антимюсюлманското насилие остава рядък феномен в западните демокрации. В САЩ например ФБР изчислява, че през 2013 г. са били извършени 165 престъпления от омраза към мюсюлманите, или една десета от броя на злодеянията, чийто обект са били гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални.



Само при 1/3 от престъпленията срещу мюсюлмани е имало жестоки нападения



срещу хора.

Още по-трудно е да се направи подобна статистика за Европа. (През 2014 г. базираната в САЩ Лига срещу поругаването публикува остра критика относно липсата на статистика за престъпленията, извършени от омраза, в европейските държави.) В Европа случаите на насилие срещу мюсюлмани изглеждат сравнително малко. Ден след нападението срещу "Шарли ебдо" френските прокурори съобщиха, че са били извършени три предполагаеми престъпления от омраза към мюсюлманите, като всички са срещу сгради, а не срещу хора: шокови гранати бяха хвърлени по джамия в Льо Ман, западно от Париж; стрелба бе открита по празна зала за мюсюлмански молитви близо до Нарбон, в Южна Франция; взрив имаше в магазин за дюнери в източната част на Франция. При нито една от тях нямаше жертви.

Имаше и грозни инциденти с цел сплашване. В дните след ужасяващото убийство на британския войник Лий Ригби през май 2013 г. предмети бяха хвърляни по шестима британски мюсюлмани, имаше и 11 случая, в които бяха направени опити да се вдигнат фереджетата или друг вид традиционни мюсюлмански облекла. През лятото на 2013 г. мюсюлманка направи аборт, след като двама скинари я нападнали в покрайнините на Париж. Палежи унищожиха джамии в Германия и Швеция.

Всяко нападение е престъпление, а сборът им има значение. Много от най-ужасните престъпления, извършени от омраза в Европа в последните години, са дело на мюсюлмани, които обаче не са причинили болка на мюсюлмански жертви. Например стрелбата в еврейско училище в Тулуза от март 2012 г. и смъртоносната атака в еврейския музей в Брюксел преди две години. През 2014 г. бе съобщено, че повечето от антисемитските атаки във Франция са осъществени от младежи, чийто произход е от Близкия изток или от Северна Африка. Европеецът, убил най-много хора - Андерш Беринг Брайвик, бе мотивиран от идеологията на омраза към мюсюлманите. Когато откри огън през 2011 г., той убиваше безразборно, като повече от жертвите му имат традиционни скандинавски имена, а не типични за наскоро пристигнали имигранти.

Нищо не може да се изключи, но убийството във френското сатирично списание "Шарли ебдо" вероятно няма да доведе до смъртоносно отмъщение, както някои от последните ислямски терористични атаки срещу европейски обекти. Идеята на провежданите демонстрации, изпълнили улици и площади в Европа в последните дни, беше да се изрази тъга, състрадание и съчувствие. Най-често препечатаната карикатура от "Шарли ебдо" показваше целувката на карикатурист с мъж, облечен в ислямска дреха, под заглавие: "Любовта е по-силна от омразата".



Мюсюлманските общности в Европа има от какво да се страхуват.



Притиснати от високата безработица, уплашени от насилие и безредици, европейците насочват вниманието си към ксенофобските и националистически партии: антиимигрантски и срещу ЕС. Тези националистически партии често са описвани като "крайно десни". Това описание не помага много, особено на американците, които свързват "крайно дясното" с радикалния икономически индивидуализъм. Европейските националистически партии - като френския Национален фронт - обединяват защита на съществуващата социална държава с атаки срещу новодошлите, чиито искания са възприемани като прекалени за социалната държава.

Терористичните атаки, извършени от европейски мюсюлмани, засилват влиянието на тези националистически партии, но успехът им се дължи много повече на болезнената дефлация в Европа, която трябва да поддържа еврото. Безработицата във Франция и Италия е над 10%, а в Испания - над 20%. Младежката безработица е още по-висока. Не се вижда решение скоро. В края на 2014 г. сп. "Икономист" написа: "Сега има няколко сериозни притеснения, че еврозоната ще се поддаде на нова рецесия. Прогнозира се, че само Литва, която се присъедини към еврозоната в първия ден на 2015 г., и Ирландия ще отбележат ръст през следващата година". Само извън еврозоната ситуацията изглежда малко по-добра: Великобритания отбеляза ръст от над 2.5% през миналата, а Полша с повече от 3%.

Високата безработица засегна тежко най-изолираните в икономическо отношение държави. Второ поколение мюсюлмани имигранти се присъединяват към най-изолираните групи от населението на Европа. "Западна Европа е домакин на често неутешимото мюсюлманско потомство, чиито представители по име са граждани на Стария континент, но не в културно или в социално отношение... Западна Европа не се сдоби с колониална империя, а с



нещо като вътрешна колония,



чиито членове са колкото населението на Сирия", написа политологът Робърт Лайкен. Сред тези хора "Ислямска държава" набира стотици джихадисти за войните в Сирия и Ирак; от тях радикалните ислямисти набират терористи за вътрешни атаки. Много европейски джихадисти, като нападателите в "Шарли ебдо", започват като престъпници и се радикализират в затвора. Френското правителство не публикува статистика за религията или етническата принадлежност на обитателите на затворите, но според социолозите поне 50% от пребиваващите в местата за лишаване от свобода във Франция са от мюсюлманското малцинство, което представлява едва 7% от населението на страната.

Очевидно е, че джихадистите и терористите са малцинство сред европейското мюсюлманско население. Но макар да са малочислени, а действията им - крайни, техните идеи без съмнение са маргинални. Две изследвания на института "Пю" от средата на първото десетилетие на XXI век установяват, че във всяка европейска страна има сериозна част от мюсюлманското малцинство, което



не изключва насилие срещу граждански обекти, смятани за антиислямски.



2/3 от френските мюсюлмани казват, че употребата на насилие в такива случаи никога не е оправдана, но 1/3 смятат, че понякога или рядко тя е оправдана. Значителен брой, включително мнозинство във Великобритания, отказва да признае, че араби са извършили атентатите от 11 септември в САЩ. Много от френските мюсюлмани (46 на сто) и съкрушително мнозинство сред британските мюсюлмани (81 процента) смятат себе си преди всичко за мюсюлмани, индентифицирайки се едва на второ място с европейските страни, в които живеят.

Европейското мюсюлманско население идва от много страни и носи със себе си множество различни култури и форми на ислямско богослужение. В Европа някои откриха по-обща идентичност, в която ревностната омраза към евреите и Израел е свързващото звено. Във всяка от страните, в които е проведено изследването на "Пю", дори в Испания, където мюсюлманското малцинство не идва от територии, близки до палестинските, симпатията за Хамас нараства. Половината от британските мюсюлмани, повечето от които идват от индийския субконтинент, искат да видят Иран да се сдобива с ядрено оръжие.

Изследване на френските мюсюлмани през 2014 г. установява една общност, кипяща от антисемитизъм. 67% отговарят с "да" на въпроса дали евреите имат твърде много власт във френската икономика. 61% са убедени, че евреите имат твърде много власт във френските медии. 41% споделят идеята за глобална ционистка конспирация, лансирана от френския комедиант мюсюлманин Дюдоне, който отрича Холокоста. 30% от тях са съгласни, че евреите са виновни за световната финансова криза от 2008 г.

Вероятно след нападението над редакцията на "Шарли ебдо" европейските мюсюлмански лидери



ще успяват по-често да се противопоставят на екстремистите



в своите общности, може би по-често ще се съпротивляват на отровата на антисемитизма, вместо да я лансират. Аз лично съм скептичен, но понякога едно шокиращо престъпление дава стимул на хората да предприемат действията, нужни за промяна. По-вероятно е обаче нападенията да ожесточат отношенията във и извън европейските мюсюлмански общности, да засилят позициите на Националния фронт и на други ксенофобски партии и да доведат до изолиране на европейските мюсюлмани от обществата, в които са приети.

Въпреки това европейските лидери има какво да направят. Най-очевидното, но за жалост най-малко вероятно решение е



пренасочване на европейската икономическа политика



от настоящите консервативни действия към растеж на работните места. Европейските валутни власти биха могли успешно да защитят еврото, като приемат по-голяма инфлация в Германия за сметка на дефлация в Южна Европа. Ако това се случи, повече хора ще намерят работа във Франция, Италия и Испания и по-малко биха гласували за партии като Националния фронт.

По-малко фундаментална, но може би по-непосредствено резултатна би се оказала мярката европейските лидери да намалят притока на имигранти от по-слабо развитите страни извън ЕС. През второто десетилетие на века



миграцията все по-често е облечена във формата на бежански поток,



който внезапно стигна високи стойности заради гражданската война в Сирия. През 2014 г. 200 000 души са потърсили убежище в Германия, със 60% повече, отколкото през 2013 г., и седем пъти повече, отколкото през 2007 г. Почти всички молби идват от Близкия изток и Северна Африка.

Бежанците са прогонени от същия ислямски екстремизъм, тероризирал Франция тези дни. Но преселването им в Европа е опасно във времена на висока безработица и вътрешно общностни подозрения, особено като се вземат предвид и трудностите пред децата на тези разселени хора. През последния месец на 2014 г. десетки хиляди германци протестираха срещу внезапния бежански наплив. Германският канцлер Ангела Меркел заклейми тези протести и противниците на имигрантската политика, като ги обвини "в предразсъдъци, студенина и дори в омраза".

Френските, италианските и дори британските избиратели напускат партиите от центъра и отиват в по-крайни партии. Обвиненията в предразсъдъци и омраза няма да ги върнат. Умерените побеждават радикалите, като крадат темите им и предлагат по-ефективни и хуманни решения. Умерените обаче губят от радикалите, когато избирателите се оставят да повярват, че само радикалите искрено се вълнуват от проблемите им.