Каква ще бъде годината в образованието за деца и възрастни? Фондация "Пайдея" публикува прогнозата си кои ще бъдат основните теми в тази сфера.



1. Връзката образование-икономика/пазар на труда ще продължи да е доминиращ фокус на политически активности на всички нива. Специфичните инвестиции на ЕС за по-тясно свързване на науката и бизнеса и за решаване на проблеми на младежката безработица има вероятност да сложат начало на чисто нов вид решение на въпроса: каква е адекватната (работеща) връзка между двете през 21-ви век?

Ще продължи спорът как и къде да се срещат предприемачите и преподавателите, за да построят и/или поддържат надеждни образователни пътеки, които водят младите хора към удовлетоворителна работа/кариера/творчество/начинание. И през 2015 г. спорът няма да стигне до разумно решение, а кариерните консултанти ще стигнат нови висоти на своята креативност в опита да хвърлят мост между образование и бизнес. Рейтингите на университетите ще продължат да губят тежест, застигнати от общата инфлация на висшето образование като цяло. В замяна на това тежестта на третата гледна точка - че такава среща между предприемачите вече не е необходима и/или не е възможна през 21-ви век - ще надмине тежестта на всички останали гледни точки. Очаква ни много добра година за ученето през целия живот, в която непознати и чудновати форми на учене, придобиване на практически опит и квалификация ще бъдат забелязани дори от социалните и професионалните медии.

В България: Ще пропилеем за пореден път целевите средства за решаване на проблема с младежката безработица за зле маскирани форми на социално подпомагане и реклама на държавни служби, които не се нуждаят от такава. Но на отделни места отделни преподаватели, училища и катедри ще научат отделни млади хора на честност, точни намерения, умения за учене и умения за решаване на проблеми. Оглеждайте се. В тези отделни места, в ръцете на тези отделни преподаватели, училища и катедри са възможностите на всички ни за по-добър живот. Помогнете им с каквото можете. За да стане по-бързо и да го усетим всички.



2. ИТ индустрията ще продължи да увеличава натиска си върху образователните системи. Към вече познатите електронни ресурси за учене и валидиране на умения, безплатни и несвързани с останалите степени на образование ИТ училища и сертифициращи системи за ИТ умения ще се добави и сериозно законодателно лобиране за гарантиране на специфични изисквания на индустрията към образованието и на деца, и на възрастни.

През 2015 г. ще продължи да расте броят на онлайн ресурсите за учене, броят на безплатните ИТ училища ще се умножи поне по 2, броят на сертификатите за ИТ компетентности - повече от 2 пъти, броят на корпоративно-социалните дейности на ИТ индустрията в полза на образованието - също.

В България: Ще видим по-отчетливо натиск на ИТ индустрията в областта на училищното образование и някои специфични нейни изисквания към ученето на деца е възможно да попаднат дори в основното законодателство. Доколко и какви резултати ще има това в специфичната област учене на деца ще разберем през 2019 г. най-рано. Добрата новина е, че българската ИТ индустрия заявява открито склонност да сподели ресурсите си с образователната система. Но има и лоша новина - в България съществува дигитална пропаст поради жизнен стандарт и в нейния неблагоприятен край, до който образователната система не достига, се намира много по-голяма част от гражданите, отколкото във всяка друга страна от ЕС.



3. Гражданската грамотност ще направи огромна разликата в начина, по който свободните демократични общества ще преминат през напрегнатата икономически и политически 2015 г. Куп иновации ще се появят в гражданското образование за малки и големи през 2015 г., в резултат на опита да се поправят грешки и пропуски в качеството на гражданското образование през последните 30 години.

Критична маса лидери на мнение и управляващи ще споделят убеждението, че само общества с преобладаващ брой граждански грамотни граждани могат да успеят да се справят прилично с уникално сложната задача - удовлетворяващ живот в нерастяща икономика, и да комбинират умно инициатива и преразпределение, така щото да имат като резултат устойчиво развитие. В обществата, подценявали хронично гражданското образование, ще има ескалиращи социални конфликти и лесно запалимо улично насилие по неочаквани поводи.

В България: Както през последните 10 години, граждански неграмотни политици и публични служители ще похарчат 90% време и енергия в ненужно емоционални дебати за реформи и 10% време и енергия - за правене на реформи, след което ще гледат с недоумение разните форми на гражданско недоволство от липсата на резултат от техните иначе 100% усилия. Нещо повече - през 2015 г. има сериозна опасност гражданското образование да бъде обявено от 43-тото НС за отделна "наука" и да бъде насила наместено като отделен предмет, задължение на отделен учител в българското училище (НС разглежда такъв законопроект), вместо сегашния образователен стандарт, според който всеки учител има към учениците задължения в областта на гражданското образование.



4. Публичното/субсидираното с публични средства образование ще бъде подложено на огромен натиск да докаже/покаже по разбираем за гражданите начин резултатите си, за да получи подкрепа за запазване/увеличаване на инвестициите в него. Страничната полза от този процес специално в Европа е, че ще възстанови позабравеното разбиране сред обществото, че образованието е инвестиция, а не разход.

2015 г. ще е много напрегната година за публичното образование. От една страна, очакванията към него продължават да растат и да се разширяват в две противоположни посоки - да решава социални проблеми и едновременно да осигурява на гражданите адекватни умения за живот във високотехнологично и отговорно към екосистемата на планетата общество на знанието, колкото е възможно в по-ранна възраст. От друга страна - инвестициите в него не могат да последват очакванията заради ограниченията, които ни налага близкият до 0 икономически ръст в почти всички общества с големи традиционни системи за публично образование. Предстои поредният цикъл на измерване на функционалната грамотност при 5-годишните (PISA 2015). В оперативно изпълнение влизат специалните мерки на ЕС (държавите с най-стари и най-достъпни системи на публично образование) за изграждане на нов вид връзка между наука и бизнес и за преодоляване на младежката безработица. Тези мерки представляват значими нови инвестиции в образование и наука и още през 2015 г. в европейските страни общественото внимание и натиск ще се насочат към въпроса: какви резултати и как?

В България: ще изгубим годината в непропорционални усилия да приемем нов закон за училищното образование, без да сме направили предварителна оценка на въздействието и упорствайки да отричаме, че предвидените промени имат нужда от допълнителни инвестиции, каквито не сме предвидили за следващите 3 години. Картината, която представя рейтингът на университетите, ще продължи да се разминава драстично с картината, която представя НАОА за състоянието на висшето образование. Възможно е и други частни висши училища да се откажат от участие в рейтинговата система след първия напуснал в края на 2014 г. Извънредно скъпият пилотен проект за дуално образование ще продължи да се опитва да създава илюзии, че то би могло да е работещо решение в България, напук на изключително ограничения брой бизнеси, които имат интерес и възможност да участват в модела. Добрите училища и университети ще използват нови и креативни форми да покажат резултатите си и в това отношение 2015 г. ще е изключително силна година за образованието в България. Много е вероятно също тази година специализираното звено за външна оценка към МОН да промени начина, по който публикува резултатите от външните оценки, и да предостави на публиката по-детайлни данни и анализи.