В затишието през дългите празници около Коледа и Нова година една новина се задържа особено дълго в листата на най-четените в световния печат. Според ново изследване, публикувано в броя на сп. "Сайънс" на 2 януари, 2/3 от случаите на рак при възрастните могат да бъдат наречени просто "лош късмет", а останалата 1/3 се дължат на фактори на околната среда и наследствени гени. Това установява статистически модел на 31 вида рак, изготвен от математика Кристиян Томазети и онкогенетика Берт Фогелщайн от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, Мериленд. Двамата учени установяват, че случайни мутации (оттам и сензацията с "лошия късмет"), натрупани в здрави стволови клетки, могат да обяснят две трети от случаите на рак, превишавайки значително риска, приписван на комбинираното действие на генетични и други фактори. Един от изводите е, че някои видове рак не могат да бъдат предотвратени от промяна в диетата и навиците и ключово за битката с тях е навременното им откриване.

Двамата прилагат диаграма, която разделя видовете рак на сини и зелени категории. Зелените са тези, които се дължат главно на случайни мутации, т.е. според авторите те по-рядко могат да бъдат предотвратени от промяна в начина на живот. Докладът преобръща част от съществуващите представи за това заболяване. В зелената категория например Томазети и Фогелщайн са поставили меланом и рак на хранопровода, за които учените смятат, че имат безспорна връзка с фактори от начина на живот - прекомерно излагане на слънце в единия случай и злоупотреба с алкохол във втория.

Реакцията на научния свят не закъсня и тя е преобладаващо негативна. Стигна се дотам Международната агенция за изследване на рака - "онкозвеното" на Световната здравна организация, да публикува почти безпрецедентно изявление, че изразява "дълбоко несъгласие" с изследването. В него агенцията напомня, че "почти половината от всички случаи на рак в световен мащаб могат да бъдат предотвратени", и предупреди, че призивът на авторите за ранна диагностика може да бъде възприет погрешно и да предизвика негативни последици както за науката, така и за общественото здраве.

Къде е истината? Няколко важни уточнения станаха известни след първоначалната бомбастика. В статистическия модел не са включени два от най-често срещаните видове рак - на простатата и на гърдата, защото авторите не успяват да измерят честотата на делене на стволовите клетки в тези тъкани. Самите учени неколкократно подчертаваха, че не са казвали, че 2/3 от рака е въпрос на "лош късмет". Тяхната формулировка е, че някои тъкани развиват рак по-често от други и 2/3 от тази вероятност може да се обясни с мутации, натрупани в стволовите им клетки.

За да стане по-ясно на обикновения човек как се появява ракът, учените дават пример с риска от автомобилно произшествие. Независимо от дестинацията, колкото по-дълго е пътуването, толкова по-голям е рискът от злополука. Условията на пътя двамата учени оприличават на факторите на околната среда, които предизвикват рак. Лошите условия очаквано са свързани с повишен риск от злополука. Механичното състояние на колата пък е наследственият генетичен фактор. С всеки механичен дефект рискът от инцидент се увеличава. Така например евентуални проблеми в спирачките или износване на гумите й повишават риска от произшествие. По подобен начин количеството на наследствени генетични мутации е един от факторите, които допринасят за риска от рак. Продължителността на пътуването пък те оприличават на деленето на стволовите клетки и случайните мутации. Дори и при лоши пътни условия и шофиране на кола в лошо състояние, продължителността на пътуването играе значителна роля, обясняват те. Така съвсем логично кратките пътувания пораждат по-малък риск, докато дълги пътувания са свързани с най-висок риск за инцидент.

В тази аналогия две трети от риска за произшествие се дължи на продължителността на пътуването, останалата част - на технически неизправни коли, лоши пътища и други фактори. Всяко произшествие е причинено от някаква комбинация от пътните условия, състоянието на автомобила, дължината на пътуването и др. В някои пътувания дължината на пътуването може да бъде основен фактор за произшествие, докато други инциденти може да се дължат главно на лоши пътища. За да знаем каква част от произшествията се дължат на всеки един от тези фактори, ние трябва да имаме подробна информация за броя на пътуванията до всяка дестинация, състоянието на всеки автомобил и условията на всеки изминат път наред с други неща. "Не разполагаме с такива знания за пътувания, и нямаме подобна информация за раковите заболявания", казват Томазети и Фогелщайн. Впрочем за няколко дни след публикацията Томазети получава над 200 имейла. Пишат му родители на деца, починали от рак - благодарни са за мисълта, че трагедията би могла да е въпрос на случайност, т.е. извън техните сили да я спрат.

Двамата съвсем не агитират за безотговорно поведение. Най-добрият начин за предотвратяване на някои видове рак е чрез елиминиране на факторите на околната среда и чрез промяна на начина на живот, казват те. Отказът от тютюнопушенето например е важен пример за първична превенция. А най-добрият начин за предотвратяване на смъртните случаи е заболяването да бъде открито и третирано навреме, докато все още е лечимо.