От 2014 г. у нас се прилага нова правна рамка за съставяне, изпълнение и отчитане на годишните бюджети. Това е Законът за публични финанси. В него са определени "таваните" за три основни показателя - бюджетен дефицит до 2% от БВП, държавен дълг до 60% и разходи не повече от 40% от БВП.

В бюджет 2015 г. един от таваните е "пробит" - заложен е дефицит в размер на 2.226 млрд. лв. при прогнозна стойност на БВП от 82.406 млрд. лева, което прави 2.7% при лимит от 2%. А в Консолидираната фискална програма (КФП) дефицитът е още по-голям - близо 2.49 млрд., или 3% от БВП. По-големият дефицит в КФП е заради еврофондовете - планираните разходи по европейските програми са по-големи от очакваните постъпления от ЕК. Този подход на планирани дефицити при европейските средства се прилага всяка година. В докладите на Министерството на финансите (МФ) няма обяснение за тази практика. Вероятно тя се дължи на очакването, че част от разходите по европрограмите няма да бъдат одобрени и признати от съответните органи от ЕС заради неспазване на някои изисквания. Често проверките за това допустими ли са разходите и има ли нередности отнемат много време, през което ЕК не превежда пари, а ресурсът вече е платен от българския бюджет. Тогава се разиграва познатият сценарий: "На вас ви ги спират, на нас ни ги пускат." През тези периоди се ангажират пари на централния бюджет, надхвърлящи задължителното национално съфинансиране при използване на еврофондовете.

Всичко това означава, че първо планираме дефицит в частта на парите по европейски програми, но после по отчет дефицитът може да е твърде различен. От отчетите за предходни години изобщо не става ясно каква част от тези дефицити, попълвани с бюджетни пари, са резултат на временни разминавания и спорове между нашите и европейските органи и каква част покриват извършени нарушения на правилата. Това не бива да продължава.

Органите, които управляват оперативните програми - Националният фонд при Министерството на финансите, фонд "Земеделие" и т.н., трябва да предложат методика в тази сфера, за да отпадне съмнението, че се раздават щедро бюджетни средства на изпълнители, чиито проекти и разходи не са приети еднозначно от европейските контролни органи. За 2015 г. в КФП в частта "европейски средства" са предвидени 2.9654 млрд. лева приходи и 3.4251 млрд. лв. разходи. Управлението на тези средства трябва да бъде ясно и прозрачно още на етапа планиране.

С въвеждането на единната бюджетна сметка през последните години се откроиха някои



противоречия в процеса на изпълнение на бюджета



Те пречат на ефективното управление на разходите, създават усложнения, а понякога дори се стига до груби нарушения. Показателна е случката от началото на 2011 г., когато резервът на здравната каса за 2010 г. - 1.413 млрд. лева, бе отнет.

Единната сметка е способ за по-добро управление на бюджетните пари. Но у нас се оказва прекомерно мощен инструмент в ръцете на правителството и на министъра на финансите. Тя се прилага в почти всички страни от ЕС, но у нас се съвместява с т.нар. фискален резерв, който не съществува в другите държави. Фискалният резерв е въведен в България по силата на меморандум с Международния валутен фонд (МВФ) от 1997 г. като гаранция, че държавата ще има запаси, от които и в трудни времена ще може да си плаща външния дълг.

След въвеждането на единната бюджетна сметка, в която приходите се задържат за кратко, тя започна да се възприема като част от фискалния резерв. С него се разпорежда министърът на финансите, тъй като тези средства се считат пряко свързани с централния бюджет.

Втората важна промяна настъпва, когато в периода 2005-2008 г. министърът на финансите решава да "разшири" фискалния резерв. И така освен парите, набрани с емитиране на ценни книжа, там се вливат и средствата, които ЕС ни превежда като компенсация за затворените 4 реактора на АЕЦ "Козлодуй", както и ресурсите на създадения през 2008 г. Сребърен фонд. В годините на бърз икономически растеж - 2005-2008 г., в резерва влизат и непохарчените бюджетни излишъци. През 2007 г. за първи път финансов министър дава отчет за какво се използва превишението на приходите над разходите - по настояване на опозицията Пламен Орешарски докладва през народните представители за съдбата на 1.7 млрд. бюджетен излишък.

Следват години на криза и нарастващи дефицити.



След 2009 г. и до днес фискалният резерв "пулсира"



- нараства и намалява според емисиите на дълг и разходите за покриване на "дупката" в бюджета.

Вторият важен фактор за движението на средствата по този резерв, за който обаче не се дава отчет и почти не се говори, е превръщането му в своеобразна помощна каса на централния бюджет и безконтролното харчене с решения на Министерския съвет - независимо от приетия годишен закон за бюджета. Тази употреба изкушава управляващите да търсят подкрепата на Народното събрание за все повече нови заеми. Постъпленията от тези заеми влизат във фискалния резерв с благовидното обяснение, че така се градят буфери, които ще ни спасяват при нужда. Случаят с КТБ свърши много добра работа в това отношение.

Здравословно ще е в кратки срокове да се промени Законът за публичните финанси така, че финансовият министър да се разпорежда само с единната сметка - с бюджетните приходи и разходи. А фискалният резерв трябва да се отдели като самостоятелна правно-финансова форма. И от него всеки месец да се прехвърля по сметката на централния бюджет съответната сума, определена за финансиране на дефицита в бюджета за съответната година.

Целта на предложеното разделяне е да се разграничи текущото харчене на бюджетни средства от движението на средствата във фискалния резерв, попълван с все нови и нови държавни дългове.



Изпитание за публичните финанси и тази година ще е контролната система



- сложна, неефективна и пренаселена.

От години сме свидетели, че независимо кой управлява бюджетите често се видоизменят през годината. Често парите се предоставят, а после се променя бюджетът. Програмите, приети при гласуване на годишния бюджет, са в повечето случаи формални и никой не ги следва. Министерства, агенции и комисии лесно си издействат корекции на разходите - основно на принципа на личните контакти и пробиви на отделните министри. В резултат парите се харчат неефективно при многобройни, но "опитомени" контролни органи.

Всеки получател на бюджетни средства в по-голям размер е задължен да назначи вътрешен одитор, който да следи за спазването на утвърдения бюджет. На практика вътрешния одитор не контролира нищо.Тези одитори са част от голямата реформа, която отчетохме през 2005 и 2006 г., за да приключим бързо преговорите за членството ни в ЕС по глава "Финансов контрол". Друга част от тази реформа е създаването на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя също трябва да следи как се изразходват парите в бюджетните звена. Но не се занимава със случаите, когато има неспазване и многобройни "ремонти" на утвърдените бюджети и пълно разминаване с бюджетните програми.

За бюджетните разходи се грижи и Сметната палата.Тя преглежда всички счетоводни отчети на бюджетните звена и трябва да се произнася за всичко, което правят с бюджета Министерският съвет и Народното събрание.

Но резултатите от многото контрол са скромни. Неспазването на бюджетните разчети се превръща в тема само при смяна на властта, когато новото правителство започва да се вайка за наследството от старото. Тогава на бял свят излизат и данни за разкрити от контролните органи нарушения. Така се случи през лятото на 2014 г., когато в доклад на зам.-министъра на финансите в служебното правителство Теменужка Петкова бяха посочени десетина министерства със значителни превишения на разходите спрямо утвърдените бюджети. Но в друг доклад, на предния финансов министър, наречен "Отчет за финансовото състояние на държавата към 30 юни 2014 г.", такива констатации липсват. Това е объркващо, защото държавната администрация трябва да работи на основа на закони и правила, а не според това коя партия е на власт.