|
А фондовата борса бе любима тема за вицепремиера Николай Василев. По време на предизборната борба той се закани с административна намеса да преобрази капиталовия пазар и да пусне на борсата структуроопределящите предприятия като БТК, "Булгартабак", ДСК и др. Нещо повече, той обещаваше още от юли 2001 г. на световните борси да се търгуват пакети от атрактивни наши дружества. След идването на НДСВ на власт обаче идеите претърпяха толкова трансформации, че днес сигурно и авторът им не може да ги познае.
Шамарите за мнозинството заваляха още в началото на 2002-а,
когато документите, които трябваше да дадат картбланш и на фондовия пазар - законът за приватизацията и следприватизационния контрол, за търговията с компенсаторни инструменти, - забуксуваха и приемането им се точи месеци наред.
Първоначалната идея бе на борсата да се извадят миноритарни дялове от 17 големи предприятия, сред които БТК, "Булгартабак", ДСК, електроразпределителните дружества, "Международен панаир"-Пловдив и др. Още в началото на февруари обаче някои министри бойкотираха идеята и изтеглиха подопечните им фирми от списъка. Енергийният министър Милко Ковачев настоя 7-те електроразпределителни дружества в Плевен, София-област, Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица и Варна да отпаднат с мотива, че енергийната стратегия не е приета. Като компенсация предложи на тяхно място да се включат тецовете "Марица-изток" и "Варна". Управителят на БНБ Светослав Гаврийски пък скочи срещу продажбата на ДСК. Пазарлъците продължиха над два месеца, но в крайна сметка спорните дружества няма да се продават на фондовата борса.
Явно притиснати от обстоятелствата, продавачите смениха стратегията - в списъка влязоха не само структуроопределящи дружества, но и малки и средноголеми дружества, добре познати ни от търговете в масовата приватизация. Видно бе, че
кабинетът действа бързо, без ясна стратегия
как ще върви търговията и дали ще се намерят купувачи, които да платят с книжата си за непечеливши или отдавна източени предприятия.
Въпреки това през юли правителството прие окончателния списък, където за продажба на борсата бяха извадени цели 1073 дружества. "Добрите хапки" бяха дяловете от БТК, "Булгартабак", БМФ, БРП, "Международен панаир"-Пловдив и др.
С това обаче драмата не свърши. Пловдивските депутати започнаха акция за изваждането на панаира от списъка. Гражданството също нададе вой как може държавата с лека ръка да пуска незнайно на кого акции от дружество с общонациононално значение. Отпорът даде ефект - кабинетът за пореден път се огъна и извади "Международен панаир"-Пловдив от списъка.
Паралелно с това потекоха скандалите около приватизацията на "Булгартабак холдинг". Агенцията за следприватизационен контрол също беше блокирана заради липсата на бюджет.
От включените в списъка 1073 предприятия пък само 800 можеха да се търгуват. Останалите трябваше да минат процедурата, за да станат публични дружества, а това обикновено отнема няколко месеца.
Затова експертите решиха първо да започнат с продажбата на компенсаторни записи и земеделски бонове срещу пари. На 2 септември този сегмент на борсата официално беше открит. Неочаквано за всички цените тръгнаха от 17 ст. и още в първите дни започнаха скоростно да вървят нагоре. Бумът беше след месец, когато някои сделки удариха дори 29-30 ст. за номинал. Скоро обаче стана ясно, че посредниците, купили преди половин година книжата по 12-13 ст., сега ги превъртат и печелят от разликите.
А когато Централният депозитар най-после регистрира всички издадени компенсаторни и жилищно-компенсаторни записи и компенсационни бонове, стана ясно, че са останали неизползвани книжа за около 800 млн. лв. Предварителните очаквания бяха, че свободният ресурс е за над 1,1 млрд. лв. Това сякаш успокои властта, която реши, че не е задължително за търговия да се вадят много големи дружества.
Само преди седмица по искане на варненски депутати две от дружествата, предвидени за търгуване с компенсаторки - Параходство Български морски флот и Българско речно плаване, също бяха извадени от списъка за приватизация чрез борсата с аргумента, че трябва да се съставят стратегии за продажбата им. И това ще доведе до забавянето й.
Дори стартовите продажби на акции от курорта Св. св. Константин и Елена и 9 дружества от пул "Златни пясъци" на фондовата борса не дадоха ефект. АП сложи толкова високи стартови цени, че посредниците досега са продали само пакета на варненското дружество "Явор", включено в пул "Златни пясъци".
Търговията блокира и защото
притежателите на записи не продават
Повечето от тях очакваха да ги изтъргуват по 35-40 ст., затова посредниците не сключват сделки. За всички е ясно, че докато на борсата не излезе големият пул "мечта", пазарът няма да тръгне. Не е ясно и дали кабинетът няма да реши друго за големите фирми, ако притежателите продължат да държат книжата си в очакване на добри цени.
Защото освен грижите около "изкуственото възраждане" на фондовия пазар икономическият екип на Симеон Сакскобургготски ще трябва да решава къде по-важни проблеми с реалното съживяване на икономиката. За да имаме поне след 4-5 години истинска фондова борса.