|
Малка бяла къща без никаква обозначителна табела. Отвътре се носи яка глъч. В едната й стая седят четирима мъже и играят карти върху маса с мушама. Около тях поне десетина кибици им дават съвети. Повечето пият бира. Един надига боза и непрекъснато понася бъзиците на останалите. В другата стая младо момче е импровизирало бар-плот и продава алкохол и цигари и понякога даже хляб. Мъжете са между 18 и 40 години. Освен че живеят в едно село, ги свързва още нещо - не са се женили никога. Демек са ергени.
"Като идете, зашо не водите и женки, а само пикяте що сме ергени. Доведи жени, па ше видиш що ке стане", в хор казват картоиграчите и не отклоняват вниманието си от играта.
В тази импровизирана кръчма тези мъже прекарват целия си ден и дори целите си нощи.
Около 470 са жителите на балканското село Игралище в община Струмяни, от тях пенсионерите са стотина. В сравнение с останалите 16 околни села в Малешевската планина средната възраст на населението тук е сравнително ниска - около 40-45 години. По думите на един от неженените местни жители - 35-годишния Никола Петрушев, мъжете като него, които все още не са надянали брачна халка, са около 80. Дори има семейства с по двама-трима неженени братя.
Повечето ергени на селото коментират, че не могат да завъртят свой дом заради безработицата. "Има само десетина паразити, които взимат от общината някакви помощи. Ние тук гледаме да врътнем някоя далавера. Има и такива, дето се занимават със "земеделие". Това споделя 39-годишен мъжага, който иска да го пишем като Неизвестния. Шегува се, че можело да има деца по цяла България и да вземат да го припознаят.
"Земеделие" хората от тоя край наричат шеговито
отглеждането на канабис
Не че в селото има, ама по принцип, ти казвам, уточнява Неизвестния, след като се сеща, че полицията може да дойде и да проверява къщите.
Според по-възрастните хора било Божа работа, че Игралище държи печалния ергенски рекорд. Жените според тях искали да завъртят дом, но искали и сигурност. Като няма работа, няма пари и момите бягат, търсят бъдещето си другаде, а ергените остават, коментират хората. Повечето от мъжете разчитат на пенсиите на родителите си и понякога нямат пари дори да слязат в града, за да завъртят главата на някоя булка.
Според статистиката на кметството от 1999 г. досега в Игралище са вдигнати четири сватби, толкова са и новородените деца в селото. Последната сватба е била в началото на миналата година.
"Абе има две-три моми в селото, ама са грозни като вуци и не излизат навън, че ловджията може и да ги гръмне", с повишено настроение споделя един от картоиграчити. Ловджията кибик, който стой зад него, клати глава утвърдително и инстиктивно посяга да напипа оръжието.
Поради липса на моми в селото няма и едно от малкото развлечения в малките населени места - петъчната дискотека в читалището или хоремага. "Не виждате ли, че сме само пръчове. Каква дискотека ще стане. Да поканим и Евгени Минчев, а?", смеят се мъжагите.
Няколко от ергените пък стоят на мегдана пред кметството -
пушат и се заяждат един друг
От сутринта кандърдисват единствения Йордан между тях да вземе да почерпи за именния си ден. "Аре тури масата, бе. Нема да изпием повече от десет кила ракия и няколко каси с бира", крещят десетината мъжаги. "Аз да нема да ти вдигам сватба, та да ви турям масите. Ше ви дам да лочите тук, на улицата", отвръща Йордан. За да го умилостиви, момъкът Иван му обещава, че той на следващия ден ще почерпи за свое здраве, но ще пише сметката на негово име. Току от нищото към младите мъже се заклатушква възрастен дядо, който се подпира на бастун и едвам терка по улицата. Това е 93-годишният дядо Кирил. Към него се доближава един от мъжете и му дава регионалния вестник. "С очите съм много добре. Тия големите букви ги виждам по-бързо от манинките, ама кво да правя, като годините летят. За очите най-вредно е електричеството. Преди, като четех на свещи и на газеницата, нищо ми немаше, а сега вече ме напуща", философства дядо Кирил. От другата страна на селото пък се задава мъж, който има вид на участник в Балканската война. Надхвърлил 70 години, изцяло облечен в старите кафяви военни униформи, ботуши и мъжествен мустак, който непрекъснато суче. Под него пък дими цигаре, в което е забучена цигарка качак. "Кире, става ли ти още. Да внимаваш, че момите ще ти вземат пенсията. Много са проклети", гяволито казва Нацо и дига мустака. "Като ми вземат тая пенсия, то другата ще дойде, аз не съм претенциозен. Ама ти внимавай да не ми рипне", отвръща мъжки дядо Кирил.
Нацо, оправи си малко дрехите, че ако те види бившата ти жена, чак от Гърция пеша ше дойде да си та взема, подмятат ергените на мустакатия мъж. "Преди години жена ми ма заряза и отиде да вземе някакъв моряк в Гърция. Ама знаеш ли какъв моряк. Е... съм го у моряка, неговата мама", гневи се в спомените си Нацо. С охота вдига ръка и сочи към една къща на другия баир на селото. "Те там съм се окучил. Майка ме е окучила. Не знам не си ли е имала друга работа, та
ми е дала живот да живея, ама кучешки, неговата мама",
нарежда си Нацо. През това време дядо Кирил го гледа втренчено, обръща се и тръгва мълчаливо. "Ходи бързо да вършиш работа, ако имаш, щото немаш време", майтапят се с дядото младите мъже. А той само се обръща към тях и заплашително вдига бастуна си.
"Докато си беше някогашното ТКЗС, селото наброяваше около 1200 жители, а учениците бяха 290 и дори имаше и ученическо общежитие", с тъга си спомня 80-годишният бивш даскал Кирил Велков. Дядото има близо 38 години стаж като начален учител в Игралище.
Сега основното училище е с двайсетина деца и е пред закриване. Няма работа за младите, балканските села загиват, коментира бившият учител. Част от хората отглеждат тютюн, но тази година реколтата била лоша и никакви пари не се взели. Животновъдството е едно от основните занимания на местните планинци, но хората се оплакват, че няма пазар за месото или млякото, ако са произвели нещо в повече. Откакто махнали граничните заграждения към Гърция, се навъдили и много вълци. Почти не минава ден без жертви на вълчата напаст - овце, кози, магарета, говеда.
Според дядо Кирил името на селото идвало оттам, че преди много години къщите били разхвърляни по няколко на махали. На мястото, където сега се намира селото, едно време било нещо като мегдан и
хората от всички махали се събирали да играят
Оттам дошло и Игралище.
"Аз съм роден 1922 г. Видял съм какво ли не. Ходил съм на фронта. Служил съм една година на царя и една на народната власт. Хванах воден плеврит от изпочупените прозорци при бомбардировката на американците в София. Работил съм и за комунистическата партия, ама такава анархия като сега не съм виждал." Това споделя на един дъх даскал Кирил. Според него държавата също е виновна за това млади и здрави мъже да стоят и по цял ден да играят карти и да не могат да завъртят дом. Преди държавата осигурявала всичко, а и хората били по-добри и нямало завист. "Преди в една къща като имаше сол, хляб и цървули за всеки - то имаше и щастие, а сега?", реди даскалът и тръгва към къщи, за да изяде една супа и да полегне малко.
Младите и луди мъже обаче не му обръщат никакво внимание и продължават да си говорят - за пиене, жени и някоя далавера. Ние по магистралата не ходим да търсим жени, ама надолу има няколко села, дето има по-дашни моми, та отскачаме, споделят момците. Добре, че махнаха ергенския данък, че тогава сигурно пенсията на мама щеше да отива за тая работа, сеща се Неизвестния.
Човек и добре да живее се жени, ама нали трябва да живее добре. Пък ергените от Игралище не могат да се похвалят с добър живот. Но май много не искат и да се разделят със свободния живот.
|
|
|