|
Николов бе щастлив, защото бе един от малкото лидери на СДС, които открито искаха да се проветри "Раковски" 134, хората на Костов да си ходят и на тяхно място да дойдат нови лица. Точно преди година голяма част от шефовете на СДС подкрепяха старото ръководство на партията, а по-нерешителните се скриха в храстите, докато боят за председателския пост отмине.
Това е твърде важна част от синята история. Без нея трудно може да се разбере защо днешното ръководство на СДС хем е избрано с подкрепата на Николов, хем го остави сам да се бори с прокуратурата. Когато главният прокурор Филчев прати в парламента искането си за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Николов, ръководството на СДС не се хвърли на амбразурата, както прави обикновено, а рече кротко: "Ами да направим една временна анкетна комисийка, а?" И разясни, че няма да разпъва политически чадър над никого.
На практика СДС се отказа от Николов
На пръв поглед тази тактика може да мине за принципна и да бъде адмирирана, но за съжаление в случая тя не е продиктувана от кардинална промяна в партийното мислене, а е резултат от вътрешните битки, които в момента текат в СДС.
В "златните години" на сините Николов бе един от тримата лидери, които успяха да образуват собствено лоби в партията. Нарекоха групата му "Агнешки главички". Когато Николов заговореше, думата му се чуваше от Разград през Кърджали, та чак до Перник и Враца. През 1997 и 1998 г. дори Иван Костов нямаше такова лоби в структурите на собствената си партия - освен Николов другите двама силни в СДС по онова време бяха Бисеров и Бакърджиев. Те също имаха структури зад гърба си. Тримата обаче не обединиха усилията си, въпреки че имаха обща цел - да разкарат Иван Костов от ръководството на партията. Точно защото не работеха в екип, Командира успя да ги отстреля - първо Бисеров, после Бакърджиев. На практика единственият "структуроопределящ" фактор в СДС остана Никола Николов. Единственият със структури зад гърба си.
Когато Бисеров и Бакърджиев загубиха личните си партийни войни срещу Иван Костов,
Николов отвори нов фронт на Командира
Като истинска рожба на черно-белия свят на СДС, той реши да подкрепи човека, който даде вид, че се бори с хора като Йордан Соколов, Муравей Радев, Катя Михайлова. И Кольо Николов заложи всичко на Надежда Михайлова. Когато тя спечели председателския пост, той явно си е помислил, че войната е приключена, Костов е заточен във фондация "Демокрация" и партията е под негов контрол.
През пролетта на миналата година се очакваше, че новата Първа дама на СДС ще привлече Николов и колегата му Михаил Михайлов в ръководството на партията. Това не стана. В НИС попаднаха само Господин Тонев и Ергин Емин, за които се говореше, че са хора на Николов. И двамата обаче останаха редови членове на НИС - хора, от които не зависи пряко управлението на партията.
Николов не получи нищо друго от новото ръководство
В същото време обаче новото ръководство взе да се обръща към християндемократическите ценности на Иван Костов - писа му писмото до президента, огласяваше репликите му за вота на недоверие, за приватизационните сделки за БТК и "Булгартабак" и т. н. Колкото повече Надежда Михайлова се съобразяваше с паметника на СДС Иван Костов, толкова повече шефът на икономическата комисия в миналия парламент губеше позиции в партията.
Никола Николов се разминаваше с Костов по принципни въпроси. Например с кои партньори СДС ще върви напред. Николов бе от хората, които негодуваха от войната на Костов срещу Ахмед Доган. Подобно на Стефан Софиянски, той винаги е имал по-балансирана позиция към НДСВ от тази на синьото ръководство. "Отдавна имам покана от г-н Никола Николов да посетя Разград. Ще се радвам при първи случай да мога да дойда", откровеничеше в едно интервю през юни 2001 г. днешният премиер Сакскобургготски. В СДС смятат, че при последния дебат за съдбата на дясното политическо пространство позициите на Николов са били по-балансирани от тези на Костов.
Атаката на главния прокурор Никола Филчев срещу Никола Николов ще спомогне за изчистването на още един от враговете на Иван Костов. Последният му голям противник в СДС.
Много пъти Николов е усещал жегата, която винаги май е идвала откъм Костов. След като влезе в НИС на 11-ата национална конференция, Николов бе принуден да се откаже от ръководството на разградската организация, за да запази мястото си в централното ръководство. През март 2001 г. - няколко месеца преди парламентарните избори, Върховната касационна прокуратура го привика и след това образува предварителна проверка срещу него. Тогава Николов изказа подозрение, че някой в партията се опитва да си разчисти сметките с него чрез прокуратурата. Сега, когато му поискаха имунитета, той бе още по-конкретен и в първите си коментари подчерта пряката връзка между лобито на юристите в СДС и главния прокурор.
За какво обикновено атакуват Николов?
Преди да бъде обявен за "агнешка главичка", 43-годишният Николов бе набеждаван за най-богатия българин. Интересно е, че почти всички обвинения срещу него засягат събития, преди влизането му в голямата политика през 1997 г. Според сегашните му декларации пред публичния регистър Николов няма дялове, акции, не дължи пари, не е взимал заеми, има коли, които не са впечатляващи, има 145 кв. м апартамент в Разград и малко земя.
"Ахилесовата пета" в биографията на Николов е стъкларският завод "Диамант". След победата на СДС на парламентарните избори през 1991 г. Николов пое ръководството на разградския заводи и се задържа на поста до идването на правителството на Жан Виденов. Говори се, че по това време Николов е успял да изгради добра дистрибуторска мрежа, на основата на която по-късно гради частен бизнес. Смята се, че той е натрупал пари от внос на евтино руско стъкло и като дистрибутор на турския холдинг "Шише джам". Според неофициална информация Николов е прехвърлил целия си бизнес на фирмите на бившия си заместник от "Диамант" Велеслав Тачев - ЕТ "Йовета-Велеслав Тачев" и "Йовета глас трейдинг" ЕООД. Разградчани смятат, че вносът на строително стъкло се управлява от офис в местния хотел "Централ". Бившият шеф на икономическата комисия бе подозиран и за приватизацията на "Диамант".
Според собствените му думи през март 2001 г. прокуратурата привиква него и Антоан Николов, защото го подозират, че поръчва статии във вестници срещу Никола Филчев. След този случай Никола Николов разпространи открито писмо, с което поиска дисциплинарно производство за клевета срещу прокурори от ВКП.
Николов оглави Българската лозаро-винарска камара и е възможно прокурорите да му дишат в гърба и заради това. Николов се бореше за забрана на продажбата на наливна ракия, с което разчисти пазара за дистрибутори на бутилиран алкохол.
На пръв поглед обстрелът на Никола Николов е
част от конфликта между прокуратурата и сини партийни активисти
Членът на Националния съвет на СДС Едвин Сугарев атакува с всички възможни средства главния прокурор, Филчев отвръща на удара и иска имунитета на синия депутат Никола Николов, а мистериозна група граждани внася в прокуратурата нови данни срещу Иван Костов по случая "Сапио". Т.е. войната е в разгара си. Ама не е така... Някой само иска нещата да изглеждат така.
И тези, които не са запознати със синия партиен живот, сигурно са наясно, че Едвин Сугарев няма нищо общо с ръководството на СДС. Дори когато формално беше в НИС, той пак не беше част от екипа. Едвин винаги е бил самостоятелна бойна единица и СДС никога не е подкрепял официално атаката му срещу Филчев.
Очевидно е, че този СДС, в който все повече се завръща Костов, няма да плаче за Никола Николов. Очевидно е, че разследването срещу Никола Николов няма да засегне политическата сила СДС.
"А атаката срещу Костов?", ще опонират някои. Защо прокуратурата заговори пак за "Сапио"? Не е ли точно това доказателство, че Филчев е започнал настъпление срещу СДС по целия фронт? Не! Защото, както се казва, дяволът е скрит в подробностите. Ако са верни думите на следователя от Националната следствена служба Румен Киров, че давността по случая "Сапио" е изтекла и прокуратурата не може да започне отново предварителна проверка по него, лесно ще стигнем до извода на Киров и Конфуций - че не е възможно да хванеш черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там. И всъщност целта е "Сапио" да престане да виси като дамоклев меч над главата на Командира и името му да бъде окончателно изчистено. А Николов може би ще се прости завинаги с политическата си кариера. Дори от атаката на прокуратурата да не излезе нищо, той едва ли ще си възвърне позициите в СДС.
|