|
Този начин на мислене показва единствено колко лошо става, когато, макар и титулувани специалисти в една област на науката нахлуят смело в друга област на науката. На науката история навлезлите в дебрите й математици не познават нито източниците на информация, нито методите на анализ и синтез. И стават смешни - също толкова смешни колкото ще бъдат историците, седнали да се занимават с математик.
От относителни верни неща като неоспоримия факт, че основният брой на хрониките е познат по преписи от Ренесанса се вади заключението, че те са написани и измислени от ранните хуманисти. Обстоятелството, че хрониките са познати основно в късни преписи, се дължи на факта, който знае всеки кодиколог - материала, на който са написани тези съчинения (хартия, пергамент, папурус), има трайност на живот 600-800 години. Освен ако не положат специални грижи (обработка с укрепващи химикали), но такива се полагат едва от края на XIX век. Но все пак в места, където климатичните условия са по-специфични
има оцелели ръкописи и от вековете преди Христос
и от първите векове след раждането му. Кумранските ръкописи в Палестина например. Или "Политията" на Аристотел (IV в. пр. Хр.) открита в препис от III в. пр. Хр. в пясъците край Кайро. Дори само тези факти правят на пух и прах "историческата визия" на математиците, защото показват, че наистина в точно определени векове са се случили събития и са действали исторически лица, които според математиците или са измислени, или са станали 1000-1500 години по-късно.
За да стигнат максимално близо до историческата истина, (абсолютна истина, както е известно няма) историците подлагат информацията от хрониките на жесток критичен анализ, съпоставяйки данните им и отчитайки народността, вярата, политическата принадлежност, социалния статус на хронистите. Тези фактори и днес влияят на всеки пишещ брат, влияели са и в Античността, и Средновековието. И това е единственият, макар и много тежък проблем за историците.
Защото на тях им е ясно, че цяла рота хуманисти, събрана в някой манастир,
не може да измисли цар Самуил и деянията му
и да го вкара в хронологически порядък, едновременно в няколко византийски, арменски, арабски, сръбски и западноевропейски хроники, да ги разпрати в различни манастирски библиотеки по света. И най-накрая да изработят два-три надписа от името на Самуил, племенника му Иван-Владислав и да ги разхвърлят по църкви, джамии и крепости в Македония и Гърция. Става дума за надписите за строежа на Битолската крепост и надгробието на Самуиловските родители, разбира се.
Споменах за надписите неслучайно. Главният недостатък на математиците, занимаващи се с история е, че те смятат, че реконструкцията на историята става само по хрониките.
Да, ама не, хрониките дори се смятат (заедно с мемоарите) от професионалистите историци за най-ненадеждния източник, поради явните пристрастия на авторите. За реконструкция на историята най-полезни за историците поради обективната информация са т.нар. административни документи - данъчни и всякакви други описи, укази и нареждания на централната и локалните граждански и църковни власти (т.нар. грамоти), лична и административна кореспонденция, текстове на законите, регулиращи различни сфери на живота, доклади на разузнавачи и посланици. Това са милион страници и обикновено много точно датирани. Този род документация поради специфичния си характер вече не могат да измислят и цели армии хуманисти.
И накрая най-страшното за математиците-историци, археологическите паметници - стотиците хиляди градове, села, вили крепости, гробници, заедно с милионите открити в тях, датирани надписи на гръцки, латински, еврейски, египетски, български и десетки други езици. Надписи, в много от които се говори за същите лица и събития, за които се говори в съчиненията на Херодот, Тукидит, Ксенофонт, Йоан Скилица, Зонара, Теофил Изповедник, Никита Хониат, Черноризец Храбър, Патриарх Евтимий и т.н. Вече не само всички хуманисти, но и цялото население на света не би могло да изгради само монументалните развалини на древните култури по планетата земя. Куриозното е, че в България тракийските гробници, Рициария, Ескус и Филипопол, Плиска, Преслав и Охрид трябва да са изградени според математиците-историци в първите векове на турското робство.
Представете си за момент как в XV-XVI век милион
турски спахии и български раи дружно градят гробниците при
Старосел и Казанлък,
Античния театър в Пловдив, а в почивките дялкат хиляди антични релефи и статуи и перфектни от филологическа гледна точка латински и гръцки надписи, злобно хихикайки като си представят в какво заблуждение ще вкарат историците от XIX-ХХ век.
Защото друга цел всички тези предполагаеми от математиците фалшификации нямат и не могат да имат.
И въобще народът неслучайно е казал: "Всяка жаба да си знае гьола".