Разни гърмежи затътниха около новата година - едни - стресиращи и ужасяващи, други - въодушевяващи и обнадеждаващи: гърмежите около скандала "Гном", показни убийства и самоубийства; гърмежите на "пиратки", ръчни фойерверки и саморъчни оръжия, огласили бляна на българина за по-добър и справедлив живот през настъпващата 2003-а.

Сходството между тези гърмежи обаче е само звукът "бум-тряс-прас", във всичко друго те са различни. Толкова различни, че без страх и преувеличение можем да заявим: в българското социално пространство ясно се разграничава съществуването на две култури, абсолютно инакви една на друга - културата на "елита" и културата на "масата".



Името на операция "Гном" дава достатъчно хляб за разбирането на водещите механизми



и мотиви на действие в полето на "елитния", "официалния" свят. Гномът е същество, което живее под земята и - забележете - пази съкровищата от скъпоценни камъни и метали. Митологията го описва като грозно, уродливо, зло и лукаво джудже. Във всеки човек, независимо дали той е натрапник или не, гномът вижда опасност и тогава брани с всякакви средства - магически и физически - своята територия. Не ви ли напомня това описание например на дивите атаки, с които разни представители на третата - съдебната - власт щурмуват всеки, който по мнението им застрашава, както те се изразяват, "независимостта на съдебната система". С други думи, в този първи свят, света на гномовете, битката е за защита на територии, за запазване на място и в тази битка всякакви средства са допустими. Бдение над собственото съкровище, над скъпоценното късче власт - това е, което води действията на хората от първия свят, ето защо те са така устроени.

Затова в някаква степен хората, неразполагащи с властови ресурс (той е от най-различно естество - паричен, институционален, интелектуален, медиен и т. н.), се чувстват



изоставени от този първи, официален свят;



убеждението им е, че той се интересува единствено от себе си, от взаимоотношенията между отделните субекти вътре в него, не от "народното добруване".

Което донякъде е така: този, който е лишен от публична позиция, не е заплаха; мнението му е пренебрежимо малка величина. Въпреки биенето в гърдите на първия свят, че всичко, което се прави по "върховете" на социалната йерархия, е в името на добруването на втория.

Т. нар. "народни представители", независимо депутати или други, са "гномчетата на властта", която, паднала веднъж в ръцете им, те бранят със зъби и нокти и на всяка цена. И в тия им битки си минават година след година, мандат след мандат, преход след преход...

Обикновеният човек не забелязва официалния свят или пък, когато го забелязва, то е, за да му се подиграе или напсува, не да имитира. Като в същото време демонстративно му пъха под носа своя непукизъм и пренебрежение.



Грохотът от "пиратки" по Коледа и Нова година е точно такова предизвикателство,



точно такова изплезване на език: вие, "горе", си се стреляйте, изтрепвайте, избивайте; ние, "долу", ще ударим ножа на прасето, ще хвърлим пържолите на жарта, ще наточим от руйното винце и стой, та гледай... Точно както пиратите са си имали свои места, където са се чувствали свободни и в безопасност - например остров Тортуга в Карибско море е един от тях (а дори през ХVIII в. трима пирати "идеалисти" основали на Мадагаскар свободната република Либерталия).

Пиратът е поклонник на Веселия Роджър, за него времето минава в анархия, светкавични удари по корабите на могъщите морски империи, след което се отдава на разгул и веселие.

Точно по същия начин българинът извън властта не я зачита много-много, върши си своите дела и когато му се удаде възможност да покаже своята независимост и несвързаност с нея - прави го: гърми "пиратки" и фойерверки, разказва вицове или псува, забравя да плаща данъци и такси; и всичко това в изплъзваща се спрямо опитващата се да обеме всичко официалност.

Всички тези гърмящи из родината "пиратки" се израз на точно това отношение - ние си правим веселото, кефим си се на живота, а това, че вие нещо сте се счепкали и хвърчат глави, на нас не ни пука - имаме си своята истина, която е съвсем, ама съвсем различна от вашата. "Ха, на ви сега един фойерверк"!