Историята, която изучаваме в училище, няма много общо с това, което в действителност се е случило. Това твърдят станалите вече скандално известни руски математици от Московския държавен университет, ръководени от академик Анатолий Фоменко. През последните няколко години те упорито пренаписват историята, базирайки се на собствени математически методи, които позволяват съпоставянето на данните от съществуващите древни документи, в това число и звездни карти. Естествено, опирайки се и на възможностите, които предоставя съвременната компютърна техника.

Привържениците на новата хронология твърдят, че

фалшифицирането на историческите факти

е продължило с векове.

Последните 400 години са документирани сравнително точно, казват авторите на хипотезата. Що се отнася до древността обаче, възниква проблемът за достоверността.

Идеята за структуриране на световната история се появява в края на Ренесанса. Официалната историческа хронология,

която днес приемаме, води началото си от италианския теолог и учен Скалигер (1540-1609). Той определя датите на най-важните исторически събития, като Пелопонеската война, Троянската война, основаването на Рим и т.н., но не доказва нито една от тях. Неговите последователи продължили работата му и сега се приема, че хронологията е получила окончателния си вид от Петавиус (1583-1652).

Фундаменталният проблем, с който се сблъскват историците от XVI и XVII век, е да поставят заедно в хронологичен ред всички онези данни от ръкописите, хрониките и другите исторически паметници, за да получат съгласуван сбор от всички исторически събития. Това е изключително сложна задача за онези времена. Много от летописите, написани на различни места по света и на различни езици, разказват всъщност за едни и същи събития.

Скалигер и Петавиус обаче не откриват този факт и ги разполагат по оста на времето едно след друго, което силно удължава хронологията. Така, твърдят математиците, са допуснати огромен брой, при това съществени грешки, и по изкуствен начин цялата история на човечеството е разтегната

Според авторите на Новата хронология историята на Древна Гърция и на Римската империя не издържа критика и не се вмества в никакви рамки. Всички известни днес антични и средновековни документи описват събития, станали в интервала X-XVII век. При това описанието на епохата X-XIII век се състои от два пласта: а) истински събития (за тях се знае малко) и б) дубликати, дошли през периода XIII-XVII век с хронологична грешка примерно от 300 години.