Министерството на правосъдието на Южна Африка обяви, че смятаният за най-зловещ белокож убиец в историята на страната Юджийн де Кок, известен с прякора си Главното зло, ще бъде помилван. През 1996 г. той получи две доживотни присъди плюс наказания, равняващи се общо на 212 г. затвор. След 20 години, прекарани зад решетките, Де Кок е освободен с обяснението, че това е "в интерес на изграждането на нацията". 66-годишният Де Кок е изключително спорна фигура и затова публично не бяха оповестени мястото и времето на освобождаването му. Не е ясно и къде ще живее. Появиха се съобщения, че може да получи убежище в Намибия, но информацията не се потвърждава от съображения за неговата сигурност.

В преходното правосъдие винаги е трудно да се отговори на въпросите за вината и отговорността при извършването на институционални престъпления. Те привличат обществения интерес след процеса срещу Адолф Айхман (един от главните организатори на нацистките лагери на смъртта - б.р.) заради начина, по който защитава заповедите, които е издавал. Отражение на това са и думите на една от жените, останали вдовици заради Де Кок - според нея той е бил изкупителна жертва на тези, чиито нареждания е изпълнявал.

По времето на апартейда Юджийн де Кок е полицейски полковник, изпълняващ нарежданията на тайна полиция, наричана "Влакплаас". "Влакплаас" всъщност е ферма, разположена западно от Претория, където се помещава ръководството на звеното за борба с безредиците към южноафриканската полиция, известно като С10, а по-късно и като С1. Тайната полиция "Влакплаас" е създадена и първоначално ръководена от Дърк Котцие, а след това и от Де Кок.

"Влакплаас" е паравоенна полицейска част, подобна на много други на континента. Създадена е по време на имперското управление, а след това продължава да участва в антиколониалните борби срещу националистите в Кения, а по-късно и в Родезия. Основната й функция е била да действа като наказателен отряд, който убива или арестува опонентите на режима, след което ги "превъзпитава", или ги ликвидира. Фермата "Влакплаас" е мястото, където са извършени някои от тези убийства. В показанията си пред южноафриканската Комисия за истината и помирението Юджийн де Кок признава за повече от 100 случая на изтезания, изнудвания и убийства, които е извършил, докато е бил част от спецотряда.

Юджийн де Кок е противоречива фигура както сред тези, които са против апартейда, така и сред защитниците на режима. На базата на правилата, по които работи Комисията за истината и помирението, той е амнистиран за някои от извършените престъпления, но не може да бъде помилван за злодеяния, които не са извършени заради политически мотиви.

Пред комисията той признава, че неговата полицейска част - а и той лично, преди да стане командир - е отговорна за убийствата на няколко активисти, борещи се срещу апартейда не само в Южна Африка, но и в Свазиленд, Зимбабве и Ангола. За всеки от случаите, разглеждани от комисията, Де Кок е казвал и името на полицейския командир, които е контролирал работата му.

Интересът към Юджийн де Кок значително се увеличава, когато южноафриканската клинична психоложка Пумла Гободо-Мадикизеле описва в книгата си "Човекът умря тази нощ: Да простим на главния убиец при апартейда" подробности от разговорите, които е провела за кариерата му. Тази книга дава едно от най-силните и разтърсващи описания на това как полицейски служител извършва убийства, без да изпитва угризения на съвестта, а също и как такъв човек може да се спаси от греховете.

Така се стига до усещането, че Де Кок е бил използван като изкупителна жертва от тези, които са издавали заповеди за убийствата и които не са изправени пред правосъдието. Това чувство бе подсилено и от радиоинтервю, дадено през 2007 г. от обвинявания, че ръцете му са "изцапани с кръв" последен бял управник на Южна Африка Фредерик Вилем де Кларк, за когото се смята, че е нареждал някои от убийствата. Той категорично отрича тези обвинения.

Това мнение обаче не е общоприето. Въпреки честите опити на Юджийн де Кок да търси и да се извинява на семействата на жертвите, много хора обаче го сравняват с Айхман, а обяснението "просто изпълнявах заповеди" не е достатъчно. И все пак Де Кок показва достатъчно разкаяние, за да бъде пуснат на свобода за разлика от бившия депутат Клайв Дерби-Луис, който през 1993 г. е осъден за заговор за убийството на бившия ръководител на въоръженото крило на Африканския национален конгрес и ще си остане в затвора.

Юджийн де Кок е една от големите дилеми на преходното правосъдие. Кога справедливостта се превръща в отмъщение? Повечето южноафриканци изпитват доста смесени чувства, защото много хора, свързвани с режима на апартейда, в момента живеят спокойно в страната. И все пак в определен момент прошката е важна част от преходното правосъдие и без нея Южна Африка няма да може да се откъсне от миналото си.