Протегнатата ръка на АБВ към БСП за единодействие на местния вот веднага си спечели сравнението със съпрузите след развод, когато единият се опитва да се върне обратно в брачното ложе, но междувременно се е заиграл с нов партньор. Като застраховка, че няма да падне от два стола на земята. Партията на Георги Първанов с единия крак е нагазила в общо дясно управление с ГЕРБ, а другия елегантно плъзва към лявото. Столетницата обаче не иска да загуби съвсем връзките с първановистите, а единственият начин да покаже, че е на ниво, е да поиска невъзможното - АБВ да се разграничи от дясното управление.

Мнозина побързаха да обобщят, че Михаил Миков отказа на Първанов. Истината е, че става дума за изнудване. И както обикновено постъпват в БСП, започна се с изработването на "леви стандарти", преди да се подберат мераклиите за коалиция. Ясно е, че от тази трънка няма да излезе заек и съюз между двете формации на национално ниво няма да има. Което за едни кметски избори няма никакво значение. По-важното е какво ще се случи по места, а там е сигурно, че и АБВ, и БСП ще разчитат, ако не на единни кандидатури, то



поне на взаимна подкрепа, особено на втория тур



Известно е, че левите стандарти къща не хранят и наесен соцпартията може да изгуби и 8-те областни града, които в момента управлява. И червеният цвят съвсем ще изчезне от картата на България. Ако е стъпила здраво на земята, отслабената БСП би трябвало добре да разбира, че няма как да запази позиции в местната власт, заравяйки се в идеологически безсмислици без капка прагматизъм.

Безсмислено е столетницата да разчита на коалицията "БСП лява България", членовете на която са толкова скромни откъм електорален потенциал, че не си струва да ги слагаме до големите играчи. С тези тяснопартийни съюзи БСП няма да я докара доникъде, особено в областите, където досега се разчиташе на подкрепата на ДПС. Сега обаче такъв съюз трудно ще намери поддръжници след тежките провали на правителствата, рожба на коалирането с движението, от които губеща е само БСП. И на "Позитано" 20 са наясно. Всяка друга подкрепа обаче ще е от полза, дори да идва от най-неочаквани места. Затова е и заигравката с Патриотичния фронт, анонсите за която дойдоха след новогодишните празници. Те бяха подхвърлени от разни соцфункционери и не срещнаха никакъв отпор. Затова и отказът да се затръшне съвсем вратата пред бившите бесепари на Първанов. Но трябва да има и елемент на очакване.

Мъглата в стратегията на столетницата за коалиране на кметските избори ще се вдигне най-рано напролет. Решението за новите "червени линии", които ще разделят социалистите от едни партньори и ще ги приближат до други, ще бъде взето на великденския конгрес на партията. Дотогава ще трябва да се направи преглед на кадровия и електоралния потенциал по места, да се разиграят сценариите и възможните конфигурации, и да се избистри печелившата формула, която на всичкото отгоре трябва да е лява според повелята на "Позитано" поне на хартия.

В Монтана, Враца и Ловеч социалистите няма лесно да преглътнат съюз с АБВ. Именно



от Северозапада тръгна отливът на партийни членове



към партията на Първанов. Във Видин едва ли ще посмеят и да издигнат свой кмет след резила с предишния, уличен в злоупотреби. В Ловеч пък още помнят как преди последните избори в тесен кръг бившият президент уверявал пребоядисалите се в азбукари, че ще управляват заедно с ГЕРБ и че целта е да отнемат червените бастиони на местния вот. Нагласата на червените в Сливен и Пловдив пък отсега е за хвърляне на мостове към АБВ. Във Варна имат самочувствието, че могат да се надяват на тяхното рамо, но за червен кандидат, а в Бургас, дори и да искат коалиция, питат с кого и веднага се мотивират, че местните първановисти са неразпознаваеми и нямат тежест. Така че се очертава доста пъстра и разнополюсна картина, която ще изисква сложна подредба. Тънките маневри ще трябва да се съобразят и с присъствието на най-сериозния опонент - ГЕРБ, който още на предишните избори отне хегемонията на левицата с почти двоен резултат. За капак в схемата с взлом ще нахлуе купеният и корпоративният вот, този път на фона на тоталното безпаричие на БСП, която след два поредни вота и двойно окастрена субсидия има кредити, но не и ресурс да се мери с платежоспособните участници.

И ако за БСП на местния вот залогът е съхраняването на имиджа на втора по влияние партия, то за АБВ е въпрос на доказване и



оцеляване като нов политически субект в левия спектър



Нещо, което ще й се удаде много трудно, докато участва в дясно правителство. Колкото и да се хвали, че тя е левият коректив в управлението и е извоювала коледни добавки и вдигане на минималната заплата. Протегнатата ръка на Първанов бе стратегически ход, а не следновогодишна хрумка. Той се опитва да легитимира своята партия на лявото поле в битката за окопаването в местната власт, но на гърба на БСП. Неведнъж бившият президент се провъзгласяваше за обединител. Сега просто се връща към тази си роля. Но истинската му роля е на човека, който на практика разцепи левицата. Действията му сега не са от полза за БСП, защото местните структури ще бъдат разколебани между предателството и праволинейността. Но залогът си струва - предстоят 4 г. местно управление. Така че ще продължим да гледаме играта на котка и мишка. От това "бягай - обичам те" ще има печеливши. Въпросът е накъде ще тръгнат обидените от непрекъснатите леви залитания - ту вдясно, ту към ДПС.