|
| Финансовият министър Владислав Горанов обещава да избави бюджета от свръхдефицит и да вкара България в "чакалнята" за еврозоната. |
Може би е време
да забраним на политиците да употребяват думата "приоритет"
Та те я използват за щяло и нещяло. Програмата на "Борисов 2" е пълна с лоши примери. Там фигурира следният озадачаващ "приоритет" - "Поетапно увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП". Не може харченето на повече пари да е приоритет, дори да е по команда на НАТО. Ако ще расте военният бюджет, важно е да знаем каква ще е ползата за България. И да сме сигурни, че МО няма да купува овехтяло оборудване, което никоя друга армия не желае.
Увеличаването на средствата е "приоритет" и в друга секция на документа - наука и образование. Само че важното не е да се харчат повече пари, а да се подобри качеството на образованието и науката и да се спре изтичането на мозъци от България.
Ако съдим по програмата, предстои разширяване на сътрудничеството, задълбочаване на партньорство и активизиране на контактите с цял свят - от Македония до Мавриций. Хубаво, но не може да са ти приоритет и Русия, и Узбекистан, и САЩ, и Бруней, нали?
В програмата има заявки за сериозни реформи - в правосъдието, в здравеопазването и т.н. Дано да видим изпълнение. Това, което се случва в пенсионната система, обаче не е добър пример. Тактиката "газ-спирачка-завой" води до съсипване на "машината". А атаката на финансовия министър срещу пенсионните фондове не е описана и обяснена никъде в програмата.
Вече много пъти сме виждали как правителствата ни обещават едно, а вършат друго. Освен това не може да се реформират всички болни системи в държавата наведнъж. Времето, парите и човешкият ресурс са ограничени и тъкмо заради това правителството трябва да реши кое е най-важно и неотложно и с него да започне.
Когато всичко е приоритет, всъщност нищо не е приоритет
Представете си къща, плачеща за обновление и почистване. Не може едновременно да сменяш дограма, да боядисваш, да слагаш паркет, да поправяш канализацията и мивките и да редиш нови мебели. Едно, че няма да стигнат парите за всичко накуп, второ, че няма как да стане наведнъж.
Трябва ли текущите задължения на администрацията да се пъхат в програма за управление? В такава програма правителството трябва да заяви какво смята да промени и да подобри в 4-годишния си мандат, а не да описва всекидневните занимания на чиновниците по министерства - за това си има други формати. Но ето че Министерството на финансите рапортува, че ще изготвя "информация и доклади за изпълнението на държавния бюджет в нормативно определените срокове". А външното министерство обещава да идентифицира подходящи проекти в рамките на програмата "Помощ за развитие". Е как иначе ще работи програмата, ако не се намерят подходящи проекти?
Обемистият документ на кабинета съдържа огромен брой заявки за ремонтиране и писане на нови закони.
Нормотворчеството е опасна мания
на българските политици. Непрекъснатата смяна на правилата е порочна, а най-големият проблем е, че у нас законите - добри или лоши, не се спазват. Нарушители стават дори самите управляващи. Законът за публичните финанси например забранява бюджетният дефицит да е повече от 3%. Само че за 2014 г. дефицитът бе над 3%, а вероятно и тази година ще е така. Но фабриката за закони ще продължи да трака - кабинетът обещава нов (пореден) закон за енергийната ефективност, може би нов Кодекс на труда (или още кърпежи на стария), нов закон за доброволчеството и т.н Предвиден е дори специален закон за изграждане на високоскоростни широколентови мрежи. Сериозно.
Министерството на финансите скромно е записало в програмата, че ще пази ниски нива на публичния дълг и бюджетния дефицит. "Запазване на данъчната система", обещава министър Владислав Горанов. По-нататък пише, че ще се въвежда данък върху финансовите трансакции, но вероятно за Горанов това е само дребен щрих в данъчния пейзаж.
В стил "впрягане на каруцата пред коня" правителството предвижда "създаване на ефективна Единна приходна агенция (ЕПА) - чрез сливане на НАП и Агенция "Митници". Както разбираме от изредените мерки под тази цел, тепърва ще се прави анализ как сливането ще се отрази на събирането на мита, данъци и осигуровки. Щом анализ няма, защо се афишира като планирано сливането на двете приходни агенции?
В България си имаме немалко фондове, вкл. Национален иновационен. Повечето работят непрозрачно и нерядко се оказват развъдници на корупция и скандали. Но
всяко ново правителство ражда нови фондове
"Борисов 2" не прави изключение. В програмата му е залегнало създаване на "инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство". Ще се изгражда и фонд "за създаване на високотехнологични промишлени предприятия и предприятия от интензивните на знание услуги". Не ви ли намирисва на касички за непрозрачно харчене на обществени пари?
Правителственият документ с досадна педантичност изброява всякакви стратегии, концепции, програми и планове, които така или иначе трябва да се изпълняват: за иновации и добро управление, за демографско развитие, за подобряване на майчиното и детското здраве, за насърчаване на равнопоставеността на половете, за намаляване на бедността, за малкия бизнес, за интелигентна специализация и какво ли не още.
В частта "Икономика и растеж" през ред се говори за насърчаване и подкрепа - на хайтек фирми, на инвестиции, на развойна дейност и прочее. Това е хубаво. Покрай дежурните обещания за подкрепа на бизнеса има и конкретни идеи - намаляване на срокове, такси и бумащина. Но преобладават "мерки" от сорта: "Изпълнение на стратегическите приоритети, предвидени в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 и "Актуализиране на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия и повторното й адаптиране към новия Small Business Act след приемането му от ЕК".
Цел №4, която си е поставило Министерството на икономиката, гласи: "Оздравяване и ускорено развитие на българската индустрия по пътя на рязко повишаване на нейната конкурентоспособност чрез оптимизация на веригите за създаване на стойност"? Чудите се как ще се "оптимизират веригите"? Ето я "мярката" - "Разработване на Концепция за укрепване на индустриалната база в България според Стратегията за възраждане на индустрията за целите на Насърчаване на частните инвестиции в иновативни предприятия". В същото време
никъде в програмата не пише, че правителството ще вдига осигуровките
с по половин процент всяка година, нищо че министър Калфин вече го обсъжда със социалните партньори. Вдигането на осигурителната тежест определено не е подкрепяща бизнеса мярка.
В програмата откриваме и такава "мярка": "Разработване на Концепция за укрепване на индустриалната база според Стратегията за възраждане на индустрията за целите на стабилен икономически растеж Renaissance of Industry for a Sustainable Europe (RISE), насърчаваща технологичните, стопанските, финансовите, екологичните и социалните иновации с цел трета индустриална революция, включително стратегия за ефективност". На това място и най-добросъвестният читател вече получава менингит.
С толкова много стратегии и грижа за всичко и за всеки България трябваше вече да е поне среднобогата европейска страна. Ако изрежем от програмата клишетата на чиновниците от всичките министерства, които държат да ни убедят колко е отговорна, натоварена и по брюкселски сложна работата им, вероятно от двестате страници и 1153-те "мерки" ще останат най-много двайсетина листа с ценно съдържание.
Изглежда, че целият трудов стаж на българския чиновник минава в писането и актуализирането на стратегии и концепции, а време за изпълнението им никога не остава. Може би трябва тотална промяна - да сменим сложните и високопарни документи с прости план-графици с ясни задачи, срокове и отговорници. Защото всеки важен дълъг път се изминава с малки крачки в точната посока.
