Със съпруга ми сме разделени отдавна, но нямаме развод. Ако нещо стане с мен, той ще ме наследи ли, при положение че имаме две деца, които живеят при мен? Може ли да завещая всичко на децата предварително?

В. Ж., София



В действащия в момента Семеен кодекс (СК) има специален раздел, озаглавен "Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт". В чл.54 от СК е записано, че след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Изрично е уточнено, че "тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2." Въпросната разпоредба е свързана с възможността за продължаване на развод, от страна на други лица, включително и други наследници.

По закон правото на развод не преминава върху наследниците. Има едно изключение. Според него "призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг". Съдът обаче отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

На практика това означава, че единствената възможност да не наследи съпруга е да е минал развод или такъв да е започнал, но да не е приключил. Последната хипотеза е обаче само при описаните по-горе правила, свързани с произнасянето на вина.

Във всички останали случаи обаче преживелият съпруг си е наследник и то по закон. И това става по строги правила. По Закона за наследството (ЗН) децата наследяват родителите си поравно. Пак по същия закон съпругът наследява поравно с децата. Когато наследяват съпругът и децата, не наследяват внуците. Те са изключени от родителите си. Това са общите правила. Те обаче трябва да се съобразяват с всеки конкретен казус. Защото ако например става дума например за имущество, за имот, който съпрузите са придобили в рамките на брака, то той е на само наследство, но и съпружеска имуществена общност (СИО).

Това означава, че при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросното имущество или имот. Така в процедура по наследяване влиза само другата половина от имота - тази, която е била на починалия съпруг. Именно тази половина се наследява поравно от преживелия съпруг и децата. Те получават по една трета идеални части от половината имот. Така най-много от този имот ще има всъщност преживелият съпруг - една втора от целия имот (частта му от СИО) плюс една трета от другата половина (по наследство). Всичко това са идеални части, които могат да бъдат единствено разделени чрез доброволна или съдебна делба. Дотогава има режим на съсобственост. Последната може да се раздели чрез делба и като имотът се даде само на единия, а той да наплати с пари дела на останалите. Иначе може да се кара дълго време в този режим на съсобственост и когато почине и другият съпруг, двете деца ще имат по една втора от целия имот. Те пак ще са идеални части и за да се получат реални части, пак задължително трябва да се мине през делба.

Ако починалият съпруг има имоти, придобити отпреди брака, тогава съпругът и децата пак наследяват поравно. Тук преживелият съпруг обаче няма никакво предимство, защото не е налице съпружеска имуществена общност. И всеки ще има по една трета от въпросния имот.

Иначе когато съпругът наследява с други (ако няма деца), то правилата са други. Така ако наследява заедно с възходящи (баща, майка) или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория. Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.

Що се отнася да евентуално завещание, то тук трябва да бъдат отбелязани няколко неща. Според Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част пък се нарича разполагаема част на наследодателя.

Запазената част на низходящи (деца, внуци, включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи (деца или внуци) и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Ако със завещание са нарушени тези запазени части, всеки ощетен има право на иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".