ВИЗИТКА:

Алън Коли е генерален директор на швейцарската организация ЕПИ (доставчик на социални услуги), а Серж Лансон е директор на социално-професионалната служба в организацията.

----------

- Откога съществува ЕПИ (обществени институции за интеграция)?

Алън Коли: Това е проект, който обединява няколко по-малки организации в една по-голяма в рамките на кантон Женева. Нашата съществува от 2008 г. Най-старата организация, която влиза в тази структура, съществува от 1952 г. Ние сме общо пет организации, които се грижат за хора с различен вид увреждане - интелектуални затруднения, психични увреждания, хора с трудности в интеграцията, които нямат увреждане. Днес имаме 1300 служители, а бюджетът ни е около 100 млн. швейцарски франка.

- Това означава, че сте голяма организация. Как се включва държавата във вашата дейност?

АК: Има закон, който поставя рамката и принципите ни на работа, имаме договор за услуги с държавата, който покрива около 60% от нашата дейност и бюджет.

- А останалите 40%?

АК: Те се покриват от пенсиите на хората, които са наши потребители, от приходи от услуги за оценяване, които предоставяме, и от продажбата на нашите продукти. Имаме шест ресторанта в кантона, три магазина и производствен център, където клиентите могат ни посетят. Опитваме се да развием партньорство с държавните служби. Например съвсем скоро сключихме договор за обновяване на градската библиотека в Женева. Хора с увреждания от ЕПИ ще участват в изпълнението.

- Как човек с увреждане може да стане част от вашата организация?

АК: Семействата или законните представители подготвят досие за съответния човек, което се внася в специална комисия, която издава препоръки. Това е така наречената насочваща комисия, която е структура на кантона. Състои се от лекари и представители на институции като нашата и представители на сдружения на семействата. Комисията разглежда досието и издава препоръка, която не е задължителна, и с нея насочва човека например към ЕПИ, към нашата институция. Днес обаче има доста дълъг списък от чакащи. Проблемът засяга основно хора, които не са засегнати от интелектуални затруднения, а от психични увреждания, които имат смущения в поведението. Грижата за такива хора изисква много персонал, защото те могат да бъдат и агресивни, и това е едно от големите предизвикателства, пред които сме изправени - как да приемаме такива хора и да направим така, че те да могат да съжителстват с хора с други видове увреждания.

- Колко са потребителите ви в момента?

Серж Лансон: Имаме 300 потребители в защитените жилища и 450 служители на адаптирани работни места в ателиета.

- Какъв вид дейности предлагате на хората с увреждания?

СЛ: Имаме металообработка, механика, дървообработка, опаковане, производство на свещи, сапуни, дървени изделия, инфографика, печат, табели, информационни пана.

- Бихте ли описали как се случва процесът на производство, когато в него са заети хора с увреждания?

СЛ: Произвеждаме 30 хил. свещи годишно с екип от 25 души и ги продаваме в нашите магазини, на големи предприятия за подаръци в края на годината. Има и 220 дни в годината, в които имаме търговски мероприятия - панаири, търговски центрове. В тази дейност специално участват най-вече хора с интелектуални затруднения.

- Как определяте кой потребител с каква дейност да се занимава?

СЛ: Това се определя в зависимост от нивото на самостоятелност на човека и способността му да учи и да придобива нови умения. Производствата от занаятчийски тип като сапуни и свещи са тип производство, в което има повтарящи се жестове и те са достъпни за хора с по-ограничена самостоятелност. Но продуктите, които произвеждаме, са с маркетингова насоченост.

- Потребителите получават ли заплати?

АК: Да. Средната заплата е 6 швейцарски франка на час, но животът в Швейцария е много скъп. Ние следваме принципа на самоопределянето - хората трябва да имат желание да работят и да правят това, което им харесва, затова се опитваме да предлагаме много различни дейности. Възможно е наш потребител да работи в дадено ателие за известно време и след това да се откаже и да иска да прави нещо друго. Ние се опитваме да създадем рамка, която да позволи това.

- До колко може да стигне заплатата?

АК: В Швейцария, когато човек с увреждане работи и започне да получава възнаграждение, близко до това, преди да настъпи увреждането, сумата за пенсия намалява. Пенсията се изчислява на база доходите преди настъпването на увреждането. Така че потребителите в нашите ателиета получават възнаграждение, което нараства и няма таван, но в определен момент те губят пенсията си или се връщат на нормално работно място. Това важи за най-автономните от тях. По-голямата част от хората, които работят при нас, не са в състояние да достигнат този максимум и да отидат да работят на обикновения пазар на труда.

- Освен дейностите в реална среда, имате и защитени жилища. Как стоят нещата там?

АК: Имаме и защитени жилища, като потребителите, настанени там, също могат да посещават дневни центрове като този на фондация "Светът на Мария", изграден в България. Дейностите в центровете обаче са по-малко насочени към производство и продажби, а повече към занимания, към това хората да се научат как да живеят, да поддържат хигиената си, да готвят. Нашата задача е винаги да се опитваме да насърчим тези хора да направят една допълнителна крачка и да напуснат комфортната си зона. Но при всички положения уважаваме избора на всеки.

- Има ли срок, в който вашите клиенти могат да ползват социалните услуги на организацията - както в ателиетата, така и в защитените жилища?

АК: Няма срок, приемаме хората и те остават с нас до края. Понастоящем имаме проблем с това, че нашите потребители вече достигат напреднала възраст и се появяват допълнителни затруднения - болести, например. Една от трудностите, която срещаме в момента, е, че жилищата ни не са пригодени за хора в напреднала възраст с допълнителни заболявания.

- Каква е ролята на семействата на вашите потребители?

АК: Когато хората имат семейства, това е добре, но голяма част от нашите потребители имат законен представител, защото семействата им са се отказали от тях. Около 2/3 от потребителите се представляват от законен представител или защото родителите им са починали, или защото са ги изоставили. Ние редовно провеждаме срещи със семейството или с представителите и говорим за плана на развитие на всеки отделен човек.

- Има ли изцяло такива частни организации и как вие си сътрудничите с частния сектор?

СЛ: Има частни организации, но всички получават държавно финансиране. Няма разлика по отношение на финансирането между нас и тях. Всички институции имат договор за услуга с държавата и получават финансиране, защото предоставянето на този вид услуга е толкова скъпо, че никоя частна фирма не е в състояние да го прави сама.

- Има ли в Швейцария фирми, които с предимство възлагат поръчки на хора с увреждания?

АК: Няма такова нещо. Предприятията нямат никакви задължения, но някои развиват аспекта на социалната отговорност и работят с институции като нас и наемат хора от нас. Например в "Карандаш" (швейцарски производител на моливи - б. р.) има наше ателие, където работят 15 души от нашата организация. Това е така, защото фирмата има желание за такова сътрудничество.

- Как социалното министерство ви контролира?

СЛ: Трябва да отговорим на известен брой критерии и да се съобразяваме със стандарти, правят се одити на различни нива. Редовно даваме сведения за работата ни, за да може да се осъществи този контрол.

- Вие сте в България по проект за обмен на опит с фондация "Светът на Мария", която откри център за хора с увреждания. Какви са вашите впечатления?

АК: Много се радвам, че фондацията и нашите български партньори проявиха такъв интерес към нашата работа. За нас е интересно да видим как се развиват нещата тук. Вярно е, че всеки модел зависи от конкретните условия - от икономическата и политическата среда. И това посещение е повод да си дадем сметка, че в Швейцария има хубави неща, но в други аспекти може би сме избързали. И тук ние преоткриваме човешкото измерение, което много по-лесно се появява в малките структури в сравнение с по-големите. Опитът на "Светът на Мария" е много добър, но мисля, че държавата трябва да направи усилия и да регламентира със закон и да гарантира правото на хората с увреждания да посещават места като това. Всичко е въпрос на средства, но политическата воля трябва да стига по-далече и да е по-голяма.