Във ведомствено съдебно жилище лесно се влиза, но трудно се излиза. Това показват последните два случая на неправомерно използване на апартаменти на Министерството на правосъдието. Единият е на бившия зам.-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева, а другият е на бившия член на Висшия съдебен съвет и вече пенсиониран прокурор Радка Петрова. И двата случая онагледиха колко криво може да бъде разбрана властта. Дамите отказаха да напуснат жилищата си с държавен наем, макар и вече да нямат право да ги ползват. В същото време много командировани магистрати са на свободен наем.

В опита си да запази ведомственото си жилище Сапунджиева дори си намери работа като съдебна секретарка по заместване в Софийския административен съд. Бившата зам.-министърка от квотата на ДПС, член на ЦИК, президентски секретар и член на комисията за конфликт на интереси, е подала документи точно за това свободно място. От министерството обаче са категорични, че въпреки новата й работа,



трябва да кандидатства наново за апартамента



и да бъде класирана заедно с останалите нуждаещи се. В момента тя обитава тристаен апартамент от 98.6 кв.м в столичния кв. "Витоша". Договорът й за наем е прекратен и в момента тече процедурата за принудителното й извеждане. Отговорните за това са областната управа и МВР. Сапунджиева живее там от 2002 г., а "Капитал" разкри, че в края на 2013 г. домът й е бил "козметично" ремонтиран за 46 хил. лв. в нарушение на закона с пари от бюджета на "Фонд затворно дело", който е специално за местата за лишаване от свобода. Министерството потвърди този факт и съобщи, че от неговия бюджет не е плащано за основен или текущ ремонт на ведомствени жилища. По закон поддържането и текущите ремонти са за сметка на наемателите.

Сапунджиева призна пред "Сега", че няма основание да живее във ведомствения апартамент и се опитва да си намери квартира. Тя писала молба до министър Христо Иванов да ползва жилището, докато намери друго, но не получила отговор. Сапунджиева обясни, че домът й е даден, когато е била президентски секретар. После е прехвърлен към Министерството на правосъдието.

Преди дни от Висшия съдебен съвет (ВСС) изискаха преписката по назначението от Софийския административен съд, тъй като новата съдебна секретарка е назначена, без да се иска разрешението на съвета, каквато по принцип е практиката. Това повдига въпроса и за необявените свободни места в администрацията на съдебната власт, пък били те и по заместване, и начина, по който се заемат. "Назначаваме едно лице за барман. Без конкурс, защото е барман. То е влязло вече в системата. След 3 месеца барманът е преназначен, въпреки че длъжността е конкурсна, познайте какъв - ръководител на учебната и почивната база. Ето това правим ние. Назначаваме някого за



чистач и после го преназначаваме за главен специалист



хигиенно обслужване. Назначаваме някого за секретар и после без конкурс го преназначаваме за съдебен помощник." Така преди повече от година главният прокурор Сотир Цацаров обясни по време на заседание на ВСС каква е практиката в системата.

Колкото до Радка Петрова, за нея стана ясно, че и след като е пенсионирана от прокуратурата през юли м.г., тя продължава да ползва ведомственото жилище, което получи като член на ВСС. Договорът й за наем е изтекъл през 2013 г. От имотните й декларации се вижда, че притежава апартамент в Перник. Петрова не беше открита за коментар от "Сега".

През 2009 г. тя бе една от четиримата членове на ВСС, които опитаха да си купят ведомствените жилища, в които бяха настанени. Останалите трима са Георги Шопов, Мая Кипринска и Петър Стоянов. Апартаментите в столичния кв. "Красно село", които ползват, тъй като не са от София, са от по 115 кв.м. След като медиите разкриха случая обаче министерството така и не финализира сделката. Първият постоянно действащ ВСС, който заработи през 2007 г., трудно реши жилищния си проблем и дълго време членовете му живяха на хотел. Това не попречи на част от членовете му да опитат да купят апартаментите.

Проблемът с ведомствените апартаменти на съдебната власт не е от вчера. Одитен доклад на Сметната палата за управлението и разпореждането с имоти в министерството за периода от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2012 г. казва, че "при управлението на жилищата от ведомствения фонд на МП са допуснати нарушения на действащи нормативни актове. (...) Осъществяваният контрол на договорите за наем на ведомствени жилища не е надежден, в резултат на което е допуснато незаконосъобразно ползване на имоти от жилищния фонд на Министерството на правосъдието. Нарушенията не са установени и докладвани своевременно, поради което не са предприети адекватни управленски решения. (...) Създадени са предпоставки за незаконосъобразно настаняване във ведомствени жилища.".

Този доклад на Сметната палата е от началото на 2014 г. И в края й обаче има проблеми, които все така си стоят нерешени. В него е описано как има



8 случая на наематели, които не са служители



на министерството и не отговарят на условията. Те са настанени в жилищата в периода 1963-1981 г., когато е действало друго законодателство. В 3 от случаите дори няма договор за наем. Ръководството на министерството било уведомено писмено през 2008 г., 2010 г. и 2012 г. от началника на затвора в Плевен, който предлагал да се отправи искане до областния управител за издаване на заповеди за изземване на имотите. От министерството обаче не са предприети никакви мерки. В справка за ведомствените жилища, получена от "Сега" по Закона за достъп до обществена информация през октомври 2014 г., се вижда, че в Плевен все още има три апартамента, в които настаняването е нерегламентирано. Два от тях са от 54 кв.м, а третият - от 75 кв.м.

Министерството на правосъдието (МП) не дава информация за това кой ползва ведомствените му жилища. От справката му става ясно само, че има 123 апартамента, като 37 от тях са празни. От министерството приемат, че не само имената, но и длъжностите на наемателите са лични данни, които не могат да бъдат разкривани. Така не се разбира колко от жилищата се ползват от магистрати и колко от чиновници. Отговарят само, че сред тях има служители от централната администрация на министерството, от дирекциите "Изпълнение на наказанията" и "Охрана", както и от органите на съдебната власт. Не става ясно обаче колко чиновници и колко магистрати живеят във ведомствен апартамент. За част от апартаментите не е посочен нито наемът, нито откога са наети. От наличната информация излиза, че най-старите договори за наем са от периода 1996-1998 г. Те са за едностайни апартаменти във Варна, за които не е обявена цена. В София има хора, които живеят във ведомствени жилища още от 2000-2002 г. От справката например се вижда, че за жилище от 160 кв.м, заето през октомври 2000 г., някой плаща 212 лв. на месец. Тристаен апартамент, само че от 87 кв. м, е отдаден още през 2001 г. срещу 93 лв.



Жилище от 160 кв.м, наето през 2002 г., струва 388 лв.



И макар от министерството да не предоставиха пълна справка, на сайта му могат да бъдат открити няколко списъка за разпределение на ведомствени жилища, в които фигурират не само точните адреси на имотите, но и трите имена на наемателите им. От тях се вижда, че министерството разполага и с мезонети в столичния кв. "Манастирски ливади", в които са настанени съдии от двете специализирани съдилища. От друг списък става ясно, че във ведомствено жилище от 115 кв.м в кв. "Красно село" заедно със семейството си живее член на Висшия съдебен съвет.

Явно не всеки харесва условията във ведомствените жилища на правосъдното министерство. Преди близо две години стана ясно, че за един от новите зам.главни прокурори е прехвърлен специален апартамент от МВР. Официалното обяснение беше, че МП е нямало свободен.

Очевидно е крайно време да се сложи ред за това как и на кого в съдебната власт се дават ведомствени апартаменти. И да се осъществява реален контрол дали наемателите имат право да ползват жилището, или не. "Ако това ще реши въпросите на реформата, ще изляза на палатка", коментира неотдавна един от неправомерните ползватели. Все отнякъде обаче трябва да се започне.