Министерството на спорта ще затегне контрола върху сдруженията, които финансира по националната програма за младежта. Това се разбра вчера от думите на зам.-министъра по спорта Калин Каменов. Всяка година ведомството отпуска 1.4 млн. лв. на организации, които да популяризират програмите за обучение, квалификация и стартиране на бизнес сред младите. Проверка е показала, че някои сдружения дори не поддържат офис. Такъв е примерът с "Призма" в Кърджали, която е получила 35 хил. лв. от държавата. Друга организация на държавна издръжка - пловдивската "Голям брат, голяма сестра", пък има офис, но е също толкова неоткриваема, защото той е заключен, а телефонът й е изключен. "Как се очаква, че младежите с проблеми ще ги открият?", попита Каменов. "Голям брат, голяма сестра" е взела 45 хил. лв.

"Организациите си седят в някакви офиси и очакват младежите да ги открият. Ние искаме да видим как тези информационни центрове вършат наистина полезна работа, а не да стоят в кабинетите си. Ако някой си мисли, че ще продължава да си живее безконтролно, се лъже", коментира Каменов. Точно затова спортното министерство ще търси нова методика за финансиране, която ще цели работа на място с младежите.

Неефективността на младежките програми се потвърждава и от изследване на Института за социални изследвания и маркетинг, цитирано от зам.-министъра. Изследването цели да определи нагласите на младите хора към образованието, квалификацията и намирането на работа и като цяло данните очертават много лош профил на младежите у нас. 67 на сто от младежите у нас имат свободно време, което ни прави рекордьори в Европа. От изследването обаче става ясно, че те не го ползват пълноценно - не смятат да изкарват допълнителни курсове (77%), не четат (69%), не спортуват (63%).

Тази липса на инициатива определя и друга тревожна тенденция сред младите - труден живот. 33 на сто от анкетираните са отговорили, че живеят така, но пък половината от младите не работят. 62 на сто дори не са стигали до бюрата по труда, а едва 4% са се впуснали в дълбокото със собствен бизнес. На фона на тази картина процентът на хората, които биха си пробвали късмета извън страната ни, е висок - 30 на сто. От тях обаче половината не знаят чужд език. Малко над 90% ползват интернет, но половината не знаят, че има европейски програми за работа и безплатни курсове за квалификация.

"Картината, която ни дават данните, не е приятна. Държавата трябва да започне по-координирано да работи за включването на младите в обществения и професионалния живот. България е на първо място в Европа по показателя NEETs на хора, които не работят, не учат и не се образоват с 22.6%, докато средният процент за ЕС е 12", коментира заместник-министърът.

НАГЛАСИ

Проучването посочва още, че се засилва евроскептицизмът сред младите, а повечето не се интересуват от политическия и обществен живот на страната. 28% обявяват, че ще гласуват на предстоящите местни избори, а 10% твърдят, че са готови да продадат гласа си. Ниско е доверието в институциите. 80% от анкетираните смятат, че местната администрация не обръща внимание на техните проблеми. Още по-тревожно е, че едва 32% вярват, че в България може да се забогатее по честен начин. Липсата на инициативност също е сериозен проблем след българските младежи. 98% не са членували в никакви организации, а само 7.5% са се занимавали с доброволчески дейности.