Западното общество очаквано реагира на атентата в "Шарли ебдо" с множество коментари. Но нещо любопитно ни убягва - има сечение, което групира интерпретациите на две. Едни хора търсят главно причините и ги намират в неравенството и липсата на перспектива за малцинствата във Франция (Западна Европа). Както и в съвременния колониализъм на Запада. Другите се фокусират върху следствията - демокрацията е заплашена, свободата на словото, съжителството. Ако търсят причини, правят паралел с християнството - и двете религии имат кървави периоди. Първите казват: "Това е лош свят, ражда тероризъм, оправете му ценностите!" Това не е техният свят. Вторите: "Не, ценностите са наред, трябва да ги защитим. Ислямът просто не е преживял Просвещението си." Това е техният свят. Не е трудно да различим идейните корени на противопоставянето - от едната страна са левите интелектуалци, за които либералният Запад, капиталистическите му недъзи и войните му за ресурси са виновни за бедите. От другата страна е либералната мисъл, която тактично измества фокуса - не, няма проблем с либерализма, той носи всеобщо щастие; проблемът е с тази част от исляма, която не е извървяла пътя до търпимост с други религии.

Различният подход е обясним - след края на Студената война лявото е в тотална опозиция на либерализма. Разпрата "Аз съм/не съм Шарли" е част от това противопоставяне. Но интересни са най-гласовите му изразители. Левият интелектуалец Славой Жижек, анализирайки радикалния ислямизъм след "Шарли ебдо", го обясни с



"класов бунт, който използва



дълбоките пукнатини между малки групи от заможни земевладелци и техните бедни арендатори" (по повод Пакистан). И обвини "либералната демокрация, която е съюзник на феодалите". Мнението на "другата страна" бе изразено най-мощно от официалните западни власти, от цялата западна институционалност - държавни глави се събраха на Площада на свободата на словото, а Франсоа Оланд заяви: "Днес беше атакувана цялата Република. Републиката - това е свободата на словото, културата, творчеството, плурализмът, демокрацията." Т.е. пак виждаме как лявото дири причините и ги намира в социалната неправда и либерализма, а той акцентира върху следствието и застрашените свои атрибути.

И двете гледни точки имат недостатъци. Какви класи, каква бедност, след като мнозина от терористите ислямисти са от заможни семейства, почти от средната класа? Не си ли противоречи либерализмът, който е измислен на Запад, но проповядвайки равни права, може да разруши същия този Запад, ако Франция един ден наистина се събуди с президент мюсюлманин? (Уелбек). Но целта на този текст не е да определя кой е крив и кой прав. Най-малко защото, видно е, левите и либералите водят различен разговор. Целта е да се покаже, че това объркване, тази недостатъчност в оценките, това незнание са исторически предопределени. Нито лявата политическа теория, нито либералната са разглеждали някога исляма или ислямизма като риск.

Темата е изключително важна и отваря днешен дефицит - как ние от Запада да си обясним радикалния ислямизъм, след като двете водещи политически доктрини никога не са го забелязвали, никога не са го прогнозирали като опасност. Как да имаме адекватна позиция, след като нашите бащи учители не са ни говорили за него. И теорията на Маркс, ценностен темел на днешното ляво, и либерализмът, са продукт на Просвещението, сочат и/или прогнозират път за развитие на човечеството. Универсалисткият им подход е известен - "класата", "производствените отношения", "класовата борба" и т.н. са общовалиден двигател на обществените преобразувания, без значение на география, религия, етнос или друга местна особеност (Маркс); знание, демокрация, пазар, разум и т.н. са "инструмент" за постигане на щастие където и да е по света (либерализмът). Трудно можем да искаме от универсалисти (при това - почти всички материалисти) да обърнат внимание на религията. Но днес са видни две неща -



Западът е разклатен от войнстващ ислямизъм



Спорно е дали двете универсалистически концепции са приложими спрямо исляма. Редно е да отчетем, че Маркс и либералите не предупредиха за тази опасност пред Запада, нито допуснаха такова препятствие пред идеологиите си.

Някои неща се забравят или поне не се знаят. Маркс например е разглеждал източното православие (Русия) като особен случай при посочените от него взаимоотношения между класите. Значи все пак е обърнал внимание на религията, видял е, че има някаква, която "се изрепчва" на общовалидните закономерности. Забелязал е обаче православна Русия на източната европейска граница, но не и Османската империя на южната. Забравя се също, че Франсис Фукуяма, който написа "Краят на историята и последният човек", изреждайки окончателните победи на либералната демокрация по света, въобще не включи ислямския свят. Просто защото тя не бе победила там. След атентата срещу кулите близнаци обясни, че "това с края на историята" го имало още при Хегел и Маркс, той просто се поупражнявал - т.е. се извини. Доста неща трябва да се преосмислят.

Нека се върнем по-назад. Маркс е атеист, който признава корените на религията, но смята за водещи науката и капиталистическите отношения. Американският изследовател Джон Лукач го атакува, че в XIX век, когато край него почват да бъкат национализми, той вижда универсализъм в "класите". Но само няколко десетилетия по-късно избухва Първата световна война, при която класите нито движат нещо, нито предизвикват общи процеси. Универсалното се оказва национализмът, т.е. някакъв дух, който напълно отсъства при посочваните от Маркс материалистически закономерности. Не е ли подценил по същия начин и религиите?!

Лукач е критик на Маркс и може да не му вярваме. Но да питаме наши леви познавачи, изследователи на Маркс - забелязвал ли е той исляма, допускал ли е да се появи радикална форма, която да е риск за посочваните от него закономерности на развитие? "Темата е много интересна. Маркс е материалист - битието определя съзнанието. Но е интересно, че е



виждал като реакционна и консервативна религия



източното православие заради Русия. Смятал е, че православното духовенство е деспотично и пречи на осъзнаването на пролетариата. За исляма няма нищо - по това време Османската империя, която е в досег със Стария континент, се модернизира, европеизира", сподели проф. Димитър Генчев. "Не съм срещал в неговите съчинения исляма като препятствие. Енгелс има работи за руско-турските войни и споменава и исляма, но това не е основен негов проблем", заяви и проф. Васил Проданов. Маркс и Енгелс разглеждат исляма единствено в контекста на актуалната геополитика. Бъдещето е известно - във втората половина на XX век в Арабския свят се появяват режими, които се мъчат да съчетаят исляма със социализма, оттам и с марксизма. Търси се общото, марксизмът не предрича радикализиране на исляма.

Сега да обърнем внимание на либералите. Антоан дьо Кондорсе е прекрасен просвещенски мислител, съвременник на Френската революция. Но вижте колко наивно, макар и красиво, е описал бъдещето: "въвеждането на единна парична единица в огромния континент Африка ще сложи край на срамното грабителство"; "европейците, ограничавайки се до свободна търговия, достатъчно просветени относно собствените си права, за да си позволят да се възползват от правата на другите народи, ще уважават тази независимост" (спрямо колониите); "онези монаси, които са донесли на тези народи само срамни предразсъдъци, заплашвайки ги с ново господство, ще бъдат земестени с хора, заети да разпространяват сред тези нации истини". Според Кондорсе хората от други религии ще заимстват западния светски проект просто защото той носи добрини. Но историята сочи, че нито посочените от Кондорсе универсални ценности (пари, просвета, разум и т.н.) носят навсякъде добро, нито пък хората навсякъде прегръщат светската държава. Нямаме специфично изследване на религиите при либералите след Кондорсе. Стигаме пак до Фукуяма. От 400 страници в "Краят на историята" на исляма отделя половин. Казва, че той не намира отзвук сред младите хора в Берлин, Токио и Москва. Ако под Берлин разбира Запада, то



сега теорията му олеква



Едва днес либералите обръщат внимание на войнстващия ислямизъм. Естествено, с универсалистически подход, който уеднаквява (любопитни са Иън Бурума и Авишай Маргалит, които разглеждат антизападнячеството като идеи, пропити от самия Запад).

Би било смешно, разбира се, да обвиняваме Маркс и светлите либерални умове. Те са с място в историята, ние - не. Най-малко пък следва да вкарваме цитираните по-горе професори в спор прав ли е бил Маркс, или не е. Но трябва да се каже, че когато днес левите интерпретират войнстващия ислямизъм, това е Марксовата универсална материалистична интерпретация, в която отсъства ислямът. От там и обясненията, с които биха обяснили всичко (бедност, неравенство, колониализъм). Когато либералите бранят демокрацията и ценностите й, те защитават универсалния просвещенски проект, където също религиите нямат значение. Когато някой ви говори за липсващо Просвещение, то той предпоставя, че има един общовалиден път на развитие и всеки си върви по него, макар и с различна скорост.

Разбира се, че има течения, които отдавна отхвърлят универсализма - постструктурализъм, незападни теории т.н. Но никога не са били водещи, не са били политически доктрини. Глупаво е да казваме, че те са верни, пък горните не са. Никой не знае къде е истината. Можем да съжаляваме обаче, че Маркс и либералите, чиито следовници сме, не се съсредоточиха повече върху исляма.