Държавата няма амбиции да осигури издръжка на децата, а подкрепа на родителите, най-вече на тези, които нямат възможност да се грижат пълноценно за децата си. С тези думи социалният вицепремиер Ивайло Калфин представи преди дни промените в закона за семейни помощи за деца. Всъщност измененията не са насочени към поощряване, а основно към ограничаване на права и въвеждане на повече и по-тежки санкции. Чрез мерките се цели да се спрат злоупотребите и да се повиши ефективността на помощите, така че парите наистина да се използват за децата, а не за сателитни чинии примерно. Предложенията на Калфин обаче не са добре мотивирани, за нови се представят мерки, които и сега съществуват (обвързването с ваксините например), и страдат от вечния порок на законодателните промени у нас - липсва оценката на ефекта от тях - както в икономически аспект, така и в социален.

"Промените са изключително в посока санкции и ограничаване на права, като в дългосрочен план няма да имат кой знае какъв ефект. Тези мерки няма да изпълнят ролята си на подкрепа за родителите, както иска министърът", коментира Милена Златарова от асоциация "Родители". Според ромите идеите са чиста дискриминация. ДПС, които в този парламент провидяха ролята си на защитници на циганите, независимо дали става дума за лекари от Спешната помощ или за детски, обявиха, че се нарушава и Конституцията, според която майката се ползва с особена грижа на държавата. От Института за пазарна икономика твърдят, че се изпуска шанс системата на социалните помощи наистина да се реформира, за да станат те ефективни и действително да стигат до най-бедните хора. "Текстовете са прагматични, целят да се намалят злоупотребите като цяло, но правят впечатление на изсипани. За нас най-спорното предложение е да се обвърже подоходният критерий за получаване на помощта с минималната заплата", коментира Явор Алексиев от ИПИ.

От 2009 г. насам критерият е 350 лв. доход на човек в семейството. Предложението прагът за достъп да стане минималната заплата всъщност



ще увеличи значително броя на хората



с право на детски. С колко точно не е ясно, защото няма финансова обосновка на идеята. При сегашните критерии само месечните помощи струват на хазната 400 млн. лв. и се вземат от близо 524 хил. семейства. Според ИПИ поне още 50-60 хил. семейства ще получават детските след обвързването им с минималната заплата. Алексиев предлага да има диференциран подход при предоставяне на помощта, за да стигнат парите наистина до най-бедните хора. Защото помощите сега хем са мизерни (35 лв. за едно и 50 лв. за второ дете), хем от бюджета за тях се изразходва не малка сума. ИПИ цитират и анализ на Световната банка, който показва, че най-ефективните социални програми са например тези за отопление - защото наистина стигат до бедните хора. И дават следния пример - две семейства с по две деца, едното от които е с брутен доход 700 лв., а другото - с 1400 лв. И двете попадат под прага от 350 лв., тоест могат да получат детските от 85 лв. Само че за едното семейство тези средства са два пъти по-значими като дял от чистия разполагаем доход (около 7% за първото и около 16% за второто). "Тези пари са по-нужни за първото семейство и могат наистина да са разликата между това детето да ходи и да не ходи на училище. Затова трябва да има диференцирани суми. Бенефициентите трябва да са по-ограничени, за да може сумите да се насочат по-ефективно", твърди Алексиев. От ИПИ дават пример с Хърватия, където има такъв подход и



детските варират от 26 до 109 евро



в зависимост от дохода на семействата.

Тази идея се сблъсква с предложенията на другите участници в дебата. От национална мрежа за децата смятат, че минималната заплата е разумен индикатор, но предлагат отпускането на месечните детски да е съпроводено и със социална оценка на семействата. "Има семейства, които превишават подоходния критерий с няколко лева и заради това не получават средствата, но имат нужда от тях. Затова искаме социалните работници да бъдат обучени да работят със семействата, а не само да гледат бележки", коментира директорът на Национална мрежа за деца Георги Богданов. "Нашето предложение от години е не само да се дават пари на ръка, а да се въведе помощ като например данъчни облекчения за работещите родители. Предлагаме и обезщетението на работещата майка, когато тя е в отпуск за гледане на дете, да се увеличава с 25% за всяко следващо дете.Това е реална мярка за поощряване на раждаемостта сред допринасящите за държавния бюджет работещи хора. Само санкциите няма да поощрят родителите", твърди Златарова. Тя не е съгласна и с намеците да се намаляват парите за всяко дете след четвъртото, за да се стимулира тридетният модел. Всички деца имат еднакви нужди, независимо дали са втори, трети или пети поред, казват от "Родители" и смятат, че това е дискриминационен подход.

Системата за подпомагане на деца не е реформиран от години и в сегашния й вид дава редица възможности



за изплъзване на недобросъвестни родители,



което се дължи и на липсата на достатъчен контрол. Например и сега не би трябвало да е възможно родителите, които не изпращат децата си на училище, да получават месечните детски. Но данните показват, че контролът не е добър - едва 4841 семейства средно на месец миналата година не са си получавали детските заради 5 неизвинени отсъствия на децата си. Социалното министерство сега предлага парите да се спират не месец за месец, а за цялата година, ако детето не ходи на училище 6 месеца. Другата чувствителна мярка е родителите на деца, които родят, да спрат да вземат детски. А самите непълнолетни майки да не получават пари, а помощи в натура - тоест памперси, храни и т.н. По правилото на предходната мярка, родителите на непълнолетните майки също не трябва да вземат детски, защото децата им не ходят на училище. Данните не показват шокиращ брой на децата, родили деца - м.г. те са около 5000. И, разбира се, най-много такива случаи има в Сливен, Бургас, Пловдив.

Калфин твърди, че дете, което е родило, вече престава да е дете. Напротив - дете, което е родило, е дете с големи проблеми и не би трябвало да се изоставя. "Според Конвенцията за правата на детето до 18 г. децата са деца. Това, че са станали самите те родители, означава, че подкрепящият елемент е слаб. Така наказваме децата заради това, че родителите им са безотговорни", коментира Златарова. Депутатът от ДПС и лидер на ДРОМ Илия Илиев пък иска в тези райони с концентрация на малолетни майки да се разкрият "поне едно или две училища и детски градини". Илиев предлага още в кварталите със смесено население да бъдат създадени мобилни центрове, "които да водят разяснителна кампания от здравен и образователен характер. Като в тях да бъдат назначени млади образовани роми. Това според нас би допринесло само в рамките на две до три години видими резултати и намаляване на броя на малолетните майки с около 70%", се казва в позицията на депутата от ДПС.

Извън това че партията използва темата за политически цели и прави несравними сравнения между размера на помощите у нас и в Германия, искането за повече образование и здравеопазване сигурно е единственото решение на този проблем. Затова, преди да се ореже каквато и да е помощ за родителите на непълнолетни майки, би следвало



да се води дълга и тежка кампания



на тема образование и здравеопазване сред циганите. Резултатите няма да дойдат нито веднага, нито пък са гарантирани. Така може да се реши и проблемът с ваксинацията на ромчетата. "Социалното министерство предлага рестрикции - за децата, които не се ваксинират и не ходят на лекар, да не се вземат детски. Проблемът обаче е много по-голям - трябва социалното министерство заедно със здравното да имат сериозна програма, за да убедят тези хора защо е важно да се ваксинират децата. Няма да стане само със санкциите. Ромите няма да започнат да си ваксинират децата само заради 35-те лв.", коментира Златарова.

Спорна е и мярката децата родители да получават помощта само в натура. "Тези 35 лв. наистина могат да са решаващи за някои семейства и да са разликата между това децата им да ходят на училище и да не ходят. Освен това, ако се дават пакети с памперси, а семейството има нужда да си купи печка с парите, то те пак ще са полезни за детето", коментират от Института за пазарна икономика.

Като безспорно добри от всички заинтересовани се оценяват две предложения - да се дава еднократна парична помощ за хората, които осиновяват дете, и подоходният критерий, който определя дали семейството да взема или не детските, да се прилага за майката и бащата дори когато те живеят на семейни начала без брак, но на един адрес. Тази идея е добра и според самите родителски организации, защото в момента семействата с брак са поставени в по-неблагоприятна ситуация от тези, които си гледат заедно децата, но живеят на семейни начала. Това е възможно да доведе до ограничаване на броя на хората, които получават детски. Тук обаче също липсват разчетите, така че не се знае дори и прогнозният брой на майките, които биха били лишени от парите.