"Липсата на ратификация, тя не е някаква прищявка на финансовия министър или на правителството, липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е гръцки сценарий". Трудно е да се повярва, но това не е изказване на политик от опозицията или на безотговорен депутат, а на българския финансов министър Владислав Горанов. Направи го в отминалата неделя пред БНР. Трудно е и да се определи какво точно означава това изказване. Звучи като преждевременно обявяване на фалит на държавата. Но не е. По-скоро е най-обикновен шантаж, с който се цели да бъде прокаран в пленарна зала законопроектът, с който трябва да се ратифицира споразумение с 4 банки. Те ще бъдат агенти за поемането от държавата на външен дълг до 8 милиарда евро в периода 2015 - 2017 г.

Теоретично не съществува финансов министър, който да си позволява подобен тип говорене. Не съм чувал дори гръцки финансов министър да говори за "гръцки сценарий". Но българският първи ковчежник, изглежда, все повече се изнервя от продължаващото обсъждане на средносрочната му програма и от съпротивата, с която се сблъскаха намеренията за нарастването на държавния дълг. Особеното в случая е, че финансовото ни министерство само си причини сегашните главоболия. Дали от неопитност, дали от високомерие, дали от пренебрежение към обществото - изберете сами. Но е факт, че законопроектът се появи изненадващо, след което



бе прокаран с мръсни процедурни хватки



и през външната, и през бюджетната комисия в парламента. Това стана миналия четвъртък само седмица след като се разбра, че договорът за агентство с четирите банки всъщност вече е подписан и че просто предстои техническата дейност по изтеглянето на парите.

Владислав Горанов има защо да бъде нервен. Партии от управляващата коалиция вече настояват за разяснения и повече подробности за намеренията и за сметките на финансовото министерство. Същото поискаха и от ДПС, които досега се въздържаха при гласуванията в комисиите, но още не са определили как ще постъпят при гласуването в пленарна зала. Тръгна и спор доколко законно е да се ратифицира договорът точно в този му вид, а от БСП направо се заканиха да сезират Конституционния съд. Реално одобрението на проектозакона виси на косъм, който може и да се скъса.

"Пак казвам, ако не се осъществи ратификацията, няма да стане нищо фатално. Държавата е взела 1.5 милиарда евро мостови заем, за да изплати гарантираните влогове на гражданите, които бяха в КТБ. Този мостови заем е с предстоящ падеж. Все още във фискалния резерв има средства, които могат да го възстановят и ще го възстановят. Оттам нататък в следващия момент може да се окаже, че няма достатъчно ликвидност за финансиране на дефицита и държавата ще трябва да си ореже разходите... Ако държавата не иска да си поеме дълговете, за да си плаща сметките, тя трябва да спре да си плаща сметките с всичките последствия", продължи с разсъжденията си финансовият министър.

Кой знае защо той така и



не пожелава да отговори докрай



за какво всъщност се иска парламентът да разпише законопроекта, който опозицията определя като "празен чек", за три години напред. В първоначалните данни на финансовото министерство имаше очевидни противоречия и разминавания, които експертите бързо засякоха. В отговор бяха изпратени нови данни за предстоящите погашения по държавния дълг и за финансирането на бюджетните дефицити. И отново в тях имаше разминавания. В един от вариантите министерството твърдеше, че е изключено финансирането на дефицитите, в друг - че е включено. В числата, аргументиращи размера на бъдещия нов дълг, бе включено и погашението на глобалните облигации, направено в средата на този януари, в размер на около 1.7 милиарда лева. За това обаче още миналата година бе изтеглен външен заем и тези пари така или иначе си стояха във фискалния резерв.

От всички обяснения, чути досега, конкретиката е, че за три години трябва да рефинансираме погашения по държавния дълг в размер на 6 милиарда евро и да финансираме планирани дефицити за трите години в размер на 6.5 милиарда лева, или 3.32 милиарда евро. Тоест към сметките за 8 милиарда евро трябва да се добавят още поне 1.32 милиарда евро, които вероятно ще бъдат заети на вътрешния пазар. Вярно, с аргумент за добро изпълнение на бюджета за януари вече бе отменена предвидена емисия на държавни ценни книжа за 400 милиона лева. Но емисионният календар на вътрешния пазар все пак не е отменен.

Така сметките на финансовото министерство може да се променят сериозно. Засега те предвиждат държавният дълг да достигне 29.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2015 г. и 31.3% в края на 2017 г. За сравнение - в края на 2014 г. държавният дълг бе 22.1 милиарда лева, или 27.1% прогнозния БВП за миналата година. В края на 2008 г. той бе 13.3% от БВП, след което държавата ни влезе в хронични бюджетни дефицити.

Има нещо, за което финансовият министър е прав - че трябва да започнем да си говорим дали бюджетът трябва да бъде с дефицит. Както е прав и че дори да излезем тази година на нула, все пак трябва да извадим отнякъде парите да си рефинансираме старите борчове.



Не да ги погасяваме, а именно да ги рефинансираме



с нови заеми. Нещо, което правим от десетилетия насам.

Впрочем, когато се говори за дълг, обикновено коментарите се съсредоточават върху ниското ниво на държавния дълг. Никой не споменава, че брутният ни външен дълг в края на ноември миналата година например е 38.819 милиарда евро, или 96.4% от БВП, и че той нараства главно заради увеличението на държавните задължения. И тази тенденция ще продължи, защото в плановете на финансовото министерство се дава приоритет на външните заеми - с обяснението, че в момента конюнктурата на международните пазари е изключително благоприятна.

Акцент върху дискусията за преодоляване на дефицитите засега няма. Пак засега не сме заплашени и от дългова спирала. Но ако борчовете на държавата продължат да растат със същите темпове, това би било сериозен негативен сигнал и за външните инвеститори. И без това инвестиционният ни рейтинг е "боклук". А последните данни на националната статистика показват намаляващ темп на икономически растеж и ускоряване на дефлацията. Все фактори, които пряко ще се отразят на бюджетните прогнози както за тази, така и за идните години - по-скоро в негативна посока. И това е вероятното обяснение защо финансовото министерство отсега си залага сериозни буфери.

Миналия четвъртък Владислав Горанов реши да прояви и известно чувство за хумор пред бюджетната комисия. "Държавата трупа дефицити, а това води до увеличаване на дълга. Това може да спре, ако започнем да експлоатираме газовите находища в Черно море", казва финансовият министър. Това много напомня на стария виц, където един мъж влязъл в луксозен ресторант и си поръчал най-скъпите ястия и напитки. После попитал дали може да плати с перли. Келнерът се консултирал с управителя. - Да, господине, може да платите с перли. - Супер, пич, дай тогава една порция миди и стискай палци...

Разговорът как държавата да се справи с дефицита още не е започнал. Дефицитите са планирани от сегашните управляващи за години напред и на фона на непрекъснатите избори в България няма да бъдат намалени. По-скоро би трябвало да очакваме актуализации в бъдеще - най-малкото заради амбициозните строителни програми - и за саниране, и за пътища, и за магистрали. А и справянето с последиците от бедствията иска много пари. Затова и нервничи Владислав Горанов. И шантажира с гръцки сценарий. Малко вероятен, но пък така ефектен.