"Нещо много взеха да ни наобикалят. Мъти се нещо." Мнителните писания никнат навсякъде из интернет, след като през януари важни персони в международната политика започнаха през ден да наминават към нашата иначе незабележима на дипломатическата карта страна. Подобни подозрения обаче изглеждат съвсем невинни на фона на избуялите конспиративни теории около височайшите визити - като се почне от страха от "руско отмъщение" заради прозападната ни ориентация и се стигне до апокалиптичните прорицателства за неминуема Трета световна. Ширещите се нагласи демонстрират за пореден път отдавна известен факт - средният българин не знае почти нищо за родната външна политика.



Но откъде ли да разбере нещо



От управляващите? Никакъв шанс. Някой разбра ли за какво дойде у нас американският държавен секретар Джон Кери? Ако си мислите, че е заради конфронтацията между Запада и Русия и мястото на България в "сблъсъка на титаните", значи грешите. Поне така излиза от трите лаконични прессъобщения, които властта милостиво отпусна на публиката, за да отчете като изпълнено задължението си да я държи информирана. Там Русия не се споменава нито веднъж. Говори се за енергийна сигурност, интерконекторни връзки, намаляване на зависимости, потвърждаване на партньорства и т.н. Вярно е, че дипломацията е в междуредието. Но, първо, не всеки българин е длъжен да бъде външнополитически спец, за да може да разположи в международен контекст това, което властта прави и говори. Тя е длъжна да му го обясни ясно. И второ, във въпросните прессъобщения редовете просто не са чак толкова много, та човек да открие между тях нещо кой знае какво. Бойко Борисов пробва да успокои общественото мнение в характерния си цветист и объркан стил: "Последното, което прави това правителство, е да се правим на ястреб. Нашите конфликти там са за бизнес отношенията - защо купуваме най-скъпата газ и т.н. Иначе, що се касае за дружбата, мира, любовта, аз не знам някой в България да я поставя под съмнение", обясни премиерът в парламента. Каква е връзката между бъдещите натовски съоръжения у нас, газа и любовта, не се разбра.



Когато властта държи хората в неведение,



те започват да се вслушват по-внимателно във всеки друг, който им каже нещо, независимо колко шантаво може да прозвучи. Характерен пример е психозата, която настана, след като вождът на "Атака" Волен Сидеров разкри, че военните окръжия привикват резервисти. И го интерпретира едва ли не като начало на подготовка за война с Русия. Така една рутинна дейност, която отбранителното министерство така или иначе би трябвало да върши по закон, изведнъж за много хора се превърна в потвърждение на най-големите им страхове. И как да не бъде? Истерията с повиквателните съвпадна с изявление на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че НАТО трябва да разположи свои командно-контролни центрове във "всичките шест фронтови държави". А някой от управляващите опита ли се дори да обясни на българите какво означава, че ще бъдем "фронтова държава"? На такава почва никнат семената на параноята и страха. А това е последното, от което се нуждае общество като нашето, в което и без това разумна и спокойна дискусия не може да се води почти за нищо.