Амичи, амичи ... пееше Доменико Модуньо. Най-близкият мой приятел беше Фреди, Алфред Криспин. Най-близките приятели на майка ми и баща ми бяха доктор Кръстю Пенчев и жена му Яна. Те имаха дъщеря и син, но искаха да осиновят Фреди и да му сменят името, когато влаковете с евреи вървяха към лагерите на смъртта.

Ние имахме къща във Варна, чичо Кръстю и леля Яна също. През лятото живеехме в тяхната, защото беше по-близо до морето, защото беше по-хубава от нашата, защото беше на улицата, където майка ми и леля Яна играели, когато били момиченца, защото баща ми и чичо Кръстю заедно следвали в Германия, единият химия, другият медицина, защото бяхме приятели. Летуваме заедно, а в София си ходехме на гости.

- Виж Коста - каза веднъж чичо Кръстю на баща ми, показвайки му малък предмет. Те двамата си мислеха, че като съм малък, не разбирам, но аз имах гувернантка немкиня, която ми преподаваше немски и чух ясно rein judisches, чист еврейски. - Нали си химик бе Коста, как е възможно?

Баща ми каза, че не знае технологията на сапунопроизводството, с което ме разочарова, той ми беше баща и трябваше да знае всичко. Чичо Кръстю също ме разочарова, поисках да го разгледам тоз сапун, а той не ми позволи и го отнесе. После аз, глупачето, отидох да тършувам в банята. Там имаше одеколони и сапуни, но на тях пишеше "Мусон Лавендел", не пишеше Rein Judisches.

Половин век по-късно видях леля Яна за последен път, преди тя да умре почти столетница. Разказах на дъщеря й Мариана, с която се знаем от деца, как съм тарашувал в тяхната баня да го намеря този сапун и Мариана се засмя: "Баща ми го заключваше в стъкления медицински шкаф в лекарския си кабинет".

Българските евреи не бяха експедирани в лагерите на смъртта, чичо Кръстю не осинови и не преименува Фреди, за да го спаси. Моят случай беше по-лек; аз се преименувах от Димитри Илиев на Димитри Иванов, за да не ме свързват с баща ми, национализиран, изселван, лагерник във фашистки, после в комунистически лагер, и да престанат да ме изпъждат от всички университети, в които ме приемаха с конкурсен изпит. Изпъждаха ме, понеже от махалата "сигнализираха" в градския комитет на партията, че аз, син на класовия враг, съм се промъкнал в университета. Рабфаковците, които влизаха с привилегии в университета, не пишеха такива "сигнали", те ми ставаха приятели. Будните турчета и туркинчета също с привилегии, но и те приятели. Когато ги преименуваха, Кеворк и аз в моята лада съпровождахме до турската граница раздрънканите им москвичи, натоварени с денкове и бохчи, след като те бяха продали имоти на безценица.

Три-четири десетилетия преди това и евреите продаваха на безценица, но не имоти. Държавата им ги конфискува през 1941 г., повечето разпродаде евтино на свои хора; в БНБ влязоха само 307 млн.лв. На Солни пазар и Женския пазар, където ме водеше на покупки за готвене "нашето момиче", синеоката Катеринка, се появиха пиана, сервизи от сребро, кристал, майсенски порцелан и книги с готически шрифт, които никой не купуваше.

Моето семейство, като го изселваха от София и стягахме денковете, на мен, непълнолетния, бяха връчили заповедта за изселване. Защо ли я пазя още? Не я показах на отрепките, които ме обвиняват за доноси, написани не от мен, а за мен. Само за някои форумни неверници показах документ от българския военен архив, че през бомбардировките освен бомби от небето падаха гърмящи играчки. Не измислям моите наративи.

Сега не турците, а вождове на ДПС продължават да хленчат за смяната на имената. А евреите, възразиш ли им нещо, наричат те антисемит.

Не бяха такива Фреди, Лино и Нино. На заминаване Лино завещал на Фреди къщата си на ул. "Гогол" 28. Къщата стана аврамов дом. Събирахме се мешавица от евреи и българи, верни приятели. Адвокатите Иван Минев и Стефка, която неотдавна в памет на Фреди даде изискана вечеря на неговите роднини и приятели. Бяхме в много тесен кръг, повечето си бяха отишли от този свят, включително сценаристката романистка Свободка Бъчварова, която, немощна гърбушка, подкрепяше пияния си мъж да не падне по стълбите, също Йордан Матев, който при Фреди се усамотяваше на балкона и пушеше сам, понеже имаше тежки роли във филмите "Тютюн" по Димов и "Прокурорът" на Джагаров.

При Фреди се случваше да спим на пода. На масата се мъдреше котлон с гол реотан върху обърнат гювеч - да не подпали масата; на котлона Фреди правеше кафе и възвестяваше: Coffee! Sweet and warm like friendship! Кафе, сладко и топло като приятелството. В ъгъла имаше шкаф-радиограмофон Grundig, по цели нощи слушахме музика free-for-all, кой каквото иска, от Бетовен до Барток и от Вагнер до Вивалди. Веднъж, когато бяхме здравата почерпени, казахме: "Ерика" е забранена, защото била марш на Вермахта. Какво й е лошото, тя е за синьото цветенце изтравниче. И българи, и евреи запяхме не много фалшиво Auf der Heide bluеht ein kleines Bluemelein und das heisst Erika-a-a ... "

Ако ни бяхте чули, щяхте да си помислите, че сме от ония, които миналата събота искаха да преминат през София с "Луков марш". Генерал Луков беше начело на легионерите. През 1943 г. го застреляха бойна двойка комунисти българин и еврейка.

По покана на Фреди отидох за първи път в Лондон, той прати декларация, че ще ме издържа. Отказаха да ме пуснат, но Георги Калоянов-Калото каза "Хм" и не знам какво направи, но след два дни ми каза: "Иди да си вземеш паспорта". Въпреки че бяхме в "отношения" с едно и също момиче, Калото ми беше приятел и точка. Отидох в Лондон при Фреди, спях, ядях и пиех при него, жена му и дъщеря му Фани, която в чест на пристигането ми беше обезкостила едно английско free-range-chicken, за да го напълни, зашие и опече.

Когато отидох за първи път в Израел, посрещна ме Нино от аврамовия дом на Фреди. Видя ми се напълнял. Той беше станал герой от израелските войни с чин полковник. Каза ми: Всичко ще ти покажа, Божи гроб, хълма Сион. Но ще си винаги с мен. - Възразих: Нино, за разлика от теб никога не съм воювал и не съм военен герой. Но съм репортерствал по света като военен дописник. Не съм дете. Няма защо да ме пазиш. - Без мен няма да шаваш. - Защо? - Защото тук не знаеш откъде ще ти дойде. Сядай отзад. - Защо отзад? Искам отпред. - Сядай отзад ти казвам.

Настаних се на задната седалка. Нино седна на волана, започна да измъква някакви неща от подмишницата си, от пояса си, да ги поставя на седалката до себе си, на която аз исках да седна. Като ги измъкна, Нино стана какъвто си го знаех, не беше напълнял. Надникнах да видя нещата, които той вади и видях Uzi automatic, Magnum Desert Eagle и пълнители. Като влязохме в Йерусалим, Нино каза: "Сега свърваме, за да заобиколим глупавите евреи".

- Нали си евреин бе, Нино. - Евреин съм. - Е, защо казваш, че евреите са глупави. - Не казах, че евреите са глупави. Казах ще заобиколим глупавите евреи. Виждаш ли тия с черните бомбета, брадите и косите на масури. Ще се разкрещят, че е Sabbath, пък аз шофирам. Ние правим държава, те правят деца и се молят. Не признават държавата Израел. Щели да я признаят, когато бъде отново въздигнат разрушеният храм на цар Соломон. - Ами дотогава? - Те искат дотогава ние да работим вместо тях, да воюваме вместо тях; те не ходят войници. Да знаеш, Джимо, няма по-глупаво от глупав евреин.

Наративи, наративи ...Всякакви. Мои, български, турски, еврейски.



DI copyright