Докато върти по всички телевизии призив за борба с контрабандата, Министерството на финансите (МФ) с лекота даде заден ход за събирането на предполагаеми 1 милиард лева от злоупотреби с горива. Новината "Защо трябва промяна?" при контрола на ведомствените бензиностанции продължава да стои с приоритет на сайта на МФ, но промяната се отлага. За незнайно кога е отложена и друга мярка - монтирането на нивомери по прословутата тръба, свързваща рафинерията в Бургас с петролната база в Илиянци, София. Тази промяна се оказва толкова трудна, че поредните поправки на закона ще се консултират чак в Брюксел. Така ЕК ще трябва да отговаря на риторичния въпрос редно ли е в България да има контрол върху транспорта на огромни количества горива.

Умилително е упорството, с което държавните институции прибягват до полукриминални законови поправки в сектора на борбата с контрабандата, приемани тихомълком в последния момент. Или държавните институции считат, че най-добрата тактика е пълната изненада в последния момент, или просто не си вярват, че могат да прокарат каквото и да било. Въвеждането на изисквания за електронно отчитане на горивата във ведомствените бензиностанции, ползвани от земеделци, транспортни и строителни фирми и други браншове за собствени нужди, е показателно. Промените в Закона за данък върху добавената стойност, които въведоха общите изисквания за контрол и при тях,



бяха приети абсолютно незабелязано



- с преходни разпоредби в Закона за държавния бюджет. По подобен начин през лятото на 2012 г. администрацията стискаше палци никой да не забележи въвеждането на нивомери по нефтопровода Бургас-София насред лятната ваканция. Въведоха ги тайно и успешно, а после - при кабинета "Орешарски", ги махнаха, този път съвсем демонстративно и шумно.

Тази игра на криеница при прокарване на законови поправки разкалва терена още в началото и прави невъзможно доверието към когото и да е било. При ведомствените бензиностанции например МФ постфактум изчисли пропуснати 1 млрд. лв. ползи за бюджета от контрабандата на дизелови горива. Ведомството се позова на стар анализ от 2012 г., който показвал като най-рискови секторите "Селско стопанство" и "Транспорт". И данните за необложеното с данъци и акциз потребление - оценено на 36% от общото, и моментът на ваденето им предизвикаха повече въпроси, отколкото отговори. Не се разбра защо финансовото министерство е прескочило 2013 г. за борба с контрабандата, ако е разполагало с данни още през 2012 г., и защо е пропуснало да предложи промените с общия пакет изменения на данъчните закони. Не стана ясно защо при този огромен обем контрабандно дизелово гориво и хиляди незаконни резервоари и цистерни не се казва нищо за осъществяваната до момента контролна дейност. Не стана ясно откъде идват и самите данни за реално и декларирано потребление. Не се разбра защо финансовото министерство вярва на твърденията на неназовани браншови организации, според които именно заради ведомствените бензиностанции били фалирали 700 малки обекта за зареждане с гориво.

Това очаквано



разпали война между сектори със сериозни финансови интереси



Срещу хипотетичните оценки за пропуснати ползи за бюджета земеделците извадиха нехипотетична сметка за цената на повсеместното въвеждане на нивомери и фискални устройства. При 30 000 обекта и цена между 2000 и 7000 лв. това прави разход от над 130 млн. лв. Разходът за едни е печалба за други. Земеделците заподозряха още, че мярката цели да ги принуди да се откажат от ведомствените съоръжения и да купуват горива от обикновените бензиностанции на по-високи цени. В отговор Българската петролна и газова асоциация излезе открито с контрадекларация и настоя МФ да не отлага промените. В декларацията смекчаването на режима за ведомствените бензиностанции се отчита като "ясен знак за отстъпление" от политиката за борба със сивия сектор.

Кой е по-по-най контрабандист и къде стои общественият интерес в това надвикване за милиарди, няма как да се разбере. При този сблъсък на интереси решението на финансовото министерство да накара земеделските стопани първо да регистрират в НАП цистерните и резервоарите си и едва занапред да се мисли за нивомери може да се квалифицира и като отстъпление, и като закъсняла проява на разум. Може и да е някаква сбъркана бюрократична тактика в стил - прокарвам тежък режим, за да мога да ги накарам да преглътнат по-лекия. Лошото е, че нищо от това не създава усещане, че някой някъде наистина възнамерява системно да се бори с контрабандата. Ще почакаме и ще видим, но шансовете не са големи, и другата актуална тема - монтирането на нивомери по нефтопровода от Бургас до София, е повече от показателна.



Тук декларации на браншови организации няма



Монтирането на уреди се предлага от Реформаторския блок, който обаче засега остава сам и смята да разчита на помощ от Брюксел. Ако се съди по настаналата тишина, тези нивомери явно нямат отношение към борбата със сивия сектор, нищо че от агенция "Митници" обясняват, че без тях всички останали данни от системите за контрол на горивото стават трудно, ако не съвсем неизползваеми. Какво мисли агенцията, която стигна до открита война с "ЛУКойл" в предния мандат на ГЕРБ, явно е без значение, защото само година след тихата победа и въвеждането на нивомери по тръбата новият "караул" в МФ даде зелена светлина за демонтирането им. Според новото ръководство на финансите нивомерите били прекалено много и данните се оказвали необработваеми. Така изискванията за техническия контрол при акцизните стоки бяха силно облекчени - не само за горивата, а за всички останали групи. Сега ни се обяснява, че нивомерите са от жизнено значение. Какво пък, да им повярваме. Щом в бюджета ще влязат милиарди...