Гъста мъгла е легнала над Монтана. В пряк и преносен смисъл. Областният център на Северозапада, редом с Видин, е най-бързо обезлюдяващият град в България по данни на Евростат. Силуетите на редките минувачи по централната улица на града са живото потвърждение на сухите цифри. Угрижените им лица в тъмни якета и палта усилват чувството за безнадеждност.

В Младежкия дом на Монтана местните големци трепетно очакват височайшата визита на министъра на икономиката Божидар Лукарски и вицепремиера Меглена Кунева, които да им предложат спасителен план за съживяване на региона. Форумът е организиран от местния депутат Борислав Великов, бивш царист, сега реформатор, и от колегата му Вили Лилков, който влезе в парламента от София, но като видинчанин се чувства съпричастен към проблемите на Северозапада. Замислен е като рекламно събитие на Реформаторския блок, но са поканени всички депутати от т.нар северозападен бермудски триъгълник - Видин, Монтана и Враца, зам.-министри, кметовете от целия регион, представители на бизнеса и неправителствения сектор. Целта е всички заинтересовани страни да стигнат до



общ план за спасяване на този най-беден край на България



Очакванията на местните са умерени. Присъствали са на десетки подобни срещи досега, все без резултат.

Преди изборите кандидатите на ГЕРБ възторжено убеждаваха местния електорат как управленската им програма предвижда по 1 млрд. лв. годишно за целево подпомагане на Северозападна България. Впоследствие големите инфраструктурни проекти за региона изпаднаха от бюджета, а оперативната програма "Иновации и конкуретоспособност", на която се залагаше най-много, тази година се очертава нулева. Така че Северозападът рискува съвсем да затъне, без надежда за по-нататъшно съживяване.

Но ето че министър Лукарски пристига, накуцвайки (от неделното мачле), и всички надежди са все още позволени. Първата среща е с бизнеса, после форумът продължава в разширен състав с участието на депутати и кметове. След задължителните жалби: как районът обезлюдява, хората бягат в чужбина, нямат пари дори за погребения на близките си, няма работа, няма инвестиции, ниски заплати, въпросите към министъра започват да валят един през друг. Бизнесът, разбира се, иска облекчения на данъци и процедури, кметовете натискат кой за митнически пункт, кой за спортна зала, кой за изграждане на ски курорт над Берковица, кой за жп прелези, мостове и пътища, в зависимост от нуждите на съответното населено място. Други пък се интересуват за генералната посока, в която ще се развива регионът - само земеделски ли ще е, или само туристически? Ще има ли индустрия и каква? Политиците им отговарят уклончиво и се упражняват в каламбури как



от "северозападнал" този край трябвало да стане "северозапазен"



и прочие остроумия.

Големият стратегически инфраструктурен проект за региона е четирилентовият скоростен път от Видин до Ботевград, който е част от европейския коридор №4. По него се очаква да дойдат чуждестранните инвеститори от запад и север, около него местните конструират надеждите си за икономическа активност. С годините пътят е добил почти митично измерение, въпреки че сам по себе си той не решава проблемите на района. Уви, и след този форум не стана ясно нито кога ще започне, нито кога ще бъде завършено "животворното" трасе.

Министърът очевидно не е подготвен да отговаря конкретно на множеството въпроси. Придържа се стриктно към няколкото опорни точки, изготвени от екипа му. Става ясно, че правителството комай няма цялостна програма за региона. Затова Лукарски говори само за своя ресор. Посланията му са достатъчно общи и отвлечени, за да събудят ентусиазъм. Като панацея се представят парите от еврофондовете. И в частност тези по програма "Иновации и конкурентоспособност". На фирмите от района, кандидатстващи по нея, се обещават допълнителни бонус точки при оценяване на проектите. Обсъжда се и втори вариант - 10% от парите по програмата да бъдат заделени целево за Северозапада. Другите предписания на Лукарски са насочени основно към чуждите инвеститори. Като лек за икономическия упадък на региона той препоръчва изграждането на индустриални зони, с които да се привличат чуждестранни инвеститори. Довел е и представител на едноименната национална компания, за да рекламира идеята с щрайпроектор и снимки на вече изградените зони от птичи поглед. Лукарски дава пример с някаква частна индустриална зона край Пловдив, която привличала много повече инвеститори, отколкото тази в София. Намекът е, ако може, бизнесът сам да финансира начинанието. И пак в името на чуждестранния инвеститор министерството предлага да създаде услугата "проджект мениджър" към Агенцията за инвестиции - човек, който



да преведе "за ръчичка" чуждия предприемач през лабиринта на българската бюрокрация



"Значи, ще назначим човек, който да се грижи за чуждестранните инвеститори, за да се справят с бюрокрацията! А българите? Те да мрат ли? Или да се опитват да плуват в мътна вода?", възмущава се председателят на местната търговско-промишлена палата Славка Нончева. Дамата никак не е доволна от "пожелателния тон" на Лукарски, който слуша от 25 години. Не е склонна да се върже на номера с европейските проекти. Поне така разбирам от сбития й разказ за проблемите, с които се сблъсква всеки средностатистически български предприемач, решил да кандидатства по европейските програми: "Представете си един проект, вие сте го генерирали вчера, след което чакате три месеца. Офертата, която сте получили за машините, е с валидност 60 дни. Докато получите отговор, те вече са изтекли, офертата е нова. Значи до момента на подписване на договора икономическата цена вече не е същата. Вие получавате един договор и отивате с него в банката. Банката ви казва "заложете недвижимост", за да ви отпуснем кредит. Вие нямате тази недвижимост. Предлагате й да заложите машините. "Не, те са рисков актив!". И проектът ви стига дотук. Отивате в бюрото по труда и търсите хора. И се оказва, че в района вече няма компетентни хора, които да работят с вас. Това е параграф 22!".

Както обикновено, петчасовият форум се изражда в говорилня. Депутатите, били път до Монтана, чувстват потребност да се изкажат, за да оправдаят присъствието си. Опозицията влиза в ролята си и срещата е на път да се изроди в парламентарни прения. На реалните управленци - кметовете, са оставени последните 40 минути, за да изложат проблемите си. През това време министър Лукарски вече си е тръгнал, а Меглена Кунева кима състрадателно. Като цяло, всички присъстващи са съгласни да работят заедно за спасяването на Северозапада. Всеки обаче хищно гледа да натрупа рейтинг пред избирателите си. Идат местни избори...