Президентът на Беларус Александър Лукашенко предложи преди дни гаранции за изтеглянето от Дебалцево на обкръжените там украински войници. Малко преди това обаче техните части бяха разбити от опълченците на Донбас, като това е поредното тежко поражение за властите в Киев след погрома край Иловайск миналото лято и загубата на контрола на летището в Донецк през януари т.г. "Ние сме готови не просто да посредничим, а и да помогнем за прекратяването на този конфликт, като сме готови да приемем всички украински оръжия от Дебалцево, които възбуждат хората", подчерта Лукашенко в типичен негов стил. Това беше само една от зачестилите напоследък инициативи на Батько (Бащицата), както обичат беларусите да наричат иронично своя президент. Той вече на два пъти блесна като главен миротворец в решаването на конфликта в Източна Украйна.

Първоначално Александър Лукашенко прие през септември м.г. в столицата си Минск представителите на враждуващите страни от войната в Донбас плюс техните посредници в лицето на руския посланик в Украйна Михаил Зурабов и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Тогава бе създадена контактната група за Украйна, което доведе до първите Мински споразумения за прекратяване на огъня от 5 септември. От самото начало обаче те не бяха спазвани и двете враждуващи страни взаимно се обвиняваха за нападения и обстрели, при които загинаха стотици мирни жители. Така се стигна до нова ескалация на конфликта през януари и нови поражения за украинската армия, която първоначално търсеше реванш за миналите си неуспехи на бойното поле. После се стигна до



новата мирна инициатива



на Германия и Франция този месец, като основното поле за изява отново стана Минск с неговия президент.

Откакто през 90-те години на миналия век Александър Лукашенко започна да гради своя авторитарен режим, нито един западен държавен или правителствен ръководител от ЕС не беше стъпвал в беларуската столица - с изключение на бившия италиански премиер Силвио Берлускони през 2009 г. А сега едновременно пристигнаха лидерите на двете най-важни страни - членки на Евросъюза, в лицето на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. За имиджа на Лукашенко това е гигантски успех. При това в началото на една година, в чийто край той иска да удължи още веднъж своя мандат с помощта на поредните "демократични избори". Формално Беларус е верен съюзник на Русия. Но фактът, че разговорите за бъдещето на Украйна се провеждат именно в Минск, не бива да се разглежда само като предимство за руския президент Владимир Путин. Изборът на Минск за място на срещата показва и друг факт, а именно, че съюзите, които Кремъл от години се опитва да изкове на територията на бившия Съветски съюз, са всъщност много крехки. Лукашенко от години се опитва да лавира между Запада и Москва, като с последните си инициативи определено постигна сериозен успех.

Украинското ръководство се съгласи с избора на Минск за място на преговорите, тъй като в руско-украинския конфликт Лукашенко не следва сляпо линията на Кремъл въпреки натиска от страна на Москва. Напоследък дори се заговори за нова търговска война между двете страни заради забраната на внос на редица стоки от Беларус, които на практика пристигат от Европа и заобикалят руските контрасанкции срещу ЕС. Сега обаче европейците са изправени пред един



сериозен проблем:



диктаторът Лукашенко им дава аванси, а заради наложената им от Русия геополитическа конфронтация те са принудени да му отвърнат подобаващо. Беларуският президент дори искаше да изпрати миротворчески войски за уреждане на украинския конфликт. Предложението беше отправено от Александър Лукашенко в негово интервю за телевизионния канал Euronews. Идеята му беше Беларус да изпрати свои войски, които да помогнат за прекратяване на конфликта в Източна Украйна. По този повод експерти припомниха, че подобна мисия задължително се нуждае от мандат на ООН. Затова и повечето от тях са категорични, че предложението на Лукашенко е по-скоро за външна употреба и цели да излъска собствения му имидж. Повечето граждани на страната са за неутралитет на Беларус в руско-украинския конфликт и не искат страната им да се меси в конфликта, тъй като се чувстват привързани както към руснаците, така и към украинците по исторически причини.

Анализаторът от киевския Институт за евроатлантическо сътрудничество Владимир Горбач смята, че събитията в Украйна дават на беларуския президент ново поле за изява. "Лукашенко се опитва да използва шанса и да излезе от изолацията, в която последният диктатор в Европа, както доскоро европейците го наричаха, се оказа след налагането му на забрана да пътува в Европа", каза Горбач, цитиран от "Дойче веле". Политологът припомня позицията на Минск след присъединяването на Крим от Русия м.г. "Беларус е неутрална страна, а властите са само посредници в миротворческия процес", обяви тогава Лукашенко. Като цяло Горбач оценява положително посредническата инициатива на Беларус в уреждането на конфликта в Украйна, но в същото време той е убеден, че присъствието на беларуски войски на украинска територия е невъзможно. "Това е неприемливо за Украйна. Тук могат да пристигнат миротворци само под егидата на ООН, но не и от Организацията на независимите държави (ОНД), както стана в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия", посочи Горбач.

"Изявлението на Лукашенко за Euronews няма нищо общо с политическата и юридическата реалност", казва и ръководителят на беларуския Център за политически анализи и прогнози във Варшава Павел Усов. Той вижда в предложението на Лукашенко



чист популистки ход



в контекста на украинските събития, от които беларуският президент се надява да извлече дивиденти в своя полза за възстановяване на отношенията си със Запада. "Той иска да демонстрира пред света, че режимът му проявява добра воля за участие в разрешаването на украинския конфликт", подчертава политологът. Дори обаче да получи мандат от ООН, Минск няма ресурси за изпълнение на подобна мисия, твърди Павел Усов. "Беларус има миротворческа рота от 30 души. Числеността може да бъде увеличена до 200 войници, но и те не са достатъчни да гарантират мира и да контролират мирните преговори в Донбас", казва той.

Владимир Горбач посочва още едно обстоятелство, поради което режимът на Александър Лукашенко не може да се изявява като самостоятелен играч в украинския конфликт - огромната зависимост на Минск от Кремъл както в икономическо, така и във военно отношение. Експертът обръща внимание и на това, че в случай на участие в миротворческа мисия Беларус може да даде жертви в една чужда война. Това би било удар по имиджа на Лукашенко, който в момента е на върха на своята популярност - основно заради това, че страната изглежда стабилна в икономически план. "Преценявайки всички рискове, Лукашенко едва ли ще отиде по-далеч от общи декларации", казва в тази връзка Павел Усов. Междувременно стана известно, че украинското МВнР категорично отхвърля предложението на беларуския президент да изпрати миротворци в Донбас. "Ние сами сме в състояние да въведем ред на наша земя, ако чуждестранните войски се изтеглят от украинската територия", заяви говорителят на украинското ведомство Евгений Перебийнис.

За това единствената миротворческа мисия за Александър Лукашенко ще остане тази на добър домакин, който приема "скъпи гости" в своя лъскав дворец в Минск. За това той наблегна и след преговорите "Минск-2", когато гордо заяви, че те са били изключително добре осигурени в материално-битово отношение. "Вие видяхте как беше организирано всичко. Похапнаха си от всичко, което произвеждаме в Беларус - омлети, кашкавал, млечни продукти. Изпиха и няколко кофи кафе", каза развеселен президентът. Той допълни, че при продължилите през цялата нощ преговори експертите от делегациите са спели на смени, а държавните глави не са мигнали. Лукашенко дори се учудил колко "дружелюбен човек" бил френският президент Франсоа Оланд. Всичко това отново показва, че той е готов на всичко, за да играе новата си роля на миротвореца на Европа.