"Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било." Така е говорил Апостолът на свободата преди повече от 140 години. Очевидно не се е боял, че ще живеем в една държава с потисниците си, стига да е "демократска република", където всички са равни. Не така стои въпросът, за съжаление, с нас, неговите потомци, значителна част от които все още смятат, че някои трябва да са по-равни от другите.

Изумително е колко много са хората у нас в началото на ХХI век, които смятат, че само българският има право да съществува. Ухото на нашенеца, кой знае защо, много



се дразни от звука на чужда реч,



която не разбира, и провокира у него бясна реакция. Някои направо бият - като случая с онзи мароканец м.г., който публично се беше обяснил в любов на английски на българската си съпруга, и неколцина ядосани патриоти го бяха обработили здраво с юмруците и обувките си. За щастие, повечето радетели на българщината предпочитат да вилнеят по форуми - като онези, които коментираха появата на турска народна песен в учебник по музика с "турските коп...та доган и местан, изчезвайте за анадола или Диарбекир, тук се пише, чете и говори на БЪЛГАРСКИ" (правописът е на форумника). Най-големият проблем обаче са политиците - онези с власт, които се борят да изличат всяка следа от чуждо езиково присъствие в публичната сфера, сакън да не разяде крехката тъкан на българската национална идентичност.

Обикновено в тази графа вписваме националистите. Но там спокойно могат да се наместят и десноцентристките партии. Като поборници за върховенство на закона, при такива случаи те обичат да се позовават на конституцията, която повелява, че официалният език на страната е българският. Но за всекиго е ясно, че целта им е да погъделичкат шовинистичните чувства на българската общественост. Особено когато има възможност да наберат точки пред електората, като се сблъскат с ДПС по темата. Догановата партия също е силно заинтересована нестихващият публичен раздор за езика да продължи. Как иначе ще играе ролята на радетел за малцинствените права?

А любимото поле за схватка на всички политически сили в това отношение е изборното законодателство. В центъра на спора е кратка разпоредба, която лаконично съобщава, че



предизборната кампания се води на български



Това автоматично превръща в нарушение всяка дума, произнесена на чужд език пред избирателите. Въпросният текст е повод за драматични схватки с предизвестен край в парламента (от типа "ДПС срещу всички") при всеки генерален ремонт на изборния закон. Промяна няма, но всяка партия излиза доволна от битката, че си е казала своето и избирателят я е чул.

Наскоро обаче ДПС реши да изнесе играта на ново равнище, като ангажира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Формалният повод за това даде глобата от 500 лв., която ЦИК наложи на партийния лидер Лютви Местан за агитация на турски на парламентарните избори миналия октомври. "Ще спечеля това дело", закани се партийният лидер наскоро пред журналисти. И ще стане точно така.

Защото прецедент в това отношение вече има. Иронията в случая е, че той засяга съседна Турция. В края на 2012 г. ЕСПЧ осъди Анкара по жалба на група кюрдски политически активисти, получили затвор и тежка глоба за това, че като кандидат-депутати се обърнали към своите избиратели на родния си език. Просто хората не разбирали турски. В южната ни съседка агитацията на майчин език се смята за сериозно престъпление, за което законът дава престой зад решетките от 6 месеца до 1 година. Според ЕСПЧ с тези присъди Турция е нарушила правото на изразяване, гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. В решението си съдиите се позовават и на куп други международни договори - например Международния пакт за граждански и политически права, по който България също е страна. Както и на факта, че в 22 европейски държави, чието законодателство съдиите са изследвали, не са открити подобни криминални санкции за употреба на малцинствен език на избори. Междувременно



Анкара се усети и либерализира закона



- той вече гласи, че в предизборните кампании партиите и кандидатите ще използват "основно турски".

Всъщност най-важният аргумент на съда е от чисто практическо естество. Изборите са немислими без възможността за свободно разпространение на политически идеи, мнения и информация. И ако това право де факто е отнето поради заплахата от санкции, тогава целият изборен процес се обезсмисля. Освен това нещата не опират само до идеите - хора, които не разбират езика на кампанията, няма как да гласуват сами. Те зависят от други хора за всичко - като се почне от това къде им е избирателната секция, до това кои са кандидатите и как се гласува. Защо въобще се учудваме, че такива избиратели пускат бюлетина само за ДПС, след като единствено Догановата партия им говори на език, който разбират? Дори в съседна Сърбия, която сме свикнали да считаме за образец за шовинизъм, на парламентарните избори през септември м.г. преведоха изборното си законодателство и цялата информация по вота на 11 малцинствени езика, вкл. български.

А това, че у нас е пълно с хора, които говорят само езика, който са научили у дома, но не и официалния за държавата, не е проблем на изборното законодателство, а на образованието и куп други институции.