Отново сме на прага на кардинална съдебна реформа - за толкова години на практика нищо не се е променило.

В декларация на парламента, подкрепена от всички политически сили през април 2003 г., е записано, че "изразявайки съгласие за извършване на налагащи се в хода на реформата промени в сега действащата конституция", партиите се обединяват около няколко основни насоки за промени: "ясно дефиниране на функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и министъра на правосъдието, структурни и функционални промени в съдебната система и повишаване на правоприлагащия й капацитет и подобряване на дейността на нейната администрация".

Преди няколко седмици - почти 12 години по-късно, и пак с консенсус на представените в парламента политически сили, в Народното събрание бе приета Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт. С цели 173 гласа бе приет документ, в който е записано, че Народното събрание одобрява стратегията "като основа за законодателни промени, управленски действия и анализ на конституционната рамка за съдебната власт". Отново се говори за възможни конституционни изменения, за функционални промени, за повишаване на капацитета на съдебната власт, за нова роля на ВСС, за материалната база и др.

Подобни действия и обещания имаше и през 1997 г. Само за да се затвърди усещането, че през няколко години някакви хора се събират, заканват се, надуват фанфари и накрая от всичко това излиза едно голямо нищо. През цялото време се разиграват едни и същи сценки без ефект - бърза се да се отчете поредната промяна на хартия, а накрая правосъдието затъва в още по-голямо законодателно блато.



Да не говорим колко милиона евро се потрошиха,



за да бъдат направени няколко промени в основния закон, нов Административно-процесуален кодекс (АПК), изцяло нови Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Закон за МВР, нов Граждански процесуален кодекс (ГПК), чисто нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), няколко промени в Наказателния кодекс (НК), в Закона за нормативните актове (ЗНА). Пак с прословутата съдебна реформа бяха свързани и законите за Търговския регистър, за медиацията, за частното съдебно изпълнение, за адвокатурата, за отнемане на придобитото от незаконна дейност, за мерките срещу изпиране на пари... Дали нещо се промени след приемането им? Да не би делата да приключват в разумни срокове? Или да са премахнати проблемите с призоваването и протакането чрез болнични листове? Подкупните магистрати или онези, които са в тежък конфликт с морала и закона, се изчистват от системата за дни? А влизането в съдебната власт е вече честно, има прозрачност във всяко кадрово или пък процедурно действие, секнали са скандалите около ВСС? Или може би всички бандити са в затвора и не се разхождат с по 100 полицейски регистрации и висящи дела на свобода? Не, разбира се.

Всъщност абсолютно нищо не предвещава да има кой знае каква промяна в статуквото и сега. Просто защото за пореден път се заобикалят истинските проблеми, решаването на които



ще направи съдебната система по-ефективна, справедлива и бърза



Да видим например наказателното правораздаване - продължава безразборното прекратяване на дела, повече от половината от които са срещу неизвестен извършител, разкриват се по-малко от половината обири на жилища. На свобода продължават да са хора с по-няколко десетки дела и обвинения. Масово наказателната отговорност се заменя с административна глоба. Масово съдът одобрява споразумения на извършилите престъпления с прокуратурата и така те се измъкват с наказания далеч под минимума. Нито един бос на мафията не е осъден. Борбата с корупцията се изчерпва в говорене и най-много в условното осъждане на хванат с подкуп следовател, лекар или преподавател.

А проблемите стават вече неуправляеми. Годишно се образуват над 100 000 нови дознания и следствени дела за различни престъпления. На практика дознателите, следователите и прокурорите не смогват да напишат материалите дори за образуването на производствата, какво остава да разследват, доказват и да внасят обвинителни актове. В крайна сметка наказаната престъпност е само 20-30%.

Сред сериозните проблеми са продължаващите



назначения и повишения по неясни критерии



и чрез връзки и познанства, колкото и да се демонстрира обективност и конкурсно начало. Спомняте ли си твърденията на бившия шеф на ВАС Константин Пенчев, който обяви, че "още от създаването на ВСС в началото на демокрацията сме свидетели на една тъжна върволица от безпринципни назначения и уволнения в системата, дори политически". И още: "А колко деца и братовчеди са назначени от предишните съдебни съвети - едва ли може да се изброи". Все неща, които минират правосъдието за години напред.

Към това трябва да се добави проблемната досъдебна фаза на наказателните дела, изразяваща се в лошо събиране на доказателства, претрупване с дела, слаба разкриваемост, липса на достатъчен капацитет на дознанието. Както и усложненото законодателство и процедури, даващи възможност само на точно определен кръг от лица да са "наясно" с материята.

Проблем е позволеният със закон субективизъм и на дознателите, и на следователите, и на прокурорите, и най-вече на съдиите. Получава се така, че



по сходни казуси един съдия приема едно, друг - съвсем друго, трети - трето



Има само спорадични опити за уеднаквяване на съдебната практика. Тежък проблем е още липсата на единни критерии за юридическото образование, слабата практическа подготовка в хода на обучението.

Сериозна драма има и затова че в България има на щат около 1700 съдии. В същото време Австрия има близо 5000 съдии, а Унгария - над 3000. И в двете държави населението е близо по брой до нашето. Така у нас има съдии с по едно дело и такива с по 1000. Същото е при прокурорите и дознателите. Дали един съдия може да изчете дори половината от 1000 дела, камо ли да вникне, че и да се произнесе обективно и справедливо по тях?

Да не говорим за липсата на единна информационна система за противодействие на престъпността, която да следи от полицейската регистрация до присъдата. Независимо че бяха хвърлени милиони, тя все още не е факт. Липсват нормални условия за правораздаване в големите градове, основно в София. Драми има и със съдебните заседатели, вещите лица.

Такива конкретни проблеми може да бъдат изредени още много. Именно те обаче са възлите, които трябва да бъдат разсечени. Ако не бъде направено това, колкото стратегии, промени в конституцията и законите да се приемат, все ще е така.