"Защо, когато говорим за индустриални зони, говорим на първо място за София?". Въпросът на изпълнителния директор на Националната компания "Индустриални зони" Атанас Ненов прозвучава почти риторично. Той оглавява дружеството, под чиято шапка има осем зони с обща площ около 6.6 млн. кв. м. Компанията беше създадена през 2009 г. с капитал от 100 млн. лв., като целта бе да влезе в ролята на строител и брокер на имоти. Още тогава правителството на тройната коалиция се закани тя да тръгне с летящ старт и обяви, че се предвижда да бъдат изградени 5-6 промишлени зони "още тази година". Шест години по-късно част от зоните в проект са си още в проект, въпреки че интерес не липсва.

Сега действащи са тези във Видин, Русе и Свиленград. По-любопитно е какво се случва със зоните в проект - Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш, които все още не са довършени, макар че вече са приютили известен брой фирми. В тях се отдават под наем площи, които могат да се ползват за складове и за различни видове производства, за обработка на товари и др. А в зависимост от нуждите на фирмата, тя може да избере да разположи бизнеса си във вътрешността на страната, в близост до столицата или до речен или морски път, който да помогне за бързата логистика и транспорт.

"Защо говорим само за Божурище? В Русе например цялата ни зона е почти пълна. В Свиленград ни е останало само едно хале, хале и половина", продължава Ненов. В Бургас пък от първия етап на развитие на зоната, който приключи в края на 2014 г., е останало само



"едно малко теренче", за което в момента се борят две фирми.



Вторият й етап, който трябва да приключи до края на годината, предвижда изграждането на 3 км пътища с тротоари, трафопостове, прокарване на кабели, водопровод, канализация, телефони, осветление, озеленяване - изобщо всичко нужно за удобството на потенциалните инвеститори. Стига да ги има.

"Интерес има от най-различни компании, включително и български. Кризата не се отрази особено на фирмите, решили да се развиват. Който иска да инвестира, го прави", казва Ненов. Всъщност една от задачите на компанията е да помага на фирмите, така че те да изберат точния за техните нужди терен. "Ние не казваме на нашите инвеститори: "Ето ви терен, оправяйте се". В тези индустриални зони те са наши съседи и затова държим в нашата обща къща всичко да бъде добре подредено", казва още шефът на дружеството.

Иначе зоната в Божурище и досега минава за един от най-мащабните проекти, по които работи компанията. Причината е сериозният интерес на инвеститорите. Към момента в зоната има 2.5 км улици, велоалеи и 3 кръгови кръстовища, канализация, газопровод, осветление и др. А оптимизмът на кмета на града Аспарух Аспарухов изненадващо се оправдава. "В държавата няма проект с такъв мащаб. Затова се надявам тази зона да бъде добре организирана и да отговаря на всички европейски стандарти. В момента всичко онова, което е насочено в тази посока, със сигурност е направено с безброй компромиси", обясняваше Аспарухов само преди две години.

Желанието му да развие района от години ражда революционни идеи. Като тази



националният стадион да бъде преместен



край Божурище, а до него да изникнат куп спортни бази. Така инфраструктурата към зоната ще може да се ползва и от прояви на бъдещия спорен комплекс. "Казано по друг начин - с един куршум, два заека", обясняваше кметът. Е, до такъв развой не се стигна през годините, но очевидно Божурище вече успява да работи за себе си и без такива преустройства.

До момента най-големият инвеститор в града е немската компания "Бер-Хелла Термоконтрол", която е вложила около 86 млн. лв. в сгради и научен център за проектиране на табла за автомобилни климатици. Открити са около 350 нови работни места, които дават поминък и на местни хора. Затова и преди две години компанията получи сертификат за първокласен инвеститор.

Съседи на германците са български хайтек компании като "Ацом", "АРК Метрология", "Иновас", "Неона", "Волаком", "Оптикс". Те ще инвестират в Божурище 10 млн. лв., а работните места ще са 400, когато проектите бъдат завършени в края на 2015 г.

Пак в тази зона трябваше



да изникне и екзотичната Долина на таланта



В нея се планираше да се нанесат фирми и научни обединения, които да превръщат иновациите в реални производства. Първите новодомци щели да са част от фирмите, които работят със "София тех парк" и имат нужда от място, където да разположат хората и оборудването си. Самият технопарк в София обаче все още е само проект - тепърва ще се строи и заселва. За изграждането му трябваше да се ползват 50 млн. евро по сегашната програма "Конкурентоспособност", но в крайна сметка финансирането бе отложено за новия програмен период на еврофондовете.

Бургаската индустриална зона пък ще стане Мека на яхтите. Тя е разположена в Северната промишлена зона на града, свързана директно с пристанището чрез жп линия, а пътен възел Запад ще я свърже пряко и с автомагистрала "Тракия". Индустриалният парк разполага с терени с размери от 2 до 30 декара, като общата площ на зоната е 238 декара.Там полската "Грийнпойнт България" обещава да вложи 6 млн. лв. в завод, а инвестиционното предложение бе внесено в общината още през 2013 г. Освен че ще правят моторни лодки и ветроходи, поляците имали намерение да се занимават и с рециклиране на пластмаса. Сега зоната вече има договори за продажба на 6 имота с обща площ от 30 декара. Фирмите, които вече работят на място, планират инвестиции за над 10 млн. евро, а новите работни места се очаква да бъдат над 350.

На посещение в Бургас наскоро бе и икономическият министър Божидар Лукарски, който се срещна с кмета Димитър Николов. Градоначалникът също се похвали със закупените терени в индустриалната зона, но призна, че "само те не стигат". Според Лукарски белгийска компания вече е проявила "предварителен интерес" към града, като запитвания имало и от пакистански инвеститори, които искали



да посредничат в търговията между Китай и ЕС



Останалите три проекта - за индустриалните зони в Телиш (Плевенско), Варна и Карлово - са още в начален етап на развитие. Макар че работата по тях все още не е напреднала съществено, в Телиш вече работи корейската компания "Азия Инвест". Инвестиционният план за производство на биохрани там обаче е все още в начален стадий. Ще се отглеждат биогъби, фураж, кокошки, овце и кози. Производството ще бъде "еко" - отпадъците ще се ползват за фураж, а заедно с животинския тор - и за обогатяване на почвата, на която ще се отглеждат биокултурите.

"Пречки за развитието на зоните има", признава все пак Атанас Ненов. Затова в момента се прави проучване какво би спънало даден инвеститор да прави бизнес у нас. Че за България не стига само да бъде данъчен рай, е ясно отдавна. Въпросът е да се види какво ще се случва оттук нататък. "Проблем с общините и с министерствата нямаме, защото е в техен интерес фирмите да харчат парите си у нас", обобщава шефът на "Индустриални зони". Но признава, че има какво още да се желае в Закона за насърчаване на инвестициите. "Документите за кандидатстване и самите формуляри могат да се опростят още, така че процедурата да върви съвсем гладко", обяснява той. Има и отказали се. Но те се разколебават не заради лицензионните режими и бумащината. "Те на практика още не са се сблъскали с това, тъй като още не са стъпили на пазара. Просто политиката при тях се променя", обяснява Ненов.