В афиша за последния Европейски съвет се появи грабващо очите заглавие, добавено с лепенка в последния момент: "Борисов и Станишев единни за Шенген". Часове преди срещата на върха на 12 февруари двамата се срещнаха в българското постоянно представителство към ЕС в Брюксел и викнаха български журналисти да ги снимат и напишат, че са решили да се държат в чужбина като национално отговорни политици. Медиите изпаднаха в умиление и се надпреварваха да описват как премиерът от дясната партия ГЕРБ и лидерът на левия европейски интернационал "се обединиха", как "си стиснаха ръцете", как "заровиха томахавките" и пр. И всичко това за доброто на България, която отдавна е заслужила да влезе в общото европейско пространство без вътрешни граници, но е ощетена от чужди сили, възползвали се от вътрешните ни крамоли.

При такава подгряваща реклама нямаше как да не очакваме с повишен интерес изпълнението на дуета "Борисов-Станишев" на голямата европейска сцена. Срещата на върха мина и замина, но



някой чу ли песента на шенгенското единство,



която трябваше да размекне сърцата на европейските ни партньори. Ако Борисов и Станишев въобще са си отворили устата по тази тема в Брюксел пред лидерите на европейските държави, трябва да са го направили като буфосинхронисти с изключено озвучаване. В изявлението на членовете на Европейския съвет нямаше нито дума за разширяване на Шенгенската зона. Точно обратното - даваше се израз на засиленото желание на някои държави за подновяване на вътрешния контрол чрез "систематични и координирани проверки на лицата, които упражняват правото си на свободно движение, във всички база данни, свързани с борбата с тероризма въз основа на общи показатели за риска". Освен това бе изразено намерение да "обмислим и необходимите целенасочени промени в Кодекса на шенгенските граници въз основа на предложение на Еврокомисията, които да дадат възможност за постоянни проверки". Очевидно доминиращото настроение в Европа след нарасналата заплаха от тероризъм не е към вдигане на бариерите, а към спускането им дори там, където вече са премахнати, но без да се затварят отново държавите в старите си национални граници.

Тъй като чужди източници не съобщиха да са чули нещо от Станишев и Борисов по въпроса за приемането на България в Шенген, се наложи те самите да похвалят родолюбивия си демарш. "Докато България и Румъния са извън Шенген, няма да има сигурност в Европа", заявил Сергей Станишев на координационната среща на левите лидери, цитиран от неговия офис. Той поискал подкрепата им за присъединяването на България към Шенгенската зона и в двустранни разговори получил уверения за подкрепа от премиерите на Италия - Матео Ренци, на Чехия - Бохуслав Соботка, и на Малта - Джоузеф Мускат, както и от председателя на ЕП Мартин Шулц. Тъй като Италия, Чехия, Малта и Европарламентът винаги са изразявали подкрепа за приемането на България в Шенгенската зона, защото е изпълнила техническите критерии за членство, Станишев очевидно е чукал на отворени врати и не се е налагало да агитира когото и да било.



По-сложно е било положението на Борисов,



от когото се очакваше да лобира за България пред управлявани от десницата държави, които са резервирани към приемането й в Шенген. Пред български журналисти в коридора той изнесе следната поверителна информация от залата на Европейския съвет: "Много различно се държат пред медиите и горе, на Съвета. Но ние сме си поне ясни. И тук, и горе една и съща позиция имаме". Казано иначе: другите са лицемери, а ние сме принципни, защото "Каквото баба знае, това си бае".

Дотук става ясно, че дуетът "Борисов-Станишев" не е произвел търсения ефект, но културната критика трябва да е снизходителна към дебютното му изпълнение, защото при следващи срещи с публиката би могъл да се представи по-добре. Едва ли голямата сцена на Европейския съвет скоро ще включи отново в програмата си шенгенски репертоар, но и на камерната сцена на Съвета на ЕС българското изпълнение би звучало пред подходяща публика. Дори може да се каже, че точно тази публика, съставена от министри на вътрешните работи и правосъдието, определя съдбата на българската кандидатура в Шенген, защото от нея дойдоха освиркванията, които я дисквалифицираха.



Въпросът е колко време имаме за репетиции,



за да заслужим най-сетне аплодисменти. Вече свикнахме да ни отлагат от съвет на съвет и отдавна никой не говори за срокове, след като Холандия категорично заяви, че първо иска да види два последователни положителни доклада от ЕК по механизма за наблюдение над България и Румъния за съдебната реформа и борбата с корупцията и престъпността на високо равнище. Но на 17 февруари се появи странно съобщение: "До лятото на 2015 г. очакваме България да постигне съществен напредък по съдебната реформа, като се имат предвид и амбициите на настоящото правителство. Примери от други страни в региона показват, че реална и съществена промяна е възможна." Този текст се съдържа в съвместно изявление на посланиците в България на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, на Холандия Том ван Оорсхот, на Дания Кристиан Кьонигсфелд, на Белгия Аник ван Калстър, на Австрия Роланд Хаузер, на Финландия Хари Салми и временно управляващия посолството на Великобритания Сара Райли.

Какво предстои да се случи през лятото, след като докладите на ЕК напоследък се появяват веднъж годишно - през януари или февруари? И коя държава в региона е посочена като пример за България? Отговорът на втория въпрос е по-лесен, защото само Румъния е пакетирана с България като шенгенски несретник. Тя напоследък дава ярки примери как се вкарват в затвора крадливи големци от всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. След като прати зад решетките бивш премиер (Адриан Нъстасе), тя започна да затяга примката и около действащия министър-председател Виктор Понта, като разкри далавери с европари за милиони във фамилната му фирма. Засега на мушката на прокуратурата е неговият зет, но нищо чудно до няколко месеца Виктор Понта да извърви пътя на учителя си по право и политика Адриан Нъстасе, който вече опозна затворническия живот. Ако това се случи, ще падне и последната съпротива срещу приемането на Румъния в Шенгенската зона,



дори с цената на отделянето й от България



Някои в София се самоуспокояват, че това е невъзможно, но два дни преди Европейския съвет в Брюксел новият румънски президент Клаус Йоханис бе на официално посещение във Франция на 10 февруари - първото му пътуване в чужбина като президент. Като показа по този начин колко е важна Франция за Румъния, той поиска подкрепа за приемането на неговата страна в Шенгенската зона. Отговорът на френския президент Франсоа Оланд не бе огласен, но румънското електронно издание HotNews.ro. писа на 12 февруари, че "Франция изглежда желае приемането на Румъния в Шенген още тази година". Според публикацията това може да стане на Съвета на ЕС през юни, като първоначално ще бъдат отворени въздушните и морските граници, а до края на годината и сухопътните.

Изданието се е свързало с "многобройни източници", които вече се тревожат не толкова дали Румъния ще бъде приета скоро в Шенген, а дали ще се справи бързо с изпитанието да приложи новите технически критерии за охрана на границата си с България, тъй като от четири години не е инвестирала нищо в граничната сигурност по Дунав. "Едно възможно отделяне от България ще означава допълнителни разходи за Румъния", пише в публикацията.

Разликата между България и Румъния по темата "Шенген" е повече от очевидна. Докато нашите политици наблягат на художествената програма, Букурещ решава практически въпроси. Той не се хвали като България с вече изпълнените критерии, които в условията на повишена несигурност в Европа изглеждат овехтели, а набляга на добавените от някои държави нетехнически критерии за правов ред. Защото е ясно, че където вилнее корупция, лесно възникват пробиви в системите за сигурност.

Българският премиер Бойко Борисов се преструва, че не схваща какво се изисква от нашата страна. "Всички в Съвета са съгласни, че България е изпълнила критериите", каза той пред журналисти в Брюксел и се опита да обясни проблемите й с международното положение: "В контекста на нарасналата опасност от тероризъм в Европа са необходими промени в самата шенгенска система. България е може би най-тежката външна граница на ЕС. Може би единствено по-тежка е италианската. Затова е необходимо България да има достъп до информация, до всички системи." Ако си вярва на това, което говори, Борисов би трябвало да се запита кой ще се довери на България да й даде такъв достъп, когато спецслужбите й са проядени от скандали като аферата "Червей". Нима другите държави не разбират, че властта у нас злоупотребява с поверителната информация и я използва дори в услуга на престъпни структури?

Спасението е само едно - да вземем пример от една съседна държава, както ни съветват седмината посланици, и да прегърнем нейния нов девиз: Всеки осъден министър, съдия, прокурор, депутат - лобист от затвора за шенгенското бъдеще на родината.