:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,259,304
Активни 85
Страници 5,088
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Изречения

Калин Донков
Десетилетия нехайно оставям времето да отмива паметта - любопитен съм какво ще остане на нейното несигурно дъно. Нямам дневници, не подреждам писма, не събирам изрезки от вестници. Като стане дума за архив, само свивам неопределено рамене. Имам, разбира се, достатъчно свидетелства и знаци за събитията и познанствата, през които съм прекрачил, но те са от друг характер и изглеждат твърде различно от архив. Това мое нехайство неведнъж е подлъгвало всевъзможни юнаци да преиначават удобни и неудобни истини, смятайки, че по обичая си съм разпилял доказателствата и дори спомените за тях. Всичките тези мераклии са се оказвали неприятно изиграни. Нищо, което действително се е състояло в този живот, не може да бъде унищожено, подритнато или просто замазано. Достатъчно е човек да го потърси грижливо и с достойна причина.

Може би затова



паметта понякога тихомълком задържа образи,



случки и дори отделни изречения и ги възстановява привидно без повод. Свикнал съм с това и най-често не му отдавам значение. Дори когато паметта упорства, не винаги успявам да разгадая причината й да го прави. Понякога обаче тя все пак успява да ме обърне към нещо в миналото, което си струва да се разгледа отблизо.

Има едно изречение, което се превърта из съзнанието ми, без да се разнесе и изгуби. Изречението е многозначително и дори тържествено, ако се знае към какво време е отнесено. Написано като похвала, днес то звучи повече като упрек.

Ето го:



"България ми се стори цивилизована, грамотна, скромна и рядко демократична."



Впечатлението е от 1945 година. Тогава Иля Еренбург минава от тук като кореспондент на в. "Известия". Посещението е разказано сбито в неговите мемоари "Хора, години, живот". Самият многотомник отдавна е изчезнал от къщи. Вземаха и не връщаха: беше като откровение за живота в Европа между двете войни, за Париж и неговите художници и поети, за идеите и усилията на европейската интелигенция да създаде континент без омраза и кръвопролитие. Еренбург е образ противоречив и спорен, ползвал се е с особеното благоволение на Сталин: да остане жив и да живее в чужбина. Казват, че е бил натоварен да поддържа приемлив за европейците образ на СССР. Но работата му на кореспондент и пристрастията му на литератор, контактите и приятелствата му изпълват мемоарите му с галерия от велики образи, както и със свидетелства за онези вълнуващи времена. Затова и изчезнаха тези книги: трудно бе да прочетеш нещо от "първа ръка" за Пикасо и Модилиани, за Елюар и Арагон, за десетки още автори и художници, за Испанската гражданска война и за трибунала в Нюрнберг - та чак до началото на Студената война. Много имена от руската поезия открих за първи път в онези страници, после ги намерих и прочетох. Бяха поети, които рядко се споменаваха и почти никога не се превеждаха.

Книгите се разпиляха, а изречението остана: "България ми се стори цивилизована, грамотна, скромна и рядко демократична." Заради него потърсих мемоарите в интернет, просто за да го цитирам точно. И тогава открих, че не съм единствен, който го помни. Връщат се към това изречение и други хора, всеки със своя си умисъл, за свои нужди. Но общото е едно: изречението се е превърнало във въпрос. Защо след онова, което Еренбург е видял преди седемдесет години, страната ни е това, което е днес? Цивилизована? Грамотна? Рядко демократична?



Какво е останало от всичко това?



Какво цивилизовано, грамотно и демократично сме надградили ние, няколкото поколения, така или иначе оставили живота си върху нейната земя? Какво от онова, което чужденецът е съзрял и записал, сме успели да опазим? Не е ли само това изречение, което не ни оставя да го забравим?

Всеки от неколцината съвременници, които се бяха върнали към това, бе намерил свой отговор, оставил бе свой коментар. Нещо бих подкрепил, другото ще оспоря. Но едно нещо ни обединява, без да бъде изразено от никого. Чувството за невъзвратимост, за прекратената приемственост, а може би и за вина, което кара това изречение да се връща, да гложди и да наболява.



И тъмното опасение, че то дълго няма да си отиде



Прочетох, разбира се, целия откъс за онова посещение в България. Бомбардирана София, Боянската черква, Рилският манастир. И няколко познанства: Людмил Стоянов, Константин Константинов, Багряна, Илия Бешков. Кратко, но доброжелателно. И каквото да си мислим за Еренбург - опитно, много набито око. После разгърнах и спомените на Константин Константинов за тези срещи. Всичко е честно. Било е трудно, но незабравимо време. Подир смъртта и пепелищата народите са живеели с очаквания. Какво направихме ние с тези очаквания е следващият въпрос.

Впрочем, там, съвсем в съседство, открих още едно изречение. То е вече по моята част. Но не съм го запомнил, а е трябвало. Ето го и него: "Почти във всяко село видях читалище, библиотека; селяните четяха не само вестници, но и романи, някои - дори стихове."

Sic!

15
5495
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
19 Февруари 2015 20:13
любопитен съм какво ще остане на нейното несигурно дъно

Няма нищо по-сигурно от паметта.
19 Февруари 2015 22:17
"Почти във всяко село видях читалище, библиотека; селяните четяха не само вестници, но и романи, някои - дори стихове."

Sic!


Това няма как да е понятно за човек от империята на победилия Ленинизъм и Сталинизъм! Нему селска държава на 50-ина години се струва цивилизована и демократична, уважението към личната и частна собственост е шокираща действителност, грамотни и любознателни "мужици" - културен шок. Sic!
20 Февруари 2015 00:23
Съжалям, но не мога да си спомня името на един американец, който бе дал две мнения а Испания. Първото, в края на Втората световна война. Той посещава страната и пише - цитирам по памет:
"Испанците са мръсни, крадливи, склонни към престъпност, религиозни фанатици, без капка култура".
Същият човек посещава Испания през 90-те и констатира:
"Испанците са прекрасен народ - чисти, културни хора, много дружелюбни и етични."
Изводът - Маркс е прав - базата определя надстройката, когато един народ се замогне, идва и културата.

Финансова свобода води и до свобода на духа. Де я обаче финансовата свобода у средния нашенец в момента? Оттам идва всичко.
20 Февруари 2015 08:15
Де я обаче финансовата свобода у средния нашенец в момента?


Остана в ТКЗС-то...
20 Февруари 2015 11:45
Бързате! Свидетелите сме още живи... Почакайте - после ще лъжете колко нещастна е била България преди пръкването на "антикомунистите" и дьонметата...
------------
Сайтът на Генек
20 Февруари 2015 14:39
Демократизъм в разбирането на Еренбург не е ПОЗИТИВНА, а негативна черта. То е равносилно на простотия.

Ето и друго мнение за българската простотия:

Народ болгарский прост (не то чтобы он простодушен или добродушен, как думают у нас, и не то чтобы глуп, как ошибочно думают иные греки, а именно прост, т. е. еще неразвит). Вдобавок он вовсе не так пылко и горячо религиозен, как простой русский народ, который вообще гораздо впечатлительнее болгарского. Народ болгарский, особенно по селам, я говорю, прост. Напротив того, малочисленная интеллигенция болгарская лукава, по-видимому, довольно согласна и образована греками же, русскими, европейцами и отчасти турками, именно настолько, насколько нужно для успешной национально-дипломатической борьбы. Этого рода борьба, пока дело не дошло до оружия, имеет в наше время какой-то механико-юридический характер и потому не требует ни философского ума, ни высокого светского образования, ни даже обыкновенной дюжинной учености, ни воображения, ни возвышенных, героических вкусов и чувств. Хотя по всем этим перечисленным пунктам и новогреческая интеллигенция (за исключением патриотического героизма) занимает далеко не первостепенное место во вселенной, но болгарская, конечно, по незрелости своей и сравнительной малочисленности стоит еще много ниже ее, но это равенству борьбы не слишком мешает; это имеет свои выгоды и свои невыгоды. Простота же болгарских селян, я думаю, очень выгодна теперь для болгарского дела.

Дело в том, повторяю, что народ болгарский и прост, и политически неопытен, и вовсе не так религиозен, как, например, русский простой народ. Это сознают все и на Востоке. Интеллигенция же его терпелива, ловка, честолюбива, осторожна.
20 Февруари 2015 15:00
... Знали отцы наши, ... что не одним хлебом живет человек, но...
(ред. моя - по: Матей, гл. 4:4) - Отдавали са Божието Богу, кесаревото - кесарю, и човеческото - человеку!
20 Февруари 2015 16:28
карагьозов 20 Февруари 2015 14:39

Допускаш МНОООГО голяма грешка. Цитираш неща казани от Константин Леонтиев през 1885г.
Казаното от Еренбург се отнася за България през 1945г.
Извод: За 60 години, българският народ се е извисил.
За последните 25 години, успя да стигне дъното.
20 Февруари 2015 16:58
карагьозов 20 Февруари 2015 14:39
Всеки има право на мнение, както и КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ, когото цитираш, но все пак КОНСТАНТИН ЛЕОНТЬЕВ е писал това някъде около 1872-1874 години, а от тогава много вода изтече. Може да намериш нещо още по-старо в стил "Горд като българин".
20 Февруари 2015 17:18
Извод: За 60 години, българският народ се е извисил.


Ха-ха. Наивно. Елате да ви заведа в Бистрица до една огромна купчина боклук, нахвърляна като нерегламентирано сметище - там ще видите боклуци от соца до днешния ден - кутии халва от металните жълтите с черни орнаменти. Извисил се е - има едни спомени на Джеймс Бейкър - англичанин, как българите си унищожават горите с незаконна сеч и никой не ги възстановява - днес да не е по-друго? През соца само държавното насилие успяваше да спре за мъничко българската простащина, ама она пак победи.
20 Февруари 2015 18:44
карагьозов 20 Февруари 2015 17:18

Ти, май не се затрудняваш да четеш целият коментар.
60 години са от 1885г до 1945г.
А боклуците, дето ги гледаш, са постижение от последните 25 години.
20 Февруари 2015 19:10
А боклуците, дето ги гледаш, са постижение от последните 25 години.


Последните 25 години халвата НЕ СЕ продаваше в хубави металически лъскави кръгли кутии, на които като им набучиш на двааесе места капака с пирон и си тураш в тех бели червеи и са по-хубави от на фирма "Стонфо" кутиите, дето баш са специализирани за бели червеи, да. Тез кутии са от последните 60 години по-скоро - виж я: (снимка: натиснете тук)
20 Февруари 2015 20:08
Благодаря на Калин Донков, че ме подсети да си потърся томчетата на Еренбург и Паустовски от няколко заподозрени лица. Дано не нароча някой невинен.

И за изгубения образ на българина, какъвто си го спомням и аз. Избледняването му се извършваще коварно неусетно. Не мога да кажа коя година е бил окончателният подтик, окончателният поврат-безвъзврат, но проклета да бъде.
21 Февруари 2015 00:55
Карагьозов, недей така бе,... ндей! Демократизъм в разбирането на Еренбург не е ПОЗИТИВНА, а негативна черта. То е равносилно на простотия.

Ето и друго мнение за българската простотия
: Демократизъм ~ простотия ‌(знакът означава приблизително равенство, но при теб, НЕ...демокатизмът е простотия. Ами аз теб те имам за умен човек и си такъв, но това твойто, сега, е манипулация. А и Еренбург така му се е струвало../. Така казва човека. Не е отсъдил, а казва, че му се струва. Разбира се, може да се спори доколко "струва ми се"‌и "Е" са адекватни в неговия изказ, но за простотията? Не че не си прав за нея, но мнението на Еренбург се е формирало от наблюдения, може би и от контакти със скромни и честни българи, най-вече интелигенти като теб, а не с мацакурци (крадливи дървени шопи).
21 Февруари 2015 21:27
Абе тоа Еренбург за такива приказки трябваше да го пратят в Суловки , това е. Ма не са по неизвестни за мен причини.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД